Евгений Кънев, Facebook. Заглавието е на редакцията на ФогНюз.
МОЧА наистина се оказа вододел. На история, на народ, на съдби, на идеология.
Че БСП и Възраждане ще роптаят и скачат се знаеше. Но в този хор мощно се заявиха почти всички водещи лица на Протеста от 2020 г. Юмрукът, изправилата се Мая, Минеков от Отровното трио (другите двама какво казват?) и каква изненада - Имало такъв народ, дето огласяшв площадите с “Боят настана”.
Е, настана. Както казваше Радоя:
“И за какво била глъчката?
Кой да бие с пръчката!”
Сега разбирате какво значи парЕотарщина. И че бой си дават българските патриоти с руските партЕоти.
Дори да допуснем, че сред роптаещите има наистина естети на изкуството или милеещи за нашата история да се помни такава, каквато е - то това не може да обясни отказа да се запази този паметник в музей на друго място. Но не, паметникът трябва да си остане точно там непокътнат - реват обезумели гърла по медиите.
Не, не може да се обясни тази извратената представа за родолюбие, която си представя паметник:
- на окупационна армия, донесла най-големите нещастия на третата българска държава
- в центъра на столицата
- да бъде най-високата точка
- която точка да е съветско оръжие.
ПатрЕотарщината ненавижда всички, които не приемат съветската окупация.
Време разделно е.
Ще се броим колко сме останали, които разбират смисъла на този паметник на това място в центъра на българската столица. Нека да видим сега “десните”, с претенции за демократи какво мислят. За тези, които управляваха страната от 2001 г насам иде реч. За “десните” институти, за либертарианците, но и за розовите либерали-центристи.
Защото не може да има две мнения за съветската окупация. Ако искаме да затворим страницата на стогодишната гражданска война у нас. За да имаме общо бъдеще.
