Радонов за Фрог: И аз напускам България! Облекчен и щастлив!

"Прогонва ме злобата, завистта, дърпането надолу на можещите, интригите от хора, които уж трябва да ти помагат, недостойното заплащане. Без да подценявам труда на другите, ще кажа само, че аз на две места (едното от които е за работа с деца с аутизъм), с огромни отговорности получавам по-малко от една обикновена шивачка в Русе. А моята съпруга, която е медицинска сестра, и буквално помага за възвръщане на зрението на нацията, взима поне два пъти по-малко от шофьор в градски транспорт.  А смените й не са по 8, а по много повече часа. Имала е и 14-часови смени.

Вече имам договор за две години. А в страната, в която отивам, чух израза, който наш работодател никога не ми е казвал - "Ние трябва да сме сигурни, че ти при нас ще се чувстваш добре!" И да, сигурен съм, че ще се чувствам щастлив. Защото отивам в уредена държава с манталитет, близък до нашия. И на място, където ще оценят знанията и опита ми. Там имам и приятели, които много се зарадваха, че отивам при тях. А тук, на едната ми месторабота, се сблъсках със злоба и завист. Причината бе прозаична - защо е пратен той да учи, а не аз? Четири години се борих с това явление, но и аз си имам своите граници. А там намерих и български институции - КИЦ, училище, място за танци", изброи Радонов.

"Има и още ред причини за решението ми, една от тях многократно поставях като въпрос към Лютви Местан, защото тогава той бе лидер на ДПС. Питам и настоящия лидер на ДПС: за чии права и свободи се борите? Смятате ли, че имате правото да погазвате законите нагло и безцеремонно? Че разполагате и със свободата да не носите никакви последствия?

Тези въпроси поставям във връзка с една дама, член на ДПС и на депутатските листи в последните парламентарни избори. Ще напомня случая: на 18.12.2014 г., в 20.30 часа, на кръстовището на бул. „Пенчо Славейков“ и бул „Витоша“, черен джип Мерцедес, с регистрационен номер СА4935ТС, след поредица от нарушения: каране по трамвайни линии на забранен участък, засичане на моя автомобил и накрая леко ПТП с мен. При огледа жената се държеше самоуверено и нагло. Отказа да направим двустранен протокол. Обадих се на телефон 112. Оттам ми казаха да я пусна, щели да я издирят, да й съставят акт, за да си получа обезщетението. Сгреших, че ги послушах и пуснах въпросната дама... Поради липса на каско, защото автомобилът ми е стар, разчитах на обезщетението, за да си оправя задната лява врата, огъната при катастрофата. От удара тя не можеше да се затваря. Час след пътно-транспортното произшествие дойдоха от КАТ и съставиха протокол. На другия ден отидох при застрахователя ми, който направи оглед и изпрати документите до Гаранционен фонд. Оттам направиха преписка номер 11 0052. След четири месеца получих отказ за изплащане на обезщетението, защото от КАТ не им предоставили нужните данни. Казаха ми, че след като КАТ си свърши работата, чак тогава ще мога отново да предявя молба за изплащане на щетите. Проверих в КАТ и разбрах, че е направена преписка с номер 3467/14. Научих и името на жената, предизвикала катастрофата - Елван Атилла. След елементарна справка в интернет разбрах, че съпругът й е бил заместник-министър на транспорта в правителството на Пламен Орешарски. Почаках още малко и проверих отново в КАТ как се придвижва преписката. Оказа се, че я НЯМА. След няколко дена отново отидох, преписката беше намерена, но ми заявиха, че нито могат да я накарат да дойде да подпише акта, нито имат гориво, за да отидат до адреса й, тя да го подпише. И веднага изникват още въпроси. За какво плащаме данъци, щом повече от година лице, направило ПТП, не може да бъде открито, да подпише акта и да си понесе последствията? Как съпругът й ще има очи да говори за транспорт, щом точно неговата съпруга грубо погазва правилника за движение по пътищата?

Разбира се, това е частен случай, припомням го обаче, защото е много показателен. Това е само едно от нещата, които преляха чашата на моето недоволство. Сега обаче жребият е хвърлен и аз просто ставам поредният, който си тръгва – с тъга, но и с облекчение", коментира Радонов…

"А и наглостта на застрахователите е пословична. Лично аз от доста време имам сблъсък с една уж коректна компания, но лъжлива до мозъка на костите си. На 9.06.2012 техен клиент в Румъния реши да не спазва правилника за движение и с огромна скорост ми помете колата.

Оказа се, че от камшичния удар съм получил дискова херния на врата, но вместо да ми се поеме рехабилитацията, заявиха, че състоянието ми не е причинено от удара, въпреки становището на немалко медици. И оттам трябваше да изпратят документи, които още ги чакам.

Когато реши да си преместя партидата за втора пенсия, защото ми писна от наглостта им,  служител, чието име е Боян Киров, се държа много арогантно и ми заяви, че те са си свършили работата много професионално. На въпроса кое точно е професионалното, да ми бъде описано стъпка по стъпка, спрях да получавам електронни писма от него. А сега във фейсбук са ми блокирали опцията да правя коментари и да предупреждавам хората що за некоректна фирма са.

Мога да изреждам още и още: случаи, в които законът видимо е на наша страна, но някакъв арогантен тип е бутнал подкуп и се гаври. И, въпреки предоставените данни за документна измама и лъжа на бившия главен архитект Петър Диков, прокуратурата не прави нищо. Ето случаят: https://frognews.bg/news_31636/Stroitelniiat-kontrol-%E2%80%93-oktopod-ot-nagli-i-nedosegaemi/ Допълнителната наглост дойде от общинските служи при подаването на жалба срещу строителя във връзка с унищожаване на зелената площ пред блока, в който живея. Служителката, чието име забравих, ми заяви буквално „Че кой ви е карал да давате пари за зелени площи?” А делото срещу законността на блока даже още не е започнало, което не попречи да се застрои парцелът на 100% (без никакво озеленяване), да се изсекат околните дървета, сред които и няколко чинара - естествен филтър на въздуха. https://www.facebook.com/aleksandar.radonov/media_set?set=a.10200295688409335.1073741825.1067496803&type=3

Още причини - отношението към мой приятел, който би направен национален капитал навсякъде другаде. Човекът се казва Роберт Уау - швед, който направи разкошни песни на български. Можете да ги чуете тук. https://soundcloud.com/robert-wauu

Навсякъде другаде този човек би бил използван като реклама - щом швед прави музика на български, значи сме стойностни.  Но, уви, тук се толерират откровени бездарници, чиито песни са никому неизвестни.  Щом не оценяваме този  дар, значи не го заслужаваме.

Изключително много ме дразни и апатията към дейността на големи хора като д-р Милен Врабевски, Лазар Младенов и Иван Николов. Срамно е, че един от най-големите дарители на библиотеката на БККС съм аз - човек със средни възможности.

Да не забравяме и съществуването на един крякащ комитет, узурпирал думата правозащитник - БХК. Навсякъде на тези лица се дава трибуна, а, когато им се отправи юридически обоснован въпрос, отговори няма. Както и аз не получих отговор по казуса Спаска Митрова. Въпросните „правозащитници” откровено поддържат беззаконието и безнаказаността, както и едно от най-страшните престъпления на комунизма - македонизма, чийто жертви са и нашите предци. Не отговарят и на Самуил Адрити по повод спасяването на нашите братя от еврейската общност, опитвайки се да изкарат Негово Величество цар Борис Трети виновен за депортацията на евреите от новите земи, пренабрегвайки всички юридически документи, че това са земи, окупирани от Германия, администрирани от България...

Мога да продължавам още и още. Но няма смисъл. Има само облекчение, от решението да се евакуирам".