Рекорден скок на местните данъци в България през 2025 г.

Индексът се изчислява по скала от 0 до 100, където 0 съответства на най-ниските допустими по закон ставки на четири ключови местни налога: данък върху недвижимите имоти, данък върху възмездното придобиване на имущество, данък върху превозните средства и патентен данък за търговски обекти. През последното десетилетие този индекс показва устойчиво покачване, с изключение на 2019 г., когато заради местните избори повечето общини задържат или понижават ставките.

2025 г. обаче бележи изключение в обратната посока — отчетено е повишение от цели 2,5 пункта в индекса, което е най-високото за последните десет години. По данни на ИПИ това не се дължи на няколко големи общини, които повишават драстично данъци, а напротив — причината е в широкото разпространение на увеличения в различни населени места.

Конкретно, отчетени са 72 случая на увеличение на данъка върху недвижимите имоти, 33 на данъка за възмездно придобиване, 28 на патентния данък за търговия на дребно и 45 на данъка върху превозните средства. С изключение на последния, това са най-високите стойности за последното десетилетие. Отделно, по отношение на данъка върху автомобилите се уточнява, че големият брой увеличения през 2019 г. се дължи на въвеждането на екологични компоненти (Евро 1 и 2), което е променило методологията, но не винаги влияе върху индекса.

В географски план, данъчната тежест е най-висока в някои от големите общини и в курортните райони по южното Черноморие. В челото на класацията попадат Царево със стойност на индекса 87,9, Чепеларе (73,9), Приморско (73,4), Ботевград (72,5) и Созопол (71,4). В обратния край на спектъра, с най-ниски ставки, се нареждат по-слабо населени или гранични общини като Калояново (24), Медковец (24,3), Мирково (25,7) и Угърчин (26,7).

Според анализа на ИПИ, най-съществената промяна не е само в абсолютните стойности на индекса, а в неговата динамика. Сравнение между данъчната карта на страната през 2021 г. и 2025 г. показва значително потъмняване на общините – знак, че много от тях са преминали от ниски към средни или високи нива на облагане. Това подсказва бързо и повсеместно нарастване на данъчната тежест.

ИПИ обръща внимание и на структурните причини зад тази тенденция. Една от тях е фактът, че основите за местното облагане — като данъчни оценки на имоти, мощност на автомобили и търговска площ — не растат паралелно с инфлацията, за разлика от приходите от държавните данъци като доходи и печалби. Това води до постепенно обедняване на общинските бюджети и засилена зависимост от трансфери от централния бюджет. Така местната власт се оказва с ограничена финансова самостоятелност и често е принудена да компенсира чрез повишаване на местни налози.

В тази връзка ИПИ припомня своята инициатива „2% в твоята община“, която предвижда прехвърляне на част от приходите от подоходния данък директно към общинските бюджети. По този начин местните власти биха могли да разполагат с повече собствени средства, без да се налага ежегодно повишаване на местните данъци. Подобна реформа е подкрепена и в наскоро публикувания доклад на Световната банка „Rethinking Municipal Finance“, в който ИПИ участва като консултант.

С обобщението си анализът на ИПИ ясно показва, че местната данъчна тежест в България не просто расте, а го прави по-бързо и по-широкообхватно от всякога, като поставя под въпрос устойчивостта на настоящия модел на финансиране на общините.