„Рекордните показатели не са регистрирани в безлюдната Антарктида, над която отдавна има озонова дупка, а в тропическия пояс, в съседство със села и неголеми градове“ – заявява ръководителят на научния колектив Натали А. Каброл.

Каброл, нейни колеги в НАСА и института SETI са измерили ултравиолетовото излъчване около високопланинско езеро в Андите в рамките на астробиологичен проект за изучаване на „марсианския ландшафт“ на Земята. Дозиметри са били монтирани на върха на вулкана Ликанкабур (на границата на Чили и Боливия, на височина 5917 метра) и край бреговете на разположеното наблизо езеро Лагуна-Бланка (4340 метра).

Обедното слънце, голямата надморска височина, тънкият озонов слой – всички тези фактори обясняват високата интензивност на ултравиолетовото лъчение. При ултравиолетов индекс над 8 лекарите препоръчват да не се стои на слънце повече от 10 минути, а 11 се смята за екстремна величина. В Андите обаче в нещо нормално се превръща ултравиолетовият индекс да е равен на 26. На 29 декември 2003 година измерената стойност е 43.

Прекомерното въздействие на ултравиолетовите лъчи се отразява неблагоприятно не само на здравето на хората, но и върху биосферата като цяло. Те увреждат ДНК, нарушават процеса на фотосинтеза и намаляват жизнеспособността на яйцата и личинките.