Росен Петров поднесе венец на мавзолея Владислав Варненчик

„Почитаме днес паметта на героите, които са паднали за България, защото те не трябва да се честват само в деня, в който са загинали“, обърна се към присъстващите Росен Петров. По думите му подвигът на всеки един от тях трябва да не се забравя нито за миг.

Росен Петров подробно разказа за великата битка при Варненското плато, в която са участвали полски, унгарски, румънски, чешки и сръбски бойци, както и за безумно смелия подвиг на полско-унгарския крал Владислав III Ягело, получил по-късно и името си Варненчик.

„Още в онези времена е имало истински обединена Европа, която се е притекла на България в нужда“, каза Росен Петров.

Той съобщи, че от името на ББЦ ще бъдат изпратени благодарствени писма до унгарското, румънското, чешкото, сръбското, украинското и полското посолства, както и до папския нунций в знак на признателност към тези, които са си дали живота за България. Според председателят на ВМРО Красимир Каракачанов, тези хора са показали, че със задружните усилия ва всички европейци, всяка опасност може да бъде преодоляна.

Битката при Варна от 1444 г. може да се разглежда и като едно от първите проявления на обединена Европа. Упадъкът на Византия и постоянните междуособни борби на българските владетели облекчили настъплението на разрастващата се Османска империя към сърцето на континента. Това разтревожило западните феодали и тъй като Унгария не можела сама да устои на турския натиск, потърсила помощта на Полша.

По онова време Римският папа Евгени IV провъзгласил нов кръстоносен поход за защита на вярата. Честта била оказана на младия, 20 годишен, полско - унгарски крал Владислав III Ягело, чиито земи били непосредствено застрашени.

През есента на 1443 г. 40 хилядна съюзническа армия, съставена от поляци, унгарци, чехи, хървати и румънци нанесла голямо поражение на турските войски при Ниш, навлязла в България и стигнала до Златица.

После се насочила към Одрин, но появилите се разногласия сред предводителите и настъпващата тежка зима принудили Владислав да сключи мир и да се върне. Той не се отказал и на следващата година отново тръгнал на поход. Като преминал Дунав, войските тръгнали в посока Търново и се насочили към Варна. На 9 ноември 1444 г. кръстоносците били пред стените на града. Там те разположили лагера си в очакване на генуезките и венецианските кораби, които пратил папа Евгени IV, и които трябвало да ги отведат до Константинопол. Но султан Мурад II подкупил щедро корабособствениците и с тяхна помощ превел през Босфора своята многохилядна войска. Съвсем скоро голямата турска армия се оказала зад Владислав и останал сам и в засада той трябвало да приеме боя. Битката била изключително ожесточена, а след сражението Владислав III получил и новото си име - Варненчик.