Реклама / Ads

1| 6948 |04.11.2020

Съдът окончателно: Петър Кърджилов не е уронил доброто име на БАН и на Борисов със съобщението си за българите в Албания

.
Петър Кърджилов
Софийски градски съд окончателно реши, че пиар-експертът д-р Петър Кърджилов не е уронил доброто име на БАН и на премиера Бойко Борисов със съобщението си за българите в Албания. Това съобщи за Фрог нюз самият Кърджилов. Ето какв още допълва той:

Миналата седмица излезе окончателното решение на Софийски градски съд по делото срещу наказанието „забележка”, наложено ми заради съобщението моето съобщение до медите по повод признаването на българското малцинство в Албания. Решението на въззивната инстанция е изцяло в моя полза, не подлежи на обжалване и потвърждава решението на СРС, че не съм нарушил трудовата дисциплина, не съм уронил доброто име на института и не съм създал напревение между изпълнителната власт и БАН, както пише в наказанието. Решението документира също опита на премиера Борисов да ме уволни заради съобщението ми с телефонно обаждане до председателя на БАН.

 

Припомням накратно случая с моето съобщение

 

Късно вечерта в петък 13 октомври 2017, след продължително заседание, албанският парламент призна българското малцнство. Това стана след изискване на Европейския парламент да бъде призната етническата принадлежност на живеещите в Преспа, Голо бърдо и Гора българи. На следващия ден премиерът Борисов излезе пред медиите и каза, че този исторически пробив за България се дължи на неговите  „изключителни дипломатически усилия”. Като пиар в ИЕФЕМ – БАН бях съвсем наясно на кого реално се дължи този пробив, защото лично познавах най-отдадения на българите в Албания учен. Доц. Веселка Тончева беше изследвала културата им в продължение на  десет години, написала три книги за тях и много научни публикации. Но най-конкретното – тя беше убеждавала тях самите, че трябва да организират подписка за признаването си и беше провела лични срещи с евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев, с цел да бъде поискано признаването им от Европейския парламент.

 

Щом чух как Борисов си приписва чужди заслуги се обадих на доц. Тончева (доскоро и научен секратар на института), като се разбрахме да напиша и изпратя съобщение до медиите, от което да се чуе истината за заслугите на българските учени. В съобщението добавих едно изречение лично от мен, което гласеше, че премиерът не постъпва честно като приписва заслугите за признаването на нашето малцинство единствено на себе си, без дори да спомене за българските учени. Последва сериозен медиен шум, като някои медии изопачиха като скандал между БАН и правителството. На следващия ден ми се обади директора и ми каза, че премиерът Борисов се е обадил на председателя на БАН Ревалски, който вбесен му се е обадил на него, като резултатът от тези обаждания е, че аз трбва да напусна института по взаимно съгласие или ще бъда уволнен дисциплинарно.

 

Последваха контра съощения от централата на БАН и от института, с които ръководствата обявиха, че се разграничават от мен и моето съобщение. Опитах се да спра тези съобщения, но не бях послушан и институциите, нормално, публично станаха за смях. Организирах в моя защита кампания, като в моя подкрепа застанаха хиляди хора, включително учени, артисти, журналисти, дори членове на Общото събрание на БАН. Фактът, че Борисов се е обаждал на Ревалски и е поискал увилнението ми беше потвърден от д-р Лина Гергова в ефир по време на участието ми при Люба Кулезич, като д-р Гергова каза, че чула същото от зам.-директора на института проф. Албена Георгиева.

            Месец след случилото се директорът на института ми връчи заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка”, в която е написано, че със съобщението си съм нарушил трудовата дисциплина, злоупотребил с доверието на работодателя, уронил доброто име на института и съм довел до напрежение между БАН и изпълнителната власт. Именно това наказание обжалвах в съда, защото написаното в него не е истина, самото то е противозаконно предвид разпоредбите от Кодекса на труда, а написването му е инициирано от желанието на премиера и на председателя на БАН да бъда уволнен.

 

            Решението на СГС

 

            Ето какво казва съдът в решението си от миналата седмица (26.10):

„ ...Съдържанието на съобщението подчертава дългогодишния труд на учен от института в признаването на българското малцинство в Албания. Действително, в третия абзац на съобщението се съдържа изразена от ищеца лична позиция, която няма място в официално съобщение, но от друга страна същото не съдържа невярна или подвеждаща информация. Основната функция на съобщението е да насочи вниманието към работата на учен от института, с което в крайна сметка се популяризира неговата дейност и положителните резултати от научния труд на служител на института. СГС споделя изложеното в мотивите на първостепенния съд, че създалата се в последствие ситуация е по-скоро резултат от медийни спекулации и манипулации относно конфликт между учени и политици, какъвто всъщност няма. С изпращането на това съобщение ищецът не е нарушил никое от възложените му трудови задължения, дори е допринесъл за популяризиране дейността на института и работата на учените и отражението ѝ в политическия живот на държавата.”

 

            Решението отхвърля също твърдението, че съм нарушил Кодекса на труда, като съм злоупотребил с доверието на работодателя. Още повече, в съдебна зала беше доказано и от документите, и от свидетелите, че не съм бил задължен да съгласувам съобщенията до медиите с директора.

„Изпращайки съобщението, по никакъв начин ищецът не е компрометирал лоялното си отношения към работодателя, нито пък се е възползвал от оказаното му доверие, тъй като съобщението е насочено към това да се признае труда на учените, а не към създаването на конфликт, който на практика се явява резултат на медийни публикации, които вместо да акцентират върху успешния за България политически акт на признаване на българското малцинство, в резултат съвместните усилия на учени и дипломати, са създали конфликт там, където такъв не е имало. Следователно поделото при събраните доказателства и при тяхната съвкупна преценка не се установява ищецът да е извършил нарушения на трудовата дисциплина уронващи доброто име на предприятието или да е злоупотребил с доверието на работодателя. Доколкото не се установява поведението на ищеца да е нарушение на конкретни негови трудови задължения, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” се явява незаконосъобразно издадена и следва да бъде отменена.”

 

Най-интересният момент обаче е, че в решението на СГС е документиран  факта, който и д-р Гергова потвърди в ефир – че освобождаването ми като пиар на ИЕФЕМ – БАН е поискано лично от премиера Борисов: „След разговор на министър-председателя с председателя на БАН и на последния с директора на института, от ищеца били изискани обяснения във връзка със съобщението.”

 

Етичният фундамент на връзките с обществеността

 

Защо изпратих съобщението с добавеното от мен изречение?

Много колеги практици пренебрегват най-значимия етичен фундамент на професията връзки с общестеността (пиар). Този фундамент е същият като при журналистиката – на първо място работата трябва да бъде подчинена на интересите на цялото общество и да бъде от обществена полза. На второ място, пиар специалистът е длъжен да защитава интересите на всички членове на дадена организация – компаня, НПО, партия или институция. Изкривяването на понятието за професията пиар в представите на хората до положение на мръсна манипулативна практика, преследваща само користни лични и материални интереси, е получено именно защото масово упражняващите тази професия започват да служат на първо място на интересите на своите преки шефове, на задкулисни интереси на организацията и на своите собствени интереси, вместо на обществените. Подобно е положението и с журналистите. Въпреки че и трите професии са призвани да служат на обществото, реалността е такава само за единици от представителите на тези професии. Подобно е положението и при учените.

 

Работата на българските учени, специално тези от БАН, е редовно пренебрегвна, ниско платена или използвана за политически популистки цели, а учените унижавани от представители на властта. Политици и от трите кабинета на Борисов са изказвали унизителни думи за учените, като същевременно използват някои от тях за собствени политичеси цели. Такъв пример е опитът за манипулиране на обществото с доклада на Икономическия институт на БАН за „ползите” от АЕЦ „Белене”. Младите учени като доц. Тончева, работещи в полза на хората и обществото получават минималните за страната заплати, докато онези, изпълняващи политическите поръчки имат доста по-мащабни възнаграждения.

 

При това положение, да си приписва един безобразно компрометиран и корумпуран премиер заслугите за десетгодишната работа на един учен с минимална заплата, е меко казано гавра. За това от обществена полза е обществото да знае, че избраният за трети път първи в управлението извършва такава гавра. От полза на всички учени в БАН пък е обществото да научи, че не всички от тях са „феодални старци”, ами хора, които съвестно вършат обществено полезна работа. Така, като пиар в институт на БАН, аз изпълних най-значимия етичен фундамент на моята професия и защитих това изпълнение в съда.

 

Не бих се справил без безупречната защита на адвоката ми Александър Кашъмов, както и помощта от адв. Даниела Михайлова. Също на ктегоричните свидетели, които помолих за помощ – главният редактор на Фрогнюз Катя Илиева и членът на Настоятелството и Общото събрание на БАН проф. Лъчезар Аврамов. Катя Илиева свидетелства за реалната стойност и коректната интерпретация на моето съобщение, както и за времето когато тя е била пиар на ГДПОП, когато Борисов като главен секратар на МВР също така си е приписвал заслугите на служителите на МВР. Професор Аврамов пък свидетелства за позитивното приемане на съобщението ми сред учените, както и за факта, че последвалите разграничителни съобщеня на БАН бяха тези, които ощетиха репутацията на академията.

 

Днес българите в Албания слушат по телевизията новини на български език, а доц. Веселка Тончева продължава да работи за тях и в момента, в рамките на научния проект към Института за изследване на историята: Българите в западните балкани – 100 години преди и след Ньой (1919). Доктор Милен Врабевски дари компютри за децата им, организира семинаи. Премиерът Борисов обаче не е направил нищо за българите в Албания след признаването им. Продължава обаче да се държи на власт тук със същия покварен пиар, с лъжи, манипулации и като се кичи с чужди лаври.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Петър Бояджиев: Борисов съвсем ли е изперкал? 0| 8257 |24.09.2020 . Христо Комарницки: Все едно гледам Тодор Живков, Петър Младенов, или Андрей Луканов да предлагат демократични промени 26| 10224 |14.08.2020 . Петър Бояджиев: Да стигнеш до парцала пик в слугуването си е голямо дъно 0| 6285 |08.07.2020 . Петър Бояджиев: Защо Пеевски и Данчо пиколото може да са депутати, а Божков не? 18| 30640 |09.06.2020

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ