Сряда, 28 Юни 2017, 11:59
Frognews
4| 11849 |30.05.2016

Телефонната разпечатка- по-лесното „подслушване“

.
Ще ни подслушват ли службите още повече и ще ни следят ли в интернет допълнително след като миналият петък парламентът прие на първо четене промени в Закона за електронните съобщения-ЗЕС ? Според тях се дава възможност в случай на издирване на лице при поискване от компетентни органи предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, да предоставят достъп до съхраняваните данни.

Това ще се случва, когато може да се направи "обосновано предположение, че са станали или могат да станат жертва на тежко престъпление".

 

Промените са прпедложени от Министерски съвет и според опозицията така се развързват ръцете на спецслужбите да ни „подслушват“ и „следят“. Депутатът от БСП Красимир Янков стигна по-далеч. Според него това е първа стъпка към „ограничаване на свободата на гражданите и дава възможност за полицейска злоупотреба“.

 

Депутатът Янков, който е член на вътрешната комисия в парламента, явно или не познава законите или се прави на луд с политическа цел. Първо не става дума за подслушване, тоест за използване на Специални разузнавателни средства-СРС, а за трафични данни-разпечатка от телефонни разговори, интернет телефония и електронни съобщения (имейли). Второ използването на СРС е е регламентирано в друг закон за специалните разузнавателни средства, като подслушването е само един от способите му.  Думата „подслушване“ действа на хората като бик на червено и затова политиците, особено от опозицията, обичат да си играят с нея. А и спомените от времето на управлението на Цветан Цветанов като вътрешен министър са още пресни.

 

Истината обаче е малко по-различна.  Според доклада на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства през последните години заради засиления контрол над СРС, рязко спадат исканията за тяхното използване. От внесените  от МВР, ДАНС и прокуратурата през 2014 г  в съдилищата 19 698 искания за използване на СРС- сред които, наблюдение, подслушване, проследяване, проникване, белязване, проверка на кореспонденцията, контролирана доставка, служител под прикритие и доверителна сделка, реално са одобрени 19 208. От тях за подслушване исканията са били 6614, от които са разрешени от съдилищата 6475. А реално приложените оперативни способи, посочени по-горе, са едва 11 115. Според Бюрото реално подслушваните българи през 2014 г са били 4452, докато през 2011 г. по времето на Цветанов, броят им е почти двоен  8184 души.

 

Не така стои въпросът с т.нар. трафични данни или казано по-просто разпечатки на телефонни разговори. Това не са СРС-та и разрешението за тях се дава по-лесно. Според последните поправки в ЗЕС през 2015 г, разрешението за искане на трафични данни от мобилни оператори и интернет-доставчици от  страна на службите става с подпис на шеф на районен съд или упълномощен от него представител.

 

И тука е „заровено кучето“. Именно телефонна разпечатка става по-лесното „подслушване“, защото дава възможност за контрол не само на един телефон, а на десетки мобилни номера. А злоупотребата с трафични данни през годините стана ужасяваща. През юли 2014 г парламентарната комисия за контрол на службите оповести, че бумът на искането на трафични данни е бил през 2013 г., когато те са били почти 100 хил., като във всяко е имало повече от един номер и имейл. Това е почти три пъти повече, отколкото през 2010 г. Всяко пето от тях е било разрешено.

 

Според доклада на Комисията за защита на личните данни-КЗЛ, която от 201 4 г с решение на парламента контролира този процес през м.г. предприятията доставящи електронни услуги са предоставили на спецслужбите и прокуратурата 10 7769 данни. Количеството надвишава многократно подслушването на телефони. А и цифрите не са реални, защото според същия доклад от  1160 фирми, уведомили Комисията за регулиране на съобщенията, че предоставят електронни услуги, отчет на КЗЛ за искане на трафични данни са предоставили едва 83.

 

Много често заради занижения контрол службите и прокуратурата използват различни трикове, разказаха пред Фрог нюз запознати.

 

В искането за трафични данни много често освен интересуващия ги телефонен номер или имейл адрес, полицаите поставят още дузина, нямащи нищо общо с него. Така се злоупотребява с информация и не е ясно къде попада тя. 30 % от исканията, особено на прокуратурата, пък се оказват въобще немотивирани.

 

Това показва явна тенденция към злоупотреби с трафични данни, „под радара“ на закона и почти без никакъв контрол.

Стефан Ташев

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Прехвърлили сме отговорността и сме загубили свободата 2| 7571 |27.06.2017 . Подуправителят на НЗОК за Фрог: Ако медик лекува скъпо, ще обяснява защо 2| 3851 |27.06.2017 . Николай Марков: Шефът на НСО е питал Борисов за болтовете на колата на Панов 4| 6670 |25.06.2017 . Икономист: Кешовите плащания до 1000 лв. ще направят хората престъпници 9| 10293 |25.06.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах