Ето пълния текст на публикацията на Теодор Ушев:
"Living in the past". Jethro си го изпяха, отдавна.
Вчерашният ден ще остане паметен с две неща:
Речта на П*тлер, която си е copy‐paste на една реч на един мустакат, с която се заковават тезите на наZитата и тяхното настъпление преди WWII; тези, базирани на лъжи, шантаж, посочване с пръст на метафоричен външен враг (Америка, Запада), и на също толкова отчетлив вътрешен (олигарсите);
и
Байдън стана първият американски президент, който посети зона на военен конфликт без военни части. Взе си влака от Полша, пропътува разстоянието за 10 часа, и беше до хората в Украйна.
В същото време, в което П*тлер, страхувайки се от собствените си депутати, четеше безумията си зад бронирано стъкло, на солидно разстояние от най-верните си хора.
Два свята - единият параноично скрит, страхуващ се, затворен. Другият - търсещ диалог, свободен, подкрепящ.
Как си я представят тази работа руснаците: да поддържат държава, икономика, култура, зад зидове и бодлива тел, не знам... Не знам как си я представят тази работа и българските им възраждачи, зеленочорапници и пропагандатори на националната самодостатъчност.
Животът ни днес е комуникация, диалог, свързаност. Днес е невъзможно да се скриеш в черупката си и да мърдаш заплашително с немощни рогца към заобикалящия те свят.
...We'll go walking out
While others shout of war's disaster
Oh, we won't give in
Let's go living in the past...
