На този ден: Умира Верди, ражда се Моцарт

Моцарт е роден в Залцбург в семейство на известния композитор Леополд Моцарт. Най-малкото от седем деца в семейството е, но петима от братята и сестрите му умират на ранна възраст и жива остава само по-голямата му сестра Мария Анна Моцарт.

Още 3-годишен Моцарт проявява изключителен талант. Започва да композира, когато е едва 5-годишен, а първата си симфония пише през 1764 г., когато е на 8 г. На 6-годишна възраст свири пред австрийската императрица. Баща му го учи да чете и пише, да свири на клавесин, цигулка и орган.

Характерна за него е и изключителната му импровизаторска способност. Известно е, че Моцарт не е ползвал чернова и е композирал някои от оперите си само за седмици. В Англия малкият Моцарт е предмет на научни изследвания. Духовенството вижда в неговата необичайна и изключителна дарба Божията намеса.

Когато е едва 6-годишен Моцарт, заминава на гастроли в Мюнхен и Виена, заедно с баща си и по-голямата си сестра. След това тримата заминават за Париж, Лондон, а после пътуват и до градове в Холандия, Германия, Швейцария. Навсякъде концертите преминават при огромен успех, а детето-чудо предизвиква възторг и удивление. Всъщност се смята, че голяма заслуга за популяризирането на таланта му има именно баща му Леополд.

Моцарт свири пред Кралица Тереза, крал Джордж III и Гьоте. 

През 1763 г. в Париж са издадени първите сонати на Моцарт. Тогава великият композитор е едва на 7-годишна възраст.

По време на пътешествията малкият гений се среща с много музиканти и композитори, като най-голямо влияние върху него оказва Йохан Кристиан Бах, с когото се среща през 1764 и 1765 г.

Когато е на 10 години, славата му на вундеркинд започва да помръква. Започва работа в английска кръчма, но 9 месеца след това се връща в Австрий, отива във Виена с надеждата да стане оперен композитор. Това обаче не се случва. Семейството смята, че Моцарт е жертва на интриги, зад които стои Кристоф Вилибалд Глук, според бащата на Моцарт. 

От 1766 до 1769 г. живее в Залцбург и Виена и изучава творчеството на Георг Фридрих Хендел, Алесандро Страдела и други майстори. По същото време написва и първите си опери – “Аполон и Хиацинт“, “Мнимата наивница“, “Бастиен и Бастиена“.

Моцарт прекарва 1769 г. в Залцбург, а през 1770 – 1773 на 3 пъти посещава Италия, където написва 2 опери и серенада, които са представени в Милано при голям успех.

На 25-годишна възраст Моцарт вече има известен успех и много музикални произведения зад гърба си. Обществото обаче не може да възприеме гения му по онова време. Започва окуражаващо кариерата си във Виена, където се утвърждава като много добър композитор.

Твърди се, че Моцарт не почитал твърде висшестоящите, което затруднявало опитите му да получи постоянно място като дворцов музикант – той напразно полага усилия да се сдобие с работа в Мюнхен и в Манхайм. Не успява да се установи и в Париж, след което през 1778 година се връща в Залцбург, където го назначават за дворцов органист. Покрай всичко това Моцарт става, по-скоро против волята си, един от първите независими от двора композитори.

През 1787 година Моцарт все пак е обявен за композитор на императора, но заплатата му не е висока. През 1791 година е премиерата на неговата опера „Вълшебната флейта“ - един от последните успехи на Моцарт. Той умира само на 35 години, докато пише реквием. Точната причина за смъртта му не е известна, поради което съществуват различни спекулации за отравяне или заболяване от сифилис.

За краткия си 35-годишен живот Моцарт създава над 600 произведения.

***

Джузепе Верди е считан за един от най-влиятелните композитори на 19 век. Роден е години след Моцарт - на 10 октомври 1813  в Милано, Италия. Творби на Верди продължават да се изпълняват често от оперните театри по целия свят и до ден днешен.

Излизайки извън рамките на жанра, някои музикални теми от тях, като „La donna è mobile“ от „Риголето“, „Va, pensiero“ от „Набуко“, „Libiamo ne' lieti calici“ от „Травиата“ или триумфалният марш от „Аида“, са се превърнали в траен елемент на популярната култура.

Въпреки че композициите на Верди понякога са критикувани заради тяхната ограничена хроматичност, както и за мелодраматичния им уклон, шедьоврите на Верди преобладават в обичайния оперен репертоар век и половина след създаването им.

Верди е роден в малко градче в областта Палма. На 12-годишна възраст започва да учи в Бусето, където често посещава голямата библиотека на местното йезуитско училище. Още от малък е музикален и свири на орган в местната църква. В Бусето той получава и първите си уроци по композиция. През 1830 година прави първото си изпълнение пред публика в дома на местния търговец Антонио Баредзи. Забелязвайки увлечението на сина си към музиката, родителите му подаряват спинет. Този обикновен музикален инструмент Верди съхранява до края на живота си.

Първата опера на Джузепе Верди, „Оберто, граф ди сан Бонифачо“, е представена на 17 ноември 1839 година в миланския театър Ла Скала. Тя постига известен успех, след което импресариото на театъра Бартоломео Мерели сключва с Верди договор за още две опери. Докато пише първата от тях, „Мнимият Станислав или крал за един ден“, умира съпругата му, а нейното представяне през септември 1840 година претърпява провал. Верди понася тежко тези лични и професионални неуспехи и дори се зарича да се откаже от композирането, но Мерели го убеждава да напише и втората опера, за която са се договорили.

Верди проявява взискателност към всички страни на оперното изкуство – либретото, изпълнителите, режисурата, дори декорите и сценичните костюми. Именно увлекателното либрето, което е съсредоточено върху идеята за нацията и нейната свобода, го привлича да напише следващата си опера. Поставена през март 1842 година, „Набуко“ става първият голям успех на Верди, донесъл му широка известност. Операта е изтълкувана като призив за формиране на италианска държава. Верди става национален любимец.

С нарастването на популярността му, Верди започва да поставя по-високи изисквания към заплащането на произведенията си. Това му позволява да влага средства в закупуването на земя до своето родно място и други имоти. 

През годините, които Верди нарича „каторжнически години“, той пише общо 14 опери. С „Ернани“, базирана на известната едноименна пиеса на Виктор Юго, той се прочува и извън границите на Италия и през 1847 година поставя първата си опера в Париж – “Йерусалим“. 

От 1850 г. започва нов период в творчеството на Верди.

„Риголето“ (либрето Пиаве) от 1851 г. „Трубадур“ от 1853 г. (либрето Салваторе Камарано) и „Травиата“ са посветени на по-общочовешки сюжети и доказват умението на Верди да изгражда и развива до съвършенство оперната форма и се считат за популярна трилогия. Те са считани за един от върховете в творчеството на Верди и утвърждават световната му слава.

Други опери на Верди са „Симон Боканегра“, „Сицилиански вечерни“, „Бал с маски“, „Силата на съдбата“, „Дон Карлос“. „Силата на съдбата“ е написана по поръчка на Болшой театър (Санкт Петербург).

През 1870 г. Верди създава „Аида“, като премиерата трябва да бъде през ноември 1870 г. Поради Френско-пруската война и останалите в Париж костюми и декори, премиерата се състои едва през декември 1971 г. и преминава с огромен успех.

В последния си творчески период написва само две музикално-сценични творби – „Отело“, „Фалстаф“. Тези опери се считат за връх на неговото изкуство.

На 27 януари 1901 г. Верди умира. Погребан е първоначално в гробището Cimitero Monumentale в Милано. След един месец тялото му е преместено в криптата на Casa di Riposo.