Васил Данов: Русия, едно болно и непредвидимо чудовище, управлява се колективно от КГБ

По думите на Александър Невзоров, Русия се превърна в едно болно, опасно, непредвидимо, злобно, пропаднало чудовище, което ненавижда повечето цивилизовани държави. Това е резултат от 22-годишниата деградация на путинисткия режим. Съвсем естествено идва и финалът на този режим, който предстои, надявам се, скоро от настъпателните операции на украинските въоръжени сили. Тогава, когато те получат достатъчно въоръжение и техника.

На второ място - под ракетните удари и аретилерииските снаряди на превъзхождащите, поне в началото, руски въоръжени сили, светът видя една модерна консолидирана украинска държава и нация. Тя се доказа на бойното поле, давайки огромни жертви, като състоятелна, пълноценна, с едно развито гражданско общество.

Според сондажи в украинското общество, 92-93% от украинците са твърдо решени да се бият докрай. До изгонване на руските окупатори от пределите на украинската държава.
Редица други народи и държави, недостатъчно пълноценни, биха рухнали под такъв удар. Биха се разкъсали от вътрешни междуособици и сред тях биха се появили множество предатели от държавния елит.

Украинските въоръжени сили извадиха на преден план едно талантливо младо поколение пълководци, генерали, които се доказаха по най-блестящия начин.

Примитивният начин, по който воюват руските въоръжени сили е отглас от болшевишкия период на руската държава, когато пълководци в кавички като Жуков събират ударни групировки от 5-6 фронта, т.е. търсят превъзходство 5-6 до 7 пъти и тогава не броят жертвите, защото при такова огромно превъзходство победата им е предопределена.

Разгромът на руската групировка, който предстои, според мен, в континенталната част на Украйна, няма как да не доведе до сътресения в режима. Тоест, те вътре да се избият, както неведнъж са правили в Руската империя и Съветския съюз и да дойде някаква друга групировка, която да оглави преговорите, просто защото не ѝ остава нищо друго.

А след това вероятно предстои международната общност да принуди руската държава да се лиши от своите настъпателни оръжия. Въоръжените ѝ сили да бъдат орязани до размери, които няма да бъдат заплаха за съседите ѝ.

Повтаря се трагичната ситуация от Втората световна война. Мюнхенските съглашения от тогава, когато Британия и Франция непрекъснато правят малки отстъпки на Хитлер, надявайки се, че това ще бъде за последно и ще се възцари мир. Крахът на тази политика е очевиден и мисля, че вече западните сили го разбраха. И оттам идва категоричната им позиция.

Българската позиция, изразявана най-вече от президента Радев, продължава да бъде двусмислена, неясна, уклончива и нелицеприятна. Приказките, че нямаме какво да дадем не са състоятелни. В складовете има поне стотина танка, които са дълбоко консервирани. Имаме и още редица военни активи.

Отваря се нов прозорец българските боеприпаси, големите снаряди 152 и 122 мм, които имаме в изобилие, да бъдат предадени и изработвани оттук нататък, което ще бъде сериозен принос за отбраната на Украйна.