1|
5810
|25.08.2017
НАРОДЕН ГЛАС
Проф. Слатински: Властта през последните години е като работата на Глупавия часовникар
Нашето управление през последните години ми прилича на работата на Глупавия часовникар от притчата за Глупавия и Умния часовникари.
Работилниците на двамата часовникари били една до друга, те правили едни и същи часовници от едни и същи части. Като умения, според хората от градчето, уж били горе-долу еднакви. Въпреки това единият фалирал, а другият просперирал.
Блъскали си главата местните хора защо така и как така...
Оказало се следното.
Глупавият часовникар сглобявал своите часовници частичка по частичка, винтче след винтче, а ако без да иска бутвал масата, или нещо или някой прекъсвало работата му или вечер при затваряне, то той изсипвал неизползваните частички и разглобените несглобени докрай часовници в общия куп и на сутринта започвал отново, дето се вика от нулата.
Умният часовникар разглеждал всеки часовник като, да го кажем съвременно, система, съставена от под-системи и под-под-системи. Той сглобявал най-напред отделните под-под-системи - да кажем от по 10 частички; след това от тях сглобявал отделните под-системи - да кажем от по 100 частички; а накрая и цялата система, целия часовник - да кажем от 1000 частички. Така той не започвал всяка сутрин отново, от нулата, а от сглобяването на някоя останала под-по-система или на съответните под-под-системи в под-система, или на събраните под-системи в системата-часовник.
Най-сетне се изяснило защо Глупавият часовникар фалирал и защо Умният просперирал.
Единият постоянно започвал всичко от начало, от нулата, след като преди това разтурял направеното.
Другият непрекъснато надграждал над вече построеното...
Макар у нас къде ли не да се преподава управление, мениджмънт, лидерство, сигурност, стратегии, плаиране и всичко от сорта, ние с потресаваща упоритост и разбиващо безхаберие си даваме властта в България на трогателни аматьори, душевно простички любители, самохвални лаици и влюбени в собственото си Его непрофесионалисти, за които системата на държавата е играчка, която те няма да оставят на мира, докато не я разглобят. Или е часовник, който трябва да бъде събран, да бъде асемблиран, да бъде сглобен, да бъде направен работещ часовник от Глупавия часовникар. Кара-кара този часовникар докъдето стигне, след това разтуря всичко и на следващия ден (след изборите) започва отново... От нулата. Понякога от относителната нула, а понякога - от абсолютната.
Николай Слатиински - фейсбук
/Заглавието е на редакцията/
Блъскали си главата местните хора защо така и как така...
Оказало се следното.
Глупавият часовникар сглобявал своите часовници частичка по частичка, винтче след винтче, а ако без да иска бутвал масата, или нещо или някой прекъсвало работата му или вечер при затваряне, то той изсипвал неизползваните частички и разглобените несглобени докрай часовници в общия куп и на сутринта започвал отново, дето се вика от нулата.
Умният часовникар разглеждал всеки часовник като, да го кажем съвременно, система, съставена от под-системи и под-под-системи. Той сглобявал най-напред отделните под-под-системи - да кажем от по 10 частички; след това от тях сглобявал отделните под-системи - да кажем от по 100 частички; а накрая и цялата система, целия часовник - да кажем от 1000 частички. Така той не започвал всяка сутрин отново, от нулата, а от сглобяването на някоя останала под-по-система или на съответните под-под-системи в под-система, или на събраните под-системи в системата-часовник.
Най-сетне се изяснило защо Глупавият часовникар фалирал и защо Умният просперирал.
Единият постоянно започвал всичко от начало, от нулата, след като преди това разтурял направеното.
Другият непрекъснато надграждал над вече построеното...
Макар у нас къде ли не да се преподава управление, мениджмънт, лидерство, сигурност, стратегии, плаиране и всичко от сорта, ние с потресаваща упоритост и разбиващо безхаберие си даваме властта в България на трогателни аматьори, душевно простички любители, самохвални лаици и влюбени в собственото си Его непрофесионалисти, за които системата на държавата е играчка, която те няма да оставят на мира, докато не я разглобят. Или е часовник, който трябва да бъде събран, да бъде асемблиран, да бъде сглобен, да бъде направен работещ часовник от Глупавия часовникар. Кара-кара този часовникар докъдето стигне, след това разтуря всичко и на следващия ден (след изборите) започва отново... От нулата. Понякога от относителната нула, а понякога - от абсолютната.
Николай Слатиински - фейсбук
/Заглавието е на редакцията/
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads