ЗАПЛАКАЛА Е ГОРАТА...

Съжалявам, че ще ви разваля празничното настроение - а и аз самият днес имам личен празник...Но вижте какво заснех тази сутрин, докато вървях нагоре към манастира Зелениковец, намиращ се в сърцето, в пазвите на родния ми Балкан...
Винаги гората в Троянския Балкан - а и не само в тази част на Балкана, ами и в Берковския, Тетевенския и къде ли не още, се е сякла хищнически, без да се пробира..Но това, което видях днес, ме изпълни с много тъга и мъка, кръв капеше от сърцето ми...Дори и при Бай Тошо не е било толкова лошо...Хора, багерите и моторните резачки са достигнали на 150-200 метра от Манастира Зелениковец, пътеката, по която водя моите групи до това най-съкровено на сърцето ми място в родния Балкан, вече е заприличала на полигон за мотоциклетно състезание, гумите на тракторите са се впили в недрата на моя Балкан...Огромни букачки - както ги наричаме тук по троянски, са подредени като едни гигантски мъртъвци, в очакване да бъдат закарани към моргата. Извинете ме за черните краски, с които ви описвам това чудовищно човешко деяние...Но няма как да е другояче...Там е част от Националния парк "ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН", вододайна зона за няколко града - Троян, Ловеч, Плевен...Вижте тази снимка, на която съм застанал до най-голямото отсечено дърво. Диаметърът му е наполовина на моята височина - 0,90 метра. За да достигне тази големина и височина, букът е расъл в Балкана поне колкото са моите години - 53, а може би и двойно повече. Сега вече се е превърнал просто в статистическа единица, поредният кубически метър дървесина, която ще отиде незнайно къде...За всеки случай не в дърводелските цехове и фабрики в Орешака и Черни Осъм...Те работят с вносна дървесина - липа - от Украйна...От продажбата на тази дървесина ще спечелят неколцина люде, със заделяне на съответната комисионна някъде нагоре по веригата. А ние, хората, които обичаме планината, няма да може да се радваме повече на прекрасните гледки към Амбарица, Купена, вр. Ботев...