Зрелищни арести, медийно-наказателни процеси и злоупотреба с право – добре дошли в България!
Независимо от факта, че България е член на ЕС и е ратифицирала Европейската конвенция за правата на човека, българската прокуратура упорито прилага презумпция за виновност. Това е грубо нарушение на фундаменталните човешки права, което води до тежки последствия и за заподозрени, и за обвиняеми.
Презумпцията за невиновност (невинност) е основен принцип в наказателното право на съвременните демокрации – даже и на българското (виж Член 31(3) от Конституцията и Член 16 от НПК). Освен това е залегнала в Член 6(2) от Европейската конвенция за правата на човека и Член 48 от Хартата на основните права на ЕС. През 2016 г., за да подчертае значението на принципа, Европейският съюз прие Директива 2016/343 относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство.
Накратко, принципът изисква всеки да се предполага за невинен, докато не бъде признат за виновен от легитимен съд, след справедлив съдебен процес. Освен това, тежестта на доказване е върху органите, повдигнали обвинението – те трябва да докажат, че обвиняемият е виновен пред съда. Принципът, също така, забранява на властите да вменяват вина на заподозряно лице или на обвиняем чрез публични изявления, преди да има осъдително съдебно решение, влязло в сила.
Презумпцията за виновност – принцип на българската прокуратурата
Изявлението на главния прокурор, цитирано по-горе, синтезира философията на българската прокуратура. Тоталитарната традиция да се лишават обвиняемите от основни права изглежда добре приета и от други прокурори. Показателни са думите на заместник главния прокурор Борислав Сарафов в интервю през 2014 г., в което той си позволи да обърне тежестта на доказване. “[Цветан Василев] трябва да докаже своята невинност в съда”, каза тогава „авторитетно“ той.[2]
Такива изявления видимо нарушават Член 6(2) от Европейската конвенция за правата на човека, както и Член 48 от Хартата на основните права на ЕС. Те са и в пряка колизия с Член 3, Член 4(1) и Член 6 от Директива 2016/343:
Член 3
Презумпция за невиновност
Държавите членки гарантират, че заподозрените и обвиняемите се считат за невинни до доказване на вината им в съответствие със закона.
Член 4
Публично позоваване на вината
1. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че докато вината на заподозрения или обвиняемия не бъде доказана в съответствие със закона, тези лица не се представят като виновни в публични изявления на публичните органи и в съдебни решения, различни от решенията относно въпроса за вината. Това не засяга актовете на обвинението, които имат за цел да докажат вината на заподозрения или обвиняемия, и предварителните решения от процесуално естество, които са взети от съдебните или други компетентни органи и се основават на подозрения или уличаващи доказателства.
Член 6
Тежест на доказване
Държавите членки гарантират, че обвинението носи тежестта на доказване на вината на заподозрените или обвиняемите. Това не засяга евентуалното задължение на съдията или на компетентния съд да търси както уличаващи, така и оневиняващи доказателства, както и правото на защитата да представя доказателства в съответствие с приложимото национално право.
Държавите членки гарантират, че всяко съмнение относно вината е в полза на заподозрения или обвиняемия, включително когато съдът преценява дали въпросното лице следва да бъде оправдано.
В България презумпцията за виновност върви ръка за ръка с „медийно-наказателен процес“ в сайтове и вестници, които си сътрудничат с прокуратурата. Не само че лицето се счита за виновно, но може да получи и присъда още преди началото на съдебния процес.
„Медийно-наказателни процеси“ и зрелищни арести
Добре известен факт е, че българската прокуратура е в топли отношения с определени медии. В последния си доклад за България, Freedom House подчерта: „Поради структурата на българската съдебна система, прокуратурата има монопол върху процеса на разследване, което потенциално води до злоупотреби в комуникациите с медиите по важни дела. През 2017 г. говорителката на прокуратурата е предоставяла избирателна информация на обществеността през цялата година, като де факто обвинява хората преди официалното повдигане на обвинение“.
Докладът на Freedom House е критичен, но всъщност подценява проблема. Не само хората могат да научат за бъдещото си обвинение от таблоиди, преди да получат призовка от властите, но прокуратурата често разчита на статии от такива „медии“ като доказателство за нечия вина. Справка – делото КТБ. Освен това, дори преди някой да има внесено обвинение в съда, прокурорите обикновено започват да дават интервюта и да вменяват на обществото, че човекът е виновен. Примери много – серия бомбастични интервюта на прокурори, кацнали на Луната, от 2014 г. насам. Използвам думата бомбастичен буквално, защото в едно от тях имаше инсинуации относно атомни бомби.
Целта на тези нарушения на презумпцията за невиновност никак не е добронамерена – идеята е да се даде ход на „медийно-наказателен процес“, който да манипулира общественото мнение, да се окаже натиск върху съда или пък да се дискредитират съдии, ако случайно не намерят „доводите“ на прокурорите за убедителни.
Един от най-шокиращите примери за симбиозата между прокуратурата и таблоидите е прословутото „убийство“ на Пеевски от 13 юни 2014 г. Трима невинни мъже бяха арестувани и обявени за виновни от медиите и прокуратурата въпреки липсата на доказателства, както по-късно се установи от българския съд (фактите са обобщени на Фигура 1 по-долу). Прокуратурата твърдеше упорито пред медиите, че има солидни и неоспорими доказателства и че тези хора са виновни. Много по-късно главният прокурор Сотир Цацаров призна, че прокуратурата е допуснала грешка.[3] Такива „грешки“ не са приемливи в държава, в която има върховенство на закона. Не са и съвместими с Европейската конвенция за правата на човека. Не е случайно, че България е загубила много дела в Съда в Страсбург заради необосновани арести и злоупотреби с право. Един от нашумелите казуси е Попови срещу България.
Фигура 1 : Зрелищни арести и злоупотреба с право – традиция на българската прокуратура
Най-пресният потресаващ пример за нездравословното сътрудничество между прокуратурата и зависимите медии беше зрелищният арест на кмета на „Младост“ посред бял ден в центъра на София. Арестът беше излъчен на живо по Канал 3. Жената беше оставена с белезници в продължение на 5 часа, така че почти всички български медии да могат да снимат унижението, на което беше подложена (Фигура 2). Освен че нарушават Европейската конвенция за човешките права, подобни „холивудски“ изпълнения са в пряк разрез с редица разпоредби на Директива 2016/343, включително и Член 5(1):
Член 5
Представяне на заподозрените и обвиняемите
1.Държавите членки вземат подходящи мерки, за да гарантират, че заподозрените и обвиняемите не са представяни като виновни, в съда или пред обществеността, чрез използването на мерки за физическо възпиране.
Верни на традициите си, българските власти побързаха да обявят госпожата за виновна. Въпреки че министър Захариева (бивш министър на правосъдието, все пак) коментира публично, че подобни арести са несъвместими с презумпцията за невиновност, главният прокурор Сотир Цацаров избърза да отвърне: „Ако посланието, отправено към нас, е, че има граница, която ние не трябва да преминаваме, за мен очевидно има пълно разминаване между официалните декларации за борба с корупцията и действителните очаквания, които изпълнителната власт има“. С други думи, става ясно, че прокуратурата на България счита, че Европейската конвенция за правата на човека и Директива 2016/343 не се отнасят за нея. За да затвърдят позицията си спрямо подобни международни правни инструменти, българските власти се постараха да доведат жената с белезници за разглеждането на мярката й за неотклонение, както и да я държат зад стъкло като опасен рецидивист.
Фигура 2: Показен арест в центъра на София през март 2018 г. Госпожата беше държана с белезници 5 часа, за да могат да я снимат медиите. Когато се опита да протестира, че няма достъп до адвокат, както изисква законът, полицията буквално затвори устата й. Няколко дни по-късно, когато тя пристигна в съда за определяне на мярката й за неотклонение, тя беше с белезници и зад стъкло, за да не може да комуникира с медиите. Източници на снимките от горен ляв ъгъл по часовниковата стрелка: 1) БНТ 2) Eurochicago 3) Dir.bg 4) Eurochicago 5) Нова ТВ
Откажете се от правата си!
След като българската прокуратура обвини някого, не само гo обявява за виновен, но и очаква той да се откаже от процесуалните си права. Прокуратурата не се стеснява да прави неетични коментари относно тези, които упражняват правата си, както и относно техните защитници.
Например, ръководителят на специализираната прокуратура Иван Гешев направи редица изявления пред медиите, за да вмени вина на баща ми Цветан Василев, който оспорва основанията за искане на неговата екстрадиция.
През декември 2017 г., прокурорът твърдеше, че ако баща ми бил добросъвестен, нямало да оспорва основанията за екстрадиция, а щял да се върне в България.[4] През февруари 2018 г. същият прокурор го обвини, че не бил истински мъж, защото протестирал искането за екстрадиция: „Нещо страшно ли стана като обикновени счетоводителки бяха задържани под стража? Нещо да се случи. Господин Цветан Василев още повече е мъж, предполагам не е дама“.[5] През март 2018 г., той дори си позволи да обвинява баща ми, че злоупотребявал с процесуалните си права, защото контестира основанията на искането за екстрадиция.[6]
През лятото на 2017 г. главният прокурор Сотир Цацаров дори си позволи да атакува адвокатите на баща ми, тъй като те коментираха абсурдността на обвинението.[7] “Естествено, че ще заемат такава позиция – нали за това им плащат”, заяви тогава той. Освен това, подчерта: “…неговите защитници не са защитници на обществена кауза… На тях им се плаща да защитават обвиняем”.[8]
Такива публични изявления лесно могат да се изтълкуват като опит за провъзгласяване на превъзходството на прокуратурата над защитата, което представлява нарушение на принципа за равнопоставеност на страните в процеса.
Как е възможно всичко това да се случва в ЕС?
Несъмнено практиките на българската прокуратура не са съвместими с концепцията за правова държава. Всъщност, важно е да се изтъкне, че въпреки малобройното си население, България е сред първите 5 страни-нарушителки на Европейската конвенция за правата на човека, както се вижда от годишния доклад на Съда в Страсбург. Освен това, страната ни е шампион и по неприлагането на решенията на Съда вСтрасбург – 6,7% от делата, поставени под засилен надзор, са от България (Фигура 3). Интересно е да се отбележи, че от 588-те дела, които България е загубила от 1992 г. насам, 280 (или 48%) засягат нарушения на Член 6 от Конвенцията (правото на справедлив съдебен процес, включително зачитането на презумпцията за невинност).
Фигура 3: България е лидер по неприлагането на решенията на Европейския съд по правата на човека. 6.7% от решенията, поставени под засилен надзор, са от България.
Трябва да се отбележи, че броят им е изключително висок, имайки предвид населението на България (около 7,2 милиона). Сравнете с населението на Русия (около 120 милиона) и Турция (около 80 милиона); Източник на графиката: Годишен доклад на Комитета на министрите 2017, стр. 75
Прокуратурата на България има вертикална, сталинистка структура, заради която всички вътрешни решения зависят изцяло от главния прокурор, който не носи лична отговорност за действията си. В този план, Председателят на Венецианската комисия призова: „Съветският модел на българската прокуратура трябва категорично да се разруши. Той е източник на корупция и изнудване и създава възможности да се използва за политически цели“. Съветът на Европа многократно изисква реформи, позовавайки се на непрестанните злоупотреби, установени от Съда в Страсбург. Последното „напомняне“ е резолюция на Комитета на министрите на Съвета на Европа от март 2018 г.
Въпреки тези препоръки, няма реални действия, които да таргетират проблема по същество. Това, за съжаление, не е изненадващо, като се има предвид състоянието на демокрацията в България. Както се вижда от графиката на Freedom House по-долу, демократичният дефицит на България постоянно се влошава от 2008 г. насам – реномираният тинк танк вече не счита България за пълна (консолидирана) демокрация (Фигура 4).
В крайна сметка въпросът, който остава без отговор, е защо Европейската комисия не е обърнала внимание на всички тези проблеми, в разрез със задължението си да бъде Пазител на Договорите и да гарантира зачитането на основните права на гражданите на ЕС, когато държава-членка очевидно не успява да изпълни този ангажимент.
Фигура 4: Според данните на Freedom House, състоянието на демокрацията в България се влошава. Спадът е започнал през 2008 г., като тази година получихме най-лошата оценка до сега. Freedom House обяви България за полуконсолидирана демокрация; Източник на графиката: Nations in Transit Report 2018
[1] 31 август 2017 г., Дневник, „Цацаров: Лична вендета в Наказателния кодекс няма (допълнена)“
[2] 20 август 2014 г., Правен свят, „Борислав Сарафов: Цв. Василев да докаже в съда, че е невинен“
[3] 18 юни 2014 г., Sofia Globe, Bulgarian prosecutors backtrack on ‘murder plot’ against Peevski”
[4] 13 декември 2017 г., 24 часа, „Иван Гешев: Ако Цветан Василев е добросъвестен, да се яви пред съда“
[5] 27 февруари 2018 г., Дневник, „Съдът прие, че Цветан Василев е призован редовно, и даде начало на делото КТБ (допълнена в 15:13 ч.)“
[6] 15 март 2018 г., Epicenter, „Прокурор Иван Гешев: Цветан Василев злоупотребява с процесуалните си права“
[7] 21 юни 2017 г., Труд, „Сотир Цацаров: Адвокатите на Цветан Василев не са мерило за надеждността на обвинението“
[8] Пак там.
Моля, подкрепете ни.
