От 1956 до днес – хорор филм или комедия

А то се смъкнало, горкото, до нивото на 1956 година. Медиите хлипат върху цифрата 7,563 млн. души, гаче ли потоп ни е затиснал, като този в Пакистан, държава, която Бийтълс възпя под името Бангладеш...

Колеги, защо толкова сълзи и сополи? Какво й е на цифрата 7,563? Ами ако беше 5,642, например? В смисъл ако всички цигани бяха припознали Франция като втора родина? (Де тоя късмет, де...) Какво е това непатриотично и антидържавническо униние?! Я се стегнете, моля ви, нали вече ни огря новината, че излизаме от кризата по Димитровден. Малко остава. Стига скепсис и кисели физиономии. Др. Николай Банев, бивш комсомолски деец и сегашен олигарх, слезе от самолета в Майбаха и вие се разхълцахте... Дайте го по-оптимистично. Ето в семейство Славови се редят сватба, след сватба. В смисъл, че след третата венчавка на майката Петя и дъщерята Жени пристана щастливо и очевидно сполучливо, Господ здраве да им дава. Личната гадателка на Берлускони (между нас да си остане, в Италия никой не знае, че е такава) Теодора Стефанова пък предсказа булчинство и на звездата на Нова тв Ели Гигова. Не е ли велико! Това не гали ли сърцета ви. А вие сте се оклюмали: 1956-а, та 1956-а... Че какво и на 1956-а? Тодор Живков гътнал от власт Вълко Червенков и поел цялата власт – в БКП и в държавата. Днес по-различно ли е? Поне мъничко.

Но да карам по ред, че да можете да ми следите мисълта. Не че ще кажа много сложни и оплетени неща, но все пак.
Казват, че от 1944 до 1956 година народът много се измъчил. Преживял Народен съд, колективизация, текезесета, лагери, конгреси, бригадирско движение, Хаин боаз, Перник – Волуяк (Перник и тогава си е бил майката си джаса) и пр. изобретения на победилия социализъм. Спорно е за тегобите, защото и много ентусиазъм личи от фотосите от онова време. Едва ли всички са се престрували. Май са вярвали на нещо, което после излезе доста по-различно. Както стана и на 10 ноември 1989 г., но това е друга тема.


Дините се продават по 3 ст за килограм

От 2 до 6 април 1956 година в София се провежда пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, на който се развенчава култът към личността на др. Сталин в СССР - респективно на др. Вълко Червенков в България. Пленумът е режисиран в Москва и е следствие от ХХ конкрес на КПСС. Априлският пленум, се превръща в лого, казано на пиарски език, на следващите 40 години. С особен патос това лого прегръщат родните интелектуалци, които и до днес, които са останали живи, се наричат гордо „априлско поколение”. Издава се четиритомната антология „Априлски сърца”, в която поетите запрятат ръкави и възпяват соцгероите и самия соц, но най-вече новия тип партиен и стопански ръководител в лицето на др. Тодор Живков.

Общо взето през 1956 година се случва следното: култът към личността на Вълко Червенков се заменя с култа към личността на Тодор Живков. Или казано на идеологически език, оттогава насетне се “спазва най-строго колективността в ръководството и се разгръща вътрешнопартийната демокрация, критиката и самокритиката във всички партийни звена”.
Решенията на Априлския пленум се определят като животворни за всеки българин. Благодарение на пленума селското стопанство цъфти, ТКЗС-тата благоденстват, заплатите на трудещите се растат, увеличава се е жилищното строителство, засилва се борбата против алкохолизма, партията укрепва, профсъюзите се развиват и прочие благини. С други думи, Априлският пленум е начало на истинския социалистически живот, който пък е начало на истинския живот въобще, който пък е невъзможен без БКП и Политбюро, начело с другаря Тодор Живков. Как ви звучи, а? Сега как е? Може да не ми отговаряте. Не забравяйте обаче, че според живеещите много добре тогава и още по-добре сега социолози-бизнесмени Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, преходът приключи. Така че по-полека с пожеланията.


Паметникът на Съветската армия си е на същото място...

Месеци след всенародния подем около Априлския пленум, в задружното социалистическо семейство се появяват пукнатини. На 23 октомври 1956 г. студенти от Техническия и Икономическия университет в Будапеща излизат по улиците на унгарската столица с искания за демократични реформи. След тях се вдигат над милион унгарци. Започва истинска революция срещу комунистическата власт в Унгария. Медиите по света гърмят, че демокрацията там е застрашена. Съветските танкови влизат в братската нам страна. У нас всичко е окей. В смисъл хорошо. Студената война навлиза в нова фаза. САЩ скъсват дипломатически отношения с някои соцстрани. С НРБългария – също. Българските медии пестеливо отразяват случващото се. Те тръбят за триумфа на съветските танкове в Унгария. И мълчат за сраженията с горяните у нас. Борбата с тези „неосъзнати елементи”, противници на комунистическия режим, се води от 1944 до 1956 година без прекъсване. За Нова година от МВР рапортуват в Политбюро, че и последният горянин е ликвидиран.

През 1956 година България се присъединява към ЮНЕСКО. 54 години по-късно българката Ирина Бокова, чиито баща Георги Боков бе дълги години главен редактор на в. „Работническо дело” и възпяваше идеите на Априлския пленум, оглави световната организация. Някои наричат това приемственост. Други – не. Вие го наричайте както искате.

На 26 март 1956 г. в Москва е подписано Съглашение за създаване на първия международен център за научни изследвания на социалистическите страни — Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна. НРБългария веднага се включва в работата му. Може на някой да му звучи смешно, но благодарение на ОИЯИ в Космоса летяха българските космонавти Георги Иванов и Александър Александров. И кубински, виетнамски, унгарски, полски, монголски и др. също. Сега това е невъзможно, което не знам дали е лошо.


В София колите са рядкост, задръстванията са непознати.

Пак през 1956 г. за първи път Франк Флин описва що е то мистерията Бермудски триъгълник. Нали знаете, пътуват си спокойно кораби и самолети и изведнъж хоп – изчезват. Няма ги. Флин пише, че в областта от Атлантическия океан между Бермудите, Маями и Сан Хуан, Пуерто Рико се наблюдават времеви премествания, полудели навигационни уреди, спускащи се от небето кълба от светлина, внезапни бурни и промени във времето и необясними стени от мъгла. Флин нарича мъглата „непозната маса”, която изцежда мощността на двигателя, след като корабът проникнал в нея. Ужас! Оцелели са малцина, които днес изкарват нелоши пари от книги, участие във филми и интервюта. Трябва да се яде и след Бербудския триъгълник, нали така.

У нас обаче загадката около Бермудите не е на мода по онова време. У нас медиите и кинопрегледите наблягат на новини от сорта: «Ябланчани построиха със собствените си ръце нова читалищна сграда». На откриването в Ябланица идват партийни големци и държат речи, пълни със заряд като батерии „Дурасел”. Те и сега биха държали, ама не се откриват читалища вече. На мода са молове, където внуците на строителите на читалища продават или си купуват маркови парцалки. Рязането на ленти е запазена марка на Бойко Борисов и кметицата Фандъкова. Така че ябланският почин не е съвсем мъртъв. Даже си е доста жив.

По същият тържествен начин е протекла и кръщавката на ТКЗС в с. Долно кобиле през лятото на 1956 г. Кръстили го Никита Сергеевич Хрушчов, големият брат в Кремъл. Още над 30 текезесета независимо едно от друго получават името на първия партиен и държавен ръководител на братския СССР. По популярност за име на ТКЗС след него се нареждат Георги Димитров, „Победа”, Васил Коларов, „Ленин”, „Напредък”, „Възход” и т.н.

През 1956 г. се открива Висшият институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив. В Националния институт по винарска и пововарна промишленост в София пък се разкрива нова специалност „Технология на пивото”. Произвежда се главно светла бира по 18 стотинки бутилката. Лимонадата е 5 ст шишето. Заплата от 70 лева се е считала за добра. Толкова горе-долу са получавали от трудодни работниците в ТКЗС и новопостроените заводи.

През 1956 г. на Лятната олимпиада в Мелбърн, Австралия, (провежда се през декември) борецът Никола Станчев печели първата българска олимпийска титла. Колегите му Юсеин Мехмедов, Димитър Добрев и Петко Сираков извоюват сребърни и бронзови медали. По-късно едни други борци взеха и златото, и среброто, и скрапа, и чейнджбюрата, но това е друга тема. Футболистите ни на същата олимпиада падат на полуфинал от СССР с 1:2, като водят в редовното време с 1:0, но получават два гола в продължението, дадено от съдията. Може би съвсем случайно соцмечката побеждава соцбалканския лъв в допълнителното време. А може и да не е толкова случайно. Историята мълчи по въпроса. Представете си отбора на ГЕРБ от Карлуково да бие командата на ГЕРБ-София с Бойко Борисов начело. Какво? Нямате ли въображение...

Да не забравя: на 20 октомври 1956 г. град Сталин се преименува отново на Варна. До този момент напълно възможен би бил следният диалог:
- Къде си пече задника, бе готин?
- В Сталин, гълъбче.

През 1956 г. започва строителството на хотели на Златни пясъци, което продължава 10 години. Всички те са държавни, т.е. платени с народна пара. Като дойде приватизацията обаче ги изкупиха за жълти стотинки. Но не тия, дето ги строиха и плащаха, а едни други. Знаете ги.


Пак през онази далечна 1956-а започва вторият етап от партийната повеля за изграждане на трайни санитарни съоръжения. Никнат обществени бани, обществени къпални и обществени тоалетни. Ражда се „спонтанно” инициативата на с. Завет, Русенски окръг, за създаване на образцов дом. В България започва съревнование за табелката с този надпис, която да украси входната врата на жилището или къщата на село. Още можете да ги видите, само дето някога образцовите домове, вече не са такива... Подемат се редица инициативи като хигиенизиране на училищата, хранителните заведения и стопанските обекти. През 1956 г. в Пловдивски окръг се слага началото на извършване на големи благоустройствени мероприятия, осъществявани с доброволен труд и средства от населението. В партийните документи от онова време се казва: „Свързването на хигиенизирането на населените места с провеждането на благоустройствените мероприятия обезпечи получаването на трайни успехи в движението за висока здравна култура. Разгръща се съревнование между селищата и окръзите, обменя се опит между селищата. Установява се традицията да се провежда ежегодно пролетна и есенна акция за благоустрояване и хигиенизиране на населените места. Силен тласък за развитието на движението дават провежданите ежегодно национални прегледи във връзка със съревнованието за най-добре благоустроено и хигиенизирано село, град и окръг.” Ето нещо, за което можем да съжаляваме, че е прекъснато като традиция. 

През 1956 г. българските юристи се сдобиват със свой Културен дом. Тогава и през ум не им е минавало, че ще дойде време Красьо Черния да кадрува в техните среди, а не партията-закрилница. Макар, че все още никой не е доказал, че Черничкия не е именно партиен пратеник. Но да не дълбаем с длетото тънко в магистратското сърце...


Никита Сергеевич Хрушчов

През същата година се провеждат и Зимните олимпийски игри в Италия. Българската команда е от седем души, между които и първата ни скиорка Мария Димова. Игрите за първи път са давани пряко по телевизията, но у нас такова животно все още няма. През 1956 г. е премиерата на Евровизия. Участват седем държави, наградата печели швейцарката Лис Асиа. БНТ се излюпва през 1959 година.

През 1956-а в СССР изобретяват балистичните ракети, които стряскат Запада и почва голямата и много скъпа надпревара във въоръжаването.

През 56-та, първо в Съветския съюз, а след това и у нас, освобождават политическите затворници. Започваме да строитеството на панелни общежития за строителите на новия живот. Поетът с ватенката Пеньо Пенев е обявен за "вреден за обществото човек", принуден е да напусне не само редакцията на в. "Димитровска правда", но и Димитровград, града, който обича и възпява в стиховете си. Същата година по-късно е приет в клиника за алкохолици.

Не мечтая
безсмъртие
и пътища леки, а ватенка топла
за зимния ден. - Безсмъртно
нека остане
навеки построеното тук
от мен!
Пеньо Пенев

Отвъд океана Елвис Пресли става световна звезда, а Джони Кеш изпява Folsom Prison Blues. И двамата имат проблем с алкохола. С дрогата също.
Алфред Хичкок пуска римейк на своя филм „Мъжът, който знаеше твърде много”.


Мерцедес, модел 1956 г.

Има и сензация, която става известна десетилетия по-късно. През 1956 г. Франция предложила на Великобритания политически съюз, а по-късно пожелала да се присъедини към Бритaнската общност. Това пише в разсекретени документи от Британския национален архив. Причината е Суецката криза, в която Париж е затънал до уши.

Така че 1956 е била силна година. Не е страшно, че по население сме си останали на същото място. Страшно е, че цифрата е резултат от решението на милион и половина българи да потърсят по-добро място за живеене извън 111-те хил. кв. км. между Дунав и Черно море. Не унивайте, братя и сестри. Ако вярваме, а защо не, на думите на премиера Борисов и на неговите министри, очаква ни възход, нови хоризонти, златен век, едва ли не. Няма причина да не се случи. Може не на всички, но „някои вече са там”, както пееше Гошо Минчев по друг повод. Важното е да сте нащрек и да не изпуснете пилето, когато ви кацне на рамото.

Севт ІІІ,
Тракийски цар

P.S. По наше време нямаше пленуми, но имаше сушави години, чума, тиф, мор по конете и хората, не е за разправяне. Но темата за култа беше актуална и тогава. Имах един съветник, който веднъж ми рече: „Трябва да се борим срещу култа към личността. Да не е един човек цар цял живот”. Добре, рекох му. Свиках съвета на старейшините и обявих, че от този ден култа към личността се заменя с култура на личността. Съветникът бе осъден на смърт за присвояване на чужда идея и бе обесен на едно дърво. Примерът даде резултат за дълго време.


Снимки: stara-sofia.blogspot.com, proekt-wms.narod.ru и 1-film-online.com