През февруари министърът на финансите Теменужка Петкова обяви, че представянето на държавния бюджет ще бъде временно отложено, за да може Министерството на финансите да финализира именно този стратегически план. Успоредно с това се проведоха консултации с Европейската комисия, като целта бе синхронно изпращане на плана и внасяне на закона за бюджета.

Фискално-структурните планове са инструмент, чрез който всяка държава членка на ЕС представя пред Европейската комисия визията си за фискалната политика, ключови структурни реформи и приоритетни публични инвестиции за период от четири до пет години. Те заменят досегашната практика по изготвяне на Конвергентни програми и Национални програми за реформи.

Българският план обхваща периода 2025–2028 г. и очертава приоритетите на страната за устойчиво управление на публичните финанси, ограничаване на държавния дълг и насърчаване на приобщаващ икономически растеж. Документът е част от ангажиментите на България в рамките на Европейския семестър и следва да бъде актуализиран всяка година чрез годишен доклад за напредъка, който се представя до края на април.

Положителната оценка на ЕК е знак, че страната ни спазва заложения път към еврозоната и отговаря на изискванията за устойчиви публични финанси и икономическа стабилност.

Необходима стъпка към членство в еврозоната

Средносрочният фискално-структурен план е задължителен документ, който всяка страна кандидат за еврозоната трябва да представи.
Положителната оценка от Европейската комисия означава, че България изпълнява едно от техническите изисквания за въвеждане на еврото, което е стратегически приоритет на страната.

Гаранция за фискална дисциплина и икономическа устойчивост

Планът очертава как държавата ще управлява публичните си финанси в следващите четири години – включително:

- контрол върху държавния дълг;
- разходна политика;
- инвестиции и структурни реформи.

Това е сигнал за стабилност към инвеститорите, международните пазари и европейските институции.

Заменя досегашни документи и улеснява координацията с ЕС

Новият план заменя Конвергентната програма и Националната програма за реформи, което опростява процеса на съгласуване с Европейската комисия и дава по-ясна и обединена рамка за развитие и отчетност.

Част от по-големия процес на Европейския семестър

Това е част от системата за координиране на икономическата политика в ЕС. Чрез този план:

- ЕК проследява как България изпълнява своите ангажименти;
- се идентифицират нужни корекции или допълнителни реформи;
- се засилва отговорността на правителството пред ЕС и българските граждани.

Основата за устойчив растеж

В плана са включени:

- приоритетни инвестиции;
- реформи в ключови сектори (напр. енергетика, здравеопазване, образование);
- мерки за борба с неравенствата и стимулиране на приобщаващ растеж.

ФрогНюз