26-годишен блогър търси изчезнали вместо МВР

Само за последните 3 месеца безследно са изчезнали 25 българи, голяма част от които деца или млади момичета и момчета. Тези обезпокоителни данни обаче не идват от официалната статистика на МВР, а от единствения у нас публичен регистър за безследно изчезналите - сайта lipsva.com. Негов създател е 26-годишният Боян Юруков, който от години живее в Германия и е един от най-популярните български блогъри.

В България има стотици безследно изчезнали, за които хората дори не подозират. Напоследък покрай инициативността на роднини и голямата роля на интернет нашумяха няколко такива случая. Зад тях обаче стоят много неразгласени и неразрешени човешки съдби, потънали в медийна мъгла заради безхаберното чиновничество в МВР. Както е известно, първите часове от изчезването са решаващи, тъй като жертвите могат да бъдат засечени на обществени места от случайни минувачи. Подобна щастлива развръзка обаче рядко е възможна, тъй като оповестяването на тези случаи по сайтове и телевизии често идва с огромно закъснение Проверка на „Торнадо” установи, че един от последните такива случаи - 15- годишно момиче, изчезнало в Русе, е обявено в бюлетина на МВР на 23 ноември - цели 5 дни, след като влиза в регистъра на lipsva.com. Има правило, че се изчакват 2-3 дни, за да се обяви някой официално за издирване, но и дори след това у нас не се прави това, което сме свикнали да виждаме в чуждите медии.

Допреди начинанието на Юруков в България няма публична база данни на безследно изчезналите. Най-много да се пусне за кратко снимка по новините с име и телефон. Какво става обаче, ако искаме още информация за лицето или сме пропуснали да го разгледаме добре? „Процедурата за уведомяване на медиите и обществото се задейства по преценка на разследващия полицай. Ако той не обърне внимание, ако съобщението се забави някъде по каналите или потъне в бюлетините, то не стига до обикновените граждани”, обяснява създателят на проекта Юруков. Интернет детективът се надява полицията да види в сайта му възможност за допълнителен източник за сигнали и да пуска директно информацията там.

„Най-големите проблеми са хаосът в информационната система на полицията и липсата за прозрачност. Знам за случаи, в които са били необходими 2 седмици, докато информацията стигне от полицая, взел съобщението, до отдел „Издирване“. Вътрешните им процедури са доста неуредени и нерядко делата изстиват заедно със следите  Истината е, че никоя инициатива не може да компенсира това”, убеден е Юруков. Според него процедурата по издирването значително ще се улесни, ако се изпращат снимки чрез MMS до таксита и автобуси, защото първите 48 часа са критични при изгубено дете или пенсионер. Когато това време мине, шансовете за щастлив изход намаляват драстично.

В момента в България няма единен бюлетин за изчезналите, информацията за тях не е структурирана и систематизирана. Информационните механизми са най-отработени в София, но остават проблематични в други градове, не е ясно има ли други райони на географска концентрация на изчезнали хора. „Сега информация за изчезнали се публикува на 30 отделни бюлетина на отделните РПУ-та. Най-често това се случва седмици след изчезването и дори след изрично настояване на близките. Опитах се да ги убедя, че трябва да променят подхода си, но без успех. Информацията, която публикуват, трябва да е надеждна и навременна, за да може обществото да помогне, когато е най-важно  в първите дни на изчезването. За жалост от разговорите ни разбрах, че отнема безумно много време, докато информацията стигне до отдела за издирване. Процедурите им са доста тромави и изглежда самите полицаи не знаят точно какво да правят. МВР към този момент е черна кутия, която има въпиюща нужда от реформи”, категоричен е Юруков.

В неговия регистър може да видите лицата на мъже и жени, за които роднините не знаят нищо в продължение на 10-15 години, както и на такива, от които няма вест от 2-3 дни. Безспорно обаче най-тревожен е фактът, че през последните години в черния списък на безследно изчезналите все повече попадат имената на 15- 16-годишни младежи. Профилите на изчезналите се въвеждат от техни близки или доброволци. Информацията се събира от контакти с роднини, публикации в медии и от бюлетина на МВР. Когато някой случай е решен, наличните данни за лицето се заличават. Сайтът показва липсващите хора на карта, както и под формата на списък. При местенето или увеличаването на картата списъкът се подрежда спрямо това, кой е най-близко до центъра. Може да се подреди и по хронологичен ред.

При отваряне на профил излиза кратко описание, дата и място на изчезването, контакт и галерия със снимки. Има и търсачка по имена на хора и градове, която показва колко изчезнали има в населеното място и около него.  Регистърът има интеграция и с Facebook и Twitter, като добавените хора се качват и там.  Една трета от регистрираните в сайта случаи са от последните две години, а за повечето изчезнали преди това не се знае нищо. В момента в Lipsva са регистрирани с имената и снимките им са близо 300 изчезнали деца, млади жени и пенсионери, както и анонимни данни за 100 решени случая. Публикуваните в lipsva.com случаи обаче са около четвърт от всички известни в страната за последните няколко години. Останалите не са стигнали до медиите, а се спускат като статистика от МВР в редовните отчети Така може да се окаже, че има бум на изчезванията на млади хора в някой регион, но обществото няма как да знае, ако близките им не нададат вой, обяснява Юруков.

Той е от групата на младите технократи, който обаче не остава засегнат от обществената апатия и умора. „Нямам илюзии, че този сайт ще започне да спасява хора или да промени нещо в статуквото. Това е моят отговор на вътрешна нужда да направя нещо по въпроса и ако помогне дори на един човек, значи ще си е струвало. Крайната ми цел е проектът да стане излишен. Това ще е възможно, когато МВР направи свой по-усъвършенстван проект”, обобщава Юруков.

Севдалина Спасова