50 г от присъединяването ни към СССР. До главния прокурор
До Главния прокурор на
Република България
Г-н Сотир Цацаров
Копие: До Висшия съвет на БСП
С И Г Н А Л
Уважаеми Господин Главен Прокурор,
Днес, 04.12.2013 г., се навършват 50 години от проведения на тази дата през 1963 година пленум на ЦК на БКП. На този форум единодушно се взема решение България да се присъедини към съветските републики, като за целта се изпраща писмо – молба до ЦК на КПСС. В тази връзка, но не само на това основание, Ви моля , по дадените Ви правомощия от чл. 40, ал. 2 от Закона за политическите партии, да предявите иск пред Софийски градски съд за разпускането на Българската социалистическа партия на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за политическите партии.
Считам, че основанията , визирани в ал. 1, т. 1 и т. 2 на чл. 40 от ЗПП, са многобройни , а нарушенията и престъпленията съществени . Ще се опитам съвсем накратко да ги посоча .
БСП е основана на 20.07.1891 г. с името Българска социалдемократическа партия, от 1894 г. – Българска работническа социалдемократическа партия, от 1903 г. се разделя на БРСДП „тесни социалисти” и БРСДП „широки социалисти”. През 1919 година се провежда първи конгрес на Българска комунистическа партия /тесни социалисти/, която наследява БРСДП „тесни социалисти”. През април, 1924 година БКП е закрита от Върховния касационен съд на България, като по това време партията има около 6 000 членове, които продължават дейността и нелегално. През 1927 г. се създава Работническа партия, като легално проявление на БКП През 1938 г., по решение на Централния комитет, нелегалната БКП и легалната Работническа партия сливат дейността си в нова партия под името Българска работническа партия. В края на 1948 година БРП /комунисти/ приема името Българска комунистическа партия. През 1990 г. се приема и настоящето име - Българска социалистическа партия.
От създаването си през 1891 година, до настоящия момент, членовете на тази партия и най-вече висшите ù ръководни органи са нарушавали действащите към съответния момент конституционни норми и законови разпоредби. Ще маркирам основните и съществени нарушения и престъпления , извършени от представители на тази партия до 1990 година в / 1 / и ще се спра по-подробно на тези, извършени от 1990 година до сега в /2/.
/ 1 /. Само три години след създаването си, с включване на името „работническа” през 1894 година, партията нарушава чл. 57 от Търновската конституция, според който „Разделение на съсловия вь България се не допуща”. Ако приемем това нарушение за формално и несъществено, то идеологията и пропагандата на тази партия , всички нейни действия през годините разделят българското общество болезнено, дълбоко и трайно . В подкрепа на това и по отношение на първите години от дейността на партията показателен е сборника „Червен народен календар 1897 -1923 г.” , издателство на Партиздат от 1977 г. В него са публикувани избрани статии и материали от Димитър Благоев, Георги Кирков, Георги Димитров и редица още видни нейни представители . Буквално от всеки ред на материалите, публикувани в този сборник, лъха омраза и ненавист срещу всички „буржоазни” съсловия и противопоставяне между работниците и „ капиталистическата сган” . Партийните деятели , обаче, не се задоволяват само с писана пропаганда, а предприемат и редица действия, с които разделят българското общество, като открито афишират, че това е и една от целите им. Първата им сериозна проява в това отношение е яростната агитация против Балканската война / 1912 г. / , която за огромната част от българския народ е водена с цел осъществяване на националния ни идеал – обединение на всички земи, населени с българи. Друг ярък пример в това отношение са думите на Георги Димитров , че най-важният резултат от Септемврийското въстание е издълбаната дълбока пропаст между „народа и капиталистическите управници”.
Атентатът, извършен на 16.04.1925 година в църквата „Света Неделя” от военната организация на БКП / действаща нелегално и с членове о.з. майор Коста Янков, о.з. капитан Иван Минков, Димитър Златарев и Марко Фридман / е престъпление , за което не може да има давност. Начина по който е реализиран -
/ поставен е взрив в основите на църквата, в последствие е убита високопоставена в обществена йерархия личност, с цел да бъдат събрани на погребението и най-висшите представители на държавата, което и става, и на Велики четвъртък , три дни преди Великден, църквата е взривена, в резултат на което загиват множество граждани, включително деца, 3 депутати , 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани - общо над 200 души, а ранените са над 500 / -
надминава и най-пъкленото въображение на съвременните терористи.
А факта, че до 1990 година на имената на организаторите на този атентат бяха кръстени улици, ще оставя без коментар.
Партизанското движение, организирано от БКП / в нелегалност / също пряко нарушава действащото законодателство към онзи момент.
Избиването на десетки хиляди български граждани в първите месеци след 09.09.1944 г. / според редица историци над 30 000 / , е престъпление , което довежда до сериозна девалвация държавническия и духовен облик на българското общество.
Категорично може да се каже, че създадения Народен съд с наредба-закон е в разрез с действащата Търновска конституция. От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения. Издадени са 9550 присъди, с които осъдени на смърт са 2 730 души, а 305 души получават доживотен затвор. Тези цифри също така говорят и нагледно обясняват защо България изостана изключително сериозно в своето развитие от т.нар. капиталистически страни. Затова изиграват немалка роля и създадените концентрационни лагери – 44 на брой от 1945 до 1962 година , в които пребивават стотици хиляди хора , а една немалка част от тях умират – резултат на тежките условия на живот , друга немалка част са убити .
Възродителния процес доведе до емигрирането на стотици хиляди български граждани в Турция и допринесе също за разделението в българското общество. Това от своя страна задълбочи духовната и икономическа криза , в която България изпадна след 09.09.1944 г.
Не мога да не спомена и укриването на информация за аварията в Чернобил на 26.04.1986 година, което бе изключително тежко престъпление. В един по-късен период бе установено, че почти цялата територия на страната е била засегната от радиация, което пък от своя страна неминуемо е довело до увеличаване процента на онкологично заболелите. Ето някои данни : „Кръвните ракови заболявания в Европа са повишили честотата си 60 пъти в последните 20 години, спрямо статистиките правени през 70-те.. Същият тип “чернобилски” рак се наблюдава из цяла Европа, включително “незасегната” Франция. Само на базата на тази статистика можем да си направим извода, че между 0.05% и 0.1% от населението на земята е пряко засегнато, и около 1% е косвено засегнато от аварията. „ Не може да има никакво оправдание за ръководните дейци на комунистическата партия факта, че около 10 дни информацията за аварията не бе оповестена, още повече, че това бе основна тема на всички световни медии. Няма и никакво логично обяснение за това действие на управляващите в онзи момент.
Няма как да не отчетем и единодушното желание на всички участвали в пленума на ЦК на БКП на 04.12.1963 година България да стане част от СССР. Квалификацията на този акт за мен е еднозначна – национално предателство, водещо до загубване суверенитета на България, факт, който не е настъпил единствено поради отказа на ЦК на КПСС. Към никоя от действащите към този момент разпоредби на НК не можем да отнесем като съставомерно това деяние, което очевидно показва, че участниците в този пленум са надминали далеч въображението на законодателя.
Най-голямото „престъпление” на БКП през периода 1944- 1989 година за мен бе тоталното сриване на духовността и нравствените и моралните ценности на обществото като цяло. Обезличаването на отделния човек бе пълно . Ежеминутната пропаганда на една идеология, която бе „единствено вярната „ „ защото е правилна”, отричането на редица общочовешки ценности и принципи, подтискането на всяко различно мнение или възглед със всички възможни средства, включително с наказания , доведе до тежки и сериозни деформации във всички сфери на обществения живот. В тази „борба” бяха включени всички държавни институции, включително и правосъдната система. Няма как да не спомена за казуса, на който попаднах случайно през 1986 година / публикувано решение на ВС – наказателна колегия/ . Един гражданин на НРБ е осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода” - максималните 5 години за престъпление по чл. 108 НК - ”противодържавна агитация и пропаганда”. Човекът бил написал с тебешир на товарен вагон „Долу БКП”. Върховният съд потвърждава това наказание с мотива, че въпросният вагон се е движел на територията на цялата страна? и надписа е прочетен от много хора.
Комунистическият режим през периода 1944-1989 година е обявен за престъпен от Народното събрание на 26.04.2000 година със ЗАКОНА ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ В БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕСТЪПЕН - Обн. ДВ. бр.37 от 5 Май 2000г. - закон, чиито констатации считам за безспорни и които са изцяло в унисон с гореказаното.
Ще завърша анализа на този период с думите на професор, доктор на историческите науки, Светлозар Елдъров от Института по балканистика с Център по тракология към Българската академия на науките , казани пред Агенция “Фокус”.- „ Историята на БКП е като биография на сериен убиец – изпълнена е с престъпления срещу България и българския народ „ .
/2/. Периода от 1990 година / когато БКП прие името БСП / до настоящия, е наситен с най-много нарушения и престъпления , от гледна точка на това, че е сравнително кратък , сравнение с предишните. Ше започна от датата 03.04.1990 година , на която партията прие името БСП. От този момент БСП започна да проповядва една коренно-различна идеологическа платформа от тази , която бе изповядвала в предишните близо сто години , за която се бе борила и която бе реализирала в периода 1944-1989 година. Тази изключително странна метаморфоза / непозната в нито една от аналогичните партии в бившите социалистически страни, включително и в КПСС, която бе разпусната през 1991 година / доведе до едно уродливо израждане на самата партия, а с това и на цялата ни политическа система , респективно това се отрази негативно и на всички държавни институции - парламент, президент, изпълнителна и правосъдна власт. Според мен това е основната и единствена причина България да бъде в момента една от най-бедните страни в Европа и да се намира в тежката политическа, институционална и духовна криза в настоящия момент. Вече чувам възражения, че причините са много и и от най –различно естество, както и резултат на множество натрупвания в исторически план, на които ще отговоря, че всички тези причини са или пряко , или опосредствено свързани с историята на БСП. В това отношение ще отбележа факта, че в първите 20-30 години след Освобождението /1878 г. / обществото ни осъществява такъв икономически и духовен възход , който кара Ото фон Бисмарк да ни нарече „прусаците на Балканите”. Не мога да не спомена и един от основните принципи на диалектиката, формулиран от Анаксагор „- Не може да има отделно съществуване; всичко участвува във всичко”.
Да се върнем към изумителната метаморфоза БКП-БСП. С нея бяха нарушени и погазени всички възможни основни принципи и ценности, изграждащи всяка демократична политическа система. Трудно можем да намерим опора в закона, за да наречем този невероятен пирует „престъпление” , но от всяка друга гледна точка той е, меко казано, „неприемлив”. Ако факта, че за една нощ редица видни комунистически деятели се превърнаха от заклети атеисти във вярващи, можем да обясним с преживян „общ религиозен катарзис”, то „политическия катарзис” е невероятен и невъзможен за реализиране дори на теория. Нормалният изход от ситуацията през 1990 година бе да се вземе решение, с което БКП прекратява дейността си и се учредява Българска социалистическа партия, за която въпросният форум е първи. Приемайки и продължавайки делото на основаната през 1891 година БСДП, БСП следваше и следва да понесе , както всички нейни активи, така и пасивите ù , а както отбелязах по-горе ръководни нейни дейци и членове са извършвали тежки престъпления, поради което / през април, 1924 година / партията е забранена от Върховния касационен съд, и пак през април, 2000 година дейността и за периода 1944-1989 година е обявена за престъпна със закон. Ето защо , и само на фактите посочени дотук, съдът следва да вземе решение за разпускането на БСП и прекратяване на дейността и.
Ето и фактите, от които следва, че дейността на БСП за периода 1990 – 2013 година е престъпна.
В книгата си „Плячкосването на държавната”, издадена през 2007 г. в САЩ и преведена тази година от издателство „Изток-Запад” Венелин Й.Ганев твърди следното :
„ Съгласно чл. 47 от Закона за Българската национална банка: „При изпълнение на своите функции БНБ е независима от нарежданията на Министерски съвет и други държавни органи.” , а според Закона прякото кредитиране на управлението е изрично забранено и само на правителството се разрешава да взема заеми от БНБ, но не и на отделни министерства, общински съвети, държавни предприятия и пр. Обаче това положение, което слага прегради пред навикнали да се разполагат с държавата като с бащиния политици от БСП, не им се нрави и когато се оказва, че един от заместник-председателите на БНБ твърде упорито защитава независимостта на БНБ, започват грозните сцени. Официално, пише В. Ганев, случаят е представен за по-наивната публика като сложен конфликт между законотворци, но всъщност е завоалиран опит да се отстрани въпросният защитник на независимостта на БНБ, а именно Емил Хърсев. Атаката е предвождана от добре организирани политици на БСП, начело с небезизвестния Красимир Премянов и в крайна сметка успява. Намира се формален предлог да бъдат преназначени шефовете на БНБ, но гласуване за размирника Хърсев не е проведено и така той де факто е отстранен, въпреки че Законът не разрешава освобождаване на членовете на съвета без причина. След освобождаването на Емил Хърсев и с очевидно сплашения до степен да се подчинява Вълчев, продължава Венелин Ганев, на ограниченията за даване на заеми на правителството вече не се обръща никакво внимание. На няколко пъти дефицитът е покриван от Банката, макар че това е нарушение на конституционните й задължения. И не стига това, но отново в нарушение на Закона на БНБ е наредено да повиши кредитните тавани на различни банки. След това е притисната да закупи лошите кредити на Икономическата банка, които правителството използва за субсидиране на енергийния сектор. „ Авторът цитира общата сума, която българските вложители са загубили: 2 745 578 458 000 лева - две хиляди седемстотин четиридесет и пет милиарда петстотин седемдесет и осем милиона и четиристотин петдесет и осем хиляди лева – близо три трилиона лева!!!
Ето и част от констатациите , направени в изследване на Института за пазарна икономика за управлението на кабинета на Жан Виденов : „ Некомпетентната финансова политика довежда страната до тежка икономическа криза . България е неспособна да продължи плащанията по дълга, което води спад в кредитния рейтинг на страната и до начало на финансова дестабилизация.През есента и зимата на 1996/1997 страната е в състояние на хиперинфлация. Средната работна заплата е 5-6 щатски долара, което поражда недоволство и масови протести в големите градове”.
Сравнението със ситуацията в момента се налага, тъй като всички симптоми за повторение на събитията от 1996/1997 са налице. Мандатоносител за съставянето на това правителство е Коалиция за България / която , поне за мен, на практика е БСП / , като лично председателят Сергей Станишев е неговия „архитект” / на 30.03.2013 г. той посочи името на сегашния премиер /. За мен е несъмнено, че отговорността за всички нарушения и престъпления, извършени от това правителство , което / не само по моя оценка / е по-некомпетентно и престъпно дори от това на Жан Виденов, следва да носи БСП, а от това се налага и извода, че наложително е тази партия да бъде разпусната. Ето какви са тези нарушения и престъпления, включително и на народните представители от БСП в Народното събрание :
1. От първия ден, 21.05.2013 г., в който бе свикано 42 –ото НС, управляващото мнозинство започна да нарушава Конституцията и Правилника за работа на парламента. Така например при избора на Председател на НС официалната извадка от стенограмата на НС е, че са гласували 215 народни представители, за 118, против 97, въздържали се няма. Тук не са отчетени 23 –мата народни представители на „Атака”, които не се регистрираха, но всички бяхме свидетели от телевизионните екрани , че бяха в парламентарната зала. Тъй като същите се заклеха, за да встъпят в качеството си на народни представители, считам, че необходимият кворум за избор на Председател е 119 / 50 % + 1 / , а не приетият за такъв от 109 народни представители. Ето защо , считам, че изборът на председател на НС е нелегитимен, , а оттук и всички последващи актове на това НС. Ако приеме противното, означава, че представителите на ПГ „Атака” от строго формална гледна точка не са се заклели, което пък от своя страна прави всички техни участия в последващи пленарни заседания нелегитимни. За да стане по-ясно какво имам предвид, ще направя съпоставка с пленарното заседание, проведено на 26.09.2013 г. Тогава Председателят Михаил Миков откри заседанието на НС, като прие, че има кворум . Ето извадка от стенограмата : „ За да няма оспорвания след това, искам квесторите да преброят по парламентарни групи колко души има в пленарната зала. След това ще направим и регистрация. „ По въпроса бяха проведени продължителни дебати и във връзка с тълкуване на разпоредбата на чл. 48 от Правилника, но във всички случаи сигурно е , че в един от двата случая – 21.05. или 26.09 Правилника е със сигурност нарушен. Няма да се спирам на всички останали нарушения на Правилника на НС, / те са ноторни / , като в това отношение красноречив факт е, че рейтинга на Парламента е едноцифрено число.
2. Още с първите си стъпки новоконституираното 42 –оро НС грубо и твърде съществено наруши един от основните стълбове на демокрацията - принципа за разделение на властите. Промяната на чл. 8 от ЗДАНС, с която Председателя на ДАНС се избира от НС по предложение на Председателя на МС неминуемо води до една определна зависимост между изпълнителната и съдебна власт. Принципа на разделение на властите, прокламиран в чл. 8 на Конституцията, предполага тези две власти в най-голяма степен следва да бъдат независими една от друга в дейността си. Впрочем целият „Закон за изменение и допълнение на Закона за ДАНС, обнародван в „Държавен вестник" на 14 юни 2013 г., представлява безпрецедентен пример за нормотворчество, погазващ грубо и безпардонно както духа, така и буквата на Закона за нормативните актове. На този ден станаха кристално ясни скритите мотиви за тази промяна: в деня на обнародването на променения закон българският премиер внесе в пленарна зала предложение за избирането на нов председател на агенцията, което бе гласувано за петнадесет минути, без предварително обсъждане, без дебати, под очевиден политически натиск и в нарушение на парламентарните процедури! Ролята на Сергей Станишев за осъществяването на това нарушение на закона е първостепенна – той , заедно с Лютви Местан е вносител на законопроекта за промяна.
3. В цялата си история БСП не е приемала принципа за разделение на властите като фундаментален и основен за развитието на българската демокрация / кристално ясно е видно това от 45-годишното и еднолично тоталитарно управление /. Това , разбира се, се отнася и за последните 24 години. Особено обезпокоително е, че през сегашната година БСП многократно наруши съществено този принцип спрямо трите власти - законодателна, изпълнителна и съдебна. Случаите са стотици, повтарям стотици, но ще се спра на оказваният безпрецедентен за последните години натиск върху съдебната власт и по специално върху прокуратурата. Тон затова тази година даде Сергей Станишев , който на 27.03.2013 г. съобщи за незаконна схема за подслушване на висши политици, бизнесмени, лидери на протестите и обществено активни граждани, ръководена лично от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Сравнението със скандала "Уотъргейт", както и едночасовата среща на същия ден с главния прокурор на РБ във връзка с този сигнал са безспорни факти , които ясно говорят за този натиск. Няма да коментирам по същество този сигнал, но считам, че с изявленията си във връзка с него редица прокурори нарушиха закона , по –конкретно чл. 4 и чл. 6 от Закона за съдебната власт.
Последва го Мая Манолова, която на 10.05.2013 г. подаде абсолютно несъстоятелен сигнал за извършено нарушение / или опит / срещу законното провеждане на изборния процес на 12.05.2013 г. от партия „ГЕРБ”. Повтарям – изцяло несъстоятелен сигнал. Пресконференцията, която даде прокуратурата в т.нар. „Ден за размисъл” наруши съществено редица законови норми, като единственото логично обяснение за това , според мен, е оказаният натиск върху тази институция от страна на висши представители на БСП. Другия вариант ни води директно до извода за нарушаване от страна на прокуратурата на чл. 4 и чл. 6 от Закона за съдебната власт . Изключвам хипотезата мотива за дадената пресконференция да е некомпетентност. По отношение несъстоятелността на сигнала мога да дам десетки аргумента, но разбира се най-показателен е резултатът от продължилото няколко месеца предварително следствие - на 14.10.2013 г. Софийска градска прокуратура привлече като обвиняем бившия главен секретар на Министерски съвет Росен Желязков за престъпление по служба: "в периода 27.04.2013 г. - 12.05.2013 г. в гр. София, като главен секретар на МС на РБългария, с цел да набави облага за другиго – за "Мултипринт" ООД, не е изпълнил служебните си задължения, като не е осъществил контрол върху дейността на служителите от администрацията към МС по отношение на изпълнението на задълженията на "Мултипринт" ООД по договор № МС - 83/27.04.2013 г. за изработка и доставка на 8 343 000 броя бюлетини за гласуване." В резултат на бездействията на Желязков, на когото е наложена мярка за неотклонение подписка, са настъпили "немаловажни вредни последици - възникнали са обществени нагласи, довели до недоверие от страна на значителна част от българските граждани към изборния процес и правилното и законосъобразно функциониране на органите на държавна власт в Република България." Самата формулировка и обяснение какви са „вредните последици” от деянието очевидно показват несъстоятелността на сигнала .
4. На 30.05.т.г. новоизбраният премиер Пламен Орешарски заяви в „Шоуто на Слави” , че искът , предявен от „Росатом” срещу НЕК е за два милиарда и четиристотин милиона лева, като най-вероятно ще бъде спечелен от руското дружество. Също така премиерът заяви, че , според него България следва да реализира „Проекта Белене”. И с двете си изявления Пламен Орешарски даде силен коз в ръцете на ищеца в процеса и съществено намали шансовете на бългаската страна за благоприятен изход от него. С тези си изявления премиерът на практика каза, че Решението на предишното Народно събрание за прекратяване на всякаква дейност по „проекта Белене” е неправилно, което пък от своя страна означава, че предявеният иск е основателен. Ще припомня поведението на министъра на енергетиката Стойнев, който , в предаването „Лице в лице” на няколко въпроса, отправени му за проекта „Белене”, заяви, че няма да отговори и ще остави въпросите без коментар, тъй като такива са изричните инструкции от адвокатите, представляващи българското дружество в процеса.
В един по-късен момент, по нареждане на премиера бе създадена комисия, оглавявана от министър Стойнев, която отново да направи преоценка относно необходимостта от реализирането на въпросния проект. Този акт, от една страна, също уврежда българския интерес в процеса и води до една по-голяма вероятност иска да бъде уважен , а от друга е в пряко нарушение на Конституцията и действащите ни закони. Ще припомня, че с решение на предходното народно събрание , въпросът бе окончателно решен, което означава, че повдигането му отново нарушава може би най-важният и основен принцип в правораздаването - за стабилитета и неотменимостта на влезлите в сила правораздавателни актове, включително и актовете на висшия законодателен орган на страната. . По отношение на това нарушение отново следва да отдадем „заслуженото” на БСП, която в лицето на Сергей Станишев и редица други членове на ВС на партията, заявиха веднага след приемането на решението за „Белене” , че като дойдат на власт ще го отменят . Впрочем това бе и едно от предизборните обещания на тази партия.
5. .......................................
Спирам с посочването на конкретните нарушения и престъпления , извършени от представители на БСП през последните 7-8 месеца , както на конституцията / чл. 1, ал. 3 / , така и на Закона за политическите партии , тъй като само отбелязването им по начина , който го направих в горните четири точки , би направило това изложение с обема на романа „Война и мир”. Ето защо ще се опитам да направя обща характеристика на политическите действия на сегашната БСП.
Нейната политика неотклонно и последователно във времето, включително и в настоящето, е следната : Поставяне на първо място интересите на партията, / в болшинството от случаите интересите на върхущката и , в немалко и единствено на едно лице/, тотално неглижиране на интересите на обществото, като цяло, вземане на решения еднолично и непрозрачно, без дебати. Решенията се вземат от тесен кръг от хора, които остават неизвестни за обществото. Този начин на водене на политика във всички случаи предпоставя некомпетентно и лошо управление, което е безспорен факт за предишните три правителства на тази партия в най-новата ни история – двете на Андрей Луканов и на Жан Виденов. Всичките те бяха неуспешни и приключиха предсрочно своя мандат. Действията на настоящето правителство изцяло са доминирани и предпоставени от върхушката на БСП. Това обстоятелство ни дава обяснение защо само за няколко месеца то направи стотици управленски „гафове”. Още на 03.04.1990 година БСП показа, че не знае / или поне не иска да знае / как се носи политическа отговорност за действия, определени по възможно най-мек начин, като „грешни”. Носенето на политическа отговорност означаваше към онзи момент безусловно прекратяване дейността на БКП и учредяване на нова партия с действителна и последователна социалистическа ориентация. Освен изложеното в /1/ следва да вземем предвид и оценката, които самите тогавашни лидери на партията дадоха за собственото им управление : Ето извадки от доклада на генералния секретар на партията Петър Младенов , направен на пленум на ЦК на БКП на 11.12.1989 година :
„През последните години страната навлезе в период на сериозна криза, на нарастващо социално напрежение и стагнация в своето цялостно развитие.
– стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставяне на икономиката, застрашително нарастване на външния дълг;
– увеличаване на инфлацията, тежки трудности на вътрешния пазар ..., наличие на широко разпространена корупция;
– – сериозни поражения в духовния и интелектуалния живот на нацията и упадък на основни морални принципи и ценности...... .
– българският народ получава в наследство от досегашния режим една тежка ипотека. В последните години не само че няма никакъв икономически ръст, а напротив, има рязко връщане назад.
– Особено опасна е нарастващата “пропаст” между паричните средства на населението и наличните стоки и услуги. Сега населението разполага с 25 млрд. лева в спестовни влогове, а има малко стоки, които може да купи. Само за 1989 г. се очакват свободните парични средства да се увеличат с още 1.6 млрд. лева
– Народното ни стопанство се намира в период на прогресиращ икономически спад. През последните няколко години ние не успяхме да се адаптираме към световното стопанство, въпреки че конюнктурата беше, общо взето, благоприятна за нас.
– Създадоха се условия за подкопаването на традиционните за българина трудови добродетели. Създадоха се условия за корупция, за разгръщане на “икономика в сянка”, за най-различни мафии…
– Икономиката на командите “от горе” беше на път да унищожи прекрасната българска природа.
– Разклати се вярата на населението към закона, защото той постоянно се нарушаваше. Намесата в дейността на правозащитните органи стана постоянно явление. „
Всяко едно от тези изречения е тежко обвинение и крайно негативна оценка за 45 годишното управление на партията. Какво би следвало да бъде нормалното и правилното решение в тази ситуация? Отговорът е ясен - Прекратяване дейността на БКП.
За огромна изненада и в течение на годините БСП направи завой в оценките си за този период, който в последно време станаха точно обратни на горните . Същото се отнася и до оценката на събитията , станали след 10.11.1989 година Ето няколко примера в това отношение -
„Истината за правителството на Жан Виденов!
По време на управлението на Демократичната левица начело с Жан Виденов (1995-1996г.) нямаше никакви антиправителствени бунтове, каквито легенди се появиха след това. Работниците редовно си получаваха заплатите, пенсиите се индексираха всеки месец съобразно инфлацията, а един автобусен билет беше 6 стотинки при средна заплата 2 пъти по-малка от сегашната. Жизненото равнище на трудовите хора тогава бе 2-3 пъти по-високо, отколкото е сега....... „
Началото на сатия на проф. д.ик.н. Ангел Димов за вестник "Нова Зора" (бр.8 от 26.02.2013г.))
Може би е неволна грещката на автора по отношение цената на автобусният билет , която по времето на Жан Виденов бе няколко десетки лева, но така или иначе , той счита, че жизненото равнище на хората тогава е било 2-3 пъти по-високо, отколкото е в момента, като , очевидно, никакви аргументи или статистически данни не биха го убедили в обратната теза. Отделен е въпросът как въпросната личност е станал професор и доктор на икономическите науки. Подобни тези се лансират и от общо взето всички членове на БСП , като не мога да не отбележа заявеното от Сергей Станишев в предаването „Всяка неделя” на 10.11.2013 г. , когато в прав текст той заяви, че от студенстките протести през 1990 година е последвало управлението на СДС, което е разбило и „разпарчетосало” селското стопанство . След събитията от 1996/1997 година е последвало правителството на Иван Костов, което е направило приватизацията „ на безценица”, след което направи и извода, че сегашното ни състояние в общи линии се дължи на „глупостта” на студентите от 1990 година и на хората, уачствали в протестите през зимата на 1997 година. В момента една от „опорните точки” на управляващите е тезата, че стратегическа грешка е било връщането на мандата на 04.02.1997 година от покойният Николай Добрев, която грешка е една от причините за състоянието, в което се намира държавата в момента. Моят коментар на тези твърдения на Сергей Станишев е , че с тях той достига своеобразен връх в политическата арогантност и цинизъм, които в нито един момент от историята на БСП не са и били чужди. Да заявиш, че студентите / априори те са най-будната, интелигентна и водеща част на обществото / и народа / априори той константно има право / са прости, неразумни и не са знаели какво правят, означава само едно – че двете страни , визирани в тези събития / БСП – студенти, народ / , не могат да продължат съществуването си заедно, което от своя страна означава, че едната от тях следва да си отиде, съответно бъде отстранена.
Какво друго е характерно за тази партия в момента ?
БСП продължава да стои широко разкрачена между комунистическите и социалдемократическите идеи.
БСП продължава да чества Бузлуджа и „ 9-ти септември” и същевременно излъчила от своите редици значителна част от най-едрите капиталисти / по Маркс / на съвременна България, една немалка част от които са във висшите ешелони на партийната йерархия.
БСП неуморно и непрестанно говори в настоящия момент за единение, за прекратяване на омразата , за чисто, прозрачно и експертно управление , което се базира и защитава единствено интересите на народа, за ликвидиране на страха и какви ли не още наистина прекрасни идеи, НО .. само на думи ... действителността е коренно противоположна и реално със всички свои действия тя прави или постига точно обратния резултат .
В това отношение се налагат очевидните въпроси :
Как да се обединиш със субект, нарушаващ и престъпващ постоянно закона и фундаментални морални принципи ? Как да не изпитваш отрицателни чувства към такъв субект?
Как да приемеш за чисто и прозрачно едно управление, което дори не дава отговор на въпроса „ Кой номинира Делян Пеевски за шеф на ДАНС ?”, при наличие на такъв „надделяващ обществен интерес”, че сигурно в бъдещите учебници този казус ще бъде христоматиен пример. Тук визирам разпоредбата на чл 13, ал. 4 от Закона за достъп до обществена ивформация - ДВ, бр. 104 от 2008 г - „ Достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. „ В това отношение ще спомена, че БСП , чрез Началника на кабинета на Сергей Станишев, Татяна Буруджиева, отказа да ми предостави информация по този въпрос, с което наруши разпоредбите на чл. 41 от Конституцията. Цитирам част от отказа, който е и най-съществен:
„ Вашето искане да получите информация по поставените от Вас въпроси няма как да бъде основано на чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България, защото БСП не е задължен субект за осигуряване достъп до обществена информация, съгласно чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация. „
Съгласно чл. 5, ал.1 от Конституцията –„Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. „ Съгласно чл. 5, ал.2 - „ Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие „ . След като в разпоредбите на чл. 41 / и двете и алинеи / липсва препращане към уреждане на регулираната материя със закон - каквито например са редица други нейни разпоредби – чл. 17, ал. 4, чл. 18, ал. 1, чл. 22, ал 3 и т.н. - то отказът очевидно е в пряко нарушение на Конституцията и показва най-малкото нейното непознаване от страна на Началника на кабинета на БСП. Отказът е и в пряко нарушение на чл. 7 от Закона за политическите партии, според който - Учредяването и дейността на политическите партии са публични.
За какво ликвидиране на страха можем изобщо да говорим, когато центъра на столицата заприлича на голям военен полигон, а Парламентът на полицейски участък? Задължително ще отбележа, че с поставените заграждения, доставената техника и снаряжения и включването на забележително голям брой полиция, жандармерия и какви ли не още части на Министерство на вътрешните работи, грубо бе нарушен ЗАКОНА ЗА СЪБРАНИЯТА, МИТИНГИТЕ И МАНИФЕСТАЦИИТЕ, по-специално чл. 7, ал. 3 , според която разпоредба - Обозначена зона е зоната за сигурност около сградите по ал. 2, която обхваща не по-малко от пет и не повече от двадесет метра от съответната сграда. / в случая Народното събрание/.
Как бе ликвидиран страха у студентите, които излязоха на мирно шествие.? С окървяването му.
За какво управление в интерес на народа иде реч, когато в един от основните ни закони, свързан с Националната ни сигурност, се правят специални промени с оглед на една личност, която е меко казано неприемлива за по-голямата част от този народ?
За какво прозрачно управление говорим, когато се оказа, че едва ли не само Сергей Станишев, Лютви Местан и Пламен Орешарски са знаели за номинацията на Делян Пеевски до деня на неговия избор – 14.06.2013 година? По отношение на Пламен Орешарски не съм сигурен.
Мога да продължавам с подобни въпроси още десетки страници. Спирам, тъй като мисля, че всеки нормален човек в нашата държава си е отговорил по еднозначен начин на всеки един от тях. Въпросите така или иначе са риторични.
Уважаеми Господин Главен Прокурор,
Считам, че следва да предявите иск пред Софийски градски съд за разпускането на Българската социалистическа партия на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за политическите партии и поради следното:
Далеч съм от мисълта, че по отношение на отбелязаните по-горе факти, събития и обстоятелства в обществото ни има еднакво тълкуване и оценки. Напротив – по повечето от тях то е разделено и дори може да се каже , че оценките са коренно противоположни , антагонистични. На практика мненията са разделени на тези , изходящи от редиците на БСП и „останалите” .
Разделението в обществото е безспорен факт, който в момента не се оспорва от никого. Генезиса на това разделение произтича от политическата оценка на събитията от най-новата ни история / тя няма как да бъде историческа , тъй като обективно такава може да бъде направена от следващите поколения/ . За това разделение основен фактор / казвам го за трети път / е съществуването на БСП, като пряк правоприемник на БКП. Какво би станало, ако БКП бе преустановила съществуването си през 1990 година, респективно сега БСП прекрати приемствеността си с нея? Ще имаме възможност да дадем значително по обективна и приемлива за всички социални слоеве в обществото оценка за периода 1944-1989 година, съответно и за предишния период – от 1878 година. Дебата , който задължително трябва да бъде проведен сега , по отношение приемането на националните ни приоритети и стратегия за развитие на страната , не може да не стъпи на база на направена оценка и анализ на всички най-важни събития от новата ни история. По този начин ще станат ясни причините, довели до сегашното състояние на обществото ни , което пък от своя страна ще доведе до най-правилното решение за изход от кризата. За мен лично , този дебат е невъзможно да бъде проведен със сегашната БСП.
Не на последно място. Считам, че на обществото ни е нужен и дебат по отношение въпросите, който поставям с настоящето изложение –следва ли да бъде преустановена дейността на БСП , има ли нейното съществуване връзка с огромното разделение и противопоставяне в обществото ни. Единствено съдът може и следва да вземе решение по тези въпроси, поради което Ви моля да предявите иск , на базата на всички аргументи . Що се касае до въпросът, актуално и в дневния ред на обществото ли ни е направеното искане за разпускане на БСП по основанията, визирани в закона, то категорично считам, че това е така, поради което смятам да дам публичност на този сигнал, за да може да се чуе мнението на възможно най-широк кръг лица. В тази връзка ще отбележа, че неотдавна известният и уважаван български писател и общественик Стефан Цанев заяви категоричното си мнение, че БСП следва да преустанови съществуването си.
Ще завърша със събитието, от което изминаха точно 50 години - пленума на ЦК на БКП от 04.12.1963 година и на който единодушно се взема решение Народна Република България да стане част от СССР. Този пленум е показателен за начина, по който действа и взема решения въпросната партия – конпиративно, тайно и без никаква връзка с „широките народни маси” . Този стил на работа продължава с пълна сила и в настоящия момент. Не можем да си правим никакви илюзии, че ще бъде променен в близко бъдеще.
Пленума започва и завършва със слово на Тодор Живков, който в заключение указва решенията и самият пленум да се запазят в тайна, докато не получим отговора от ЦК на КПСС, т.е. когато вече „историческото присъединяване” стане факт.
Защо, обаче, след като цялата дейност на партията на хартия е „в името” и „ за благото” на народа, същата не счита за уместно да чуе мнението на тези, които ще търпят последствията от нейните решения? Защо не са попитали предварително българските граждани искат ли да надстроят още един етаж на къщите си, който да бъде обитаван от съветски гражданин? / Има такова предложение на пленума – да се укаже на „трудещите се” в цялата страна да построят „втори кат” на къщите си, за да може да има къде да посрещнем многобройните съветски граждани, които ще отседнат в страната. /
Няма защо да се учудваме.
Както тази партия не попита българските граждани , искат ли родината им да бъде заличена от политическата карта, така и:
Тази партия не попита българските селяни искат ли да дадат земята си в ТКЗС.
Тази партия не попита българските собственици, искат ли собствеността им да бъде отчуждена.
Тази партия не попита българският народ иска ли да строи и живее в комунизъм.
Тази партия попита един единствен път българският народ иска ли да бъде реализиран „Проекта Белене” / затова на практика бе референдумът , макар, че въпросът бе формулиран по друг начин / , но не се съобрази с резултатите от този референдум, които предпоставиха решението да бъде взето от Народното събрание.
Тази партия не чува, че по-голямата част от българският народ не желае да бъде управлявана от коалиция, за която баснята „Орел, рак и щука” приляга напълно , още повече, ако заменим орела с някоя нелетлива птица – примерно „кокошка” .
Тази партия определи , че една част от българските граждани са „лумпени”, друга „ корумпирани”, трета „провокатори” , четвърта „прости”, пета „идиоти” - / искрени във възмущението си, но не знаещи какво искат/ , шеста „късогледи” / ако бъдат изпълнени исканията им , ще настане голяма трагедия за страната / и пр. и пр. , с което за пореден път раздели българското общество.
Тази партия прогласи патетично, че това е единственото, най-силно, експертно , можещо, знаещо и работещо правителство, което е създадено в последните 24 години, нямащо алтернатива. Ако това е вярно, то очевидна е нуждата от промяна на Конституцията, за да бъде отменена мандатността, което от своя страна ще остави това правителство наистина спокойно „да си върши работата”.
И това е така, защото , тази партия счита, че винаги е права, дори и когато греши, както бе казал един поет.
Аз считам, обаче, че българският съд следва да реши, дали тя трябва да продължи съществуването си.
Ето защо Ви моля, Господин Главен Прокурор, да предявите иск за разпускането на БСП.
04.12.2013 г.
Гр. София
С уважение: Антони Стефанов
От редакцията: Изразеното мнение е лично и Фрог нюз не се ангажира с него. Готови сме да пубкуваме и други гледни точки.
Моля, подкрепете ни.
