„Бизнесмени“ отиват на изборите като на манифестация

Дупнишки наркобос става кмет, шеф на престъпна групировка – президент, бивша мутра и борец поема родното си село. Социолозите наричат участието на бандити в изборите политически феномен, характерен най-вече за България. А чуждите наблюдатели просто са потресени, недоумявайки как това може да се случи в държава на ЕС. Ако преди престъпните структури подкрепяха отстрани свои хора по време на избори, сега самите те не се притесняват да излязат на бял свят и да се представят директно.

Последният фрапиращ пример е с дупнишки наркобос. Осъждан, излежал присъда за разпространение на дрога, свързван с групировки. Само дни след като напусна килията си, дупничанинът Николай Клисарски обяви скандално: „Ще ставам кмет”.
„Има много хора, които ме подкрепят, знаят истината, че не съм наркобос №1. Моята платформа изключва партии и общински съвет. Аз ще изискам да бъдат изградени квартални организации, където ще се дискутират истинските проблеми и ще се решават, а не Общински съвет, с който да се облагодетелстват фирмите на съветниците. Аз съм против манипулацията и въздействието по циганските квартали и като цяло на това население. И най-важното - ще направя така, че всяка седмица едно семейство да получава 1000 лева чрез общинска и градска лотария. Ще върна уважението между хората и ще прогоня депресията, ще възстановя занаятчийството и Дупница ще има улица на занаятите”, гласи част от предизборната кампания на бъдещия кандидат за кмет.

Николай Клисарски е добре познат на полицаите. Първият му арест е още през 2007 г., тогава е набелязан от ченгетата покрай акцията срещу братя Галеви. Името на бъдещия кмет бе замесено и в амфетаминова афера, когато в дома му бе открита лаборатория за производство на синтетична дрога. По време на обиските ченгетата иззеха наркотици с чували, над 50 грама таблетни хапчета и над 150 грама амфетамини на прах. Така Дупница влезе в историята с най-голямата “фабрика” за дрога, разбита някога в България. Разбира се, по време на делото Коко Клисарски обясни, че наркотиците всъщност били лекарство срещу главоболие, а техниката за производство на хапчета - машина за сладкиши.

Намеренията на Клисарски да участва в изборите са обявени дни след излизането му от затвора. Независимо че от комисията Кушлев бе иззето почти цялото му имущество, Коко твърди, че ще намери пари за изборите. Той вече има опит в политиката – през 2007 г. се включва в кампанията на БСП, но се оттегли с мотива, че не иска да „петни името на партията”.
Дупнишкият наркобос е само малък пример за „брака на мутрите с властта”. Меракът на Алексей Петров за президент е сред „светлите” приноси на родната мафия за демокрацията. След като месеци наред името му бе свързвано с всякаква престъпна дейност, в един момент се оказа, че има апетити към най-високата власт. Независимо от обвиненията на прокуратурата, че е замесен включително в групата за отвличания на „Наглите”, стана ясно, че няма законови пречки на претенциите му към „Дондуков”2.

Това признава и градският прокурор Николай Кокинов, който дейно се включи в разследването срещу групировката „Октопод”:

„Участието на такива хора в изборите е медицински странно, но законно – абсолютно нормално. Разбира се, в нормалните демокрации хората не избират подобни лица, но в България явно и това е възможно. Смятам, че едно нормално отсяване на кандидатите преди изборите би му попречило да бъде избран”, коментира пред „Торнадо” прокурор Кокинов. На въпрос не се ли чувства зле от факта, че трудът му се е оказал безсмислен, той признава: „Да, не ми е приятно, на никого не се харесва това, но след като законът го позволява, ние какво да правим?!”

От ареста в партията
Дупнишките братя Галеви са едни от мутрите „пионери”, които първи се усетиха, че щом имат пари, могат да си позволят не само да качват кметове, но и да участват в изборите лично. Вместо да плащат на други кандидати, те изведнъж излязоха с политическа платформа и обещаха мир и спокойствие в Дупница. Вкараха се в политическата схема буквално от ареста – докато бяха зад решетките, адвокатите им придвижиха документите за участие в изборите. Претенциите на братя Галеви към властта родиха и друг политически феномен. Докарани от бизнесмените яки мутри охраняваха предизборните секции, а цели автобуси с „туристи” от други градове уж случайно се отбиха, за да гласуват в Дупница.

Според политолога Огнян Минчев в това, което се случва напоследък у нас, има логика: „По време на криминалния преход висшестоящи представители на комунистическата олигархия осъществиха трансформацията на държавната собственост в частно корпоративно богатство. Те имаха нужда от фасада, която да ги освободи от отговорност. Проблемът е в това, че две десетилетия по-късно тези момчета, които бяха подбрани да бъдат фасадата на криминалния преход, се разслоиха в две посоки. Едната беше надолу, по-неспособните от тях бяха на практика екзекутирани, по-хитрите леко еволюираха и започнаха да се развиват в посока директен апетит за власт”, убеден е Огнян Минчев. Така съвсем естествено мутрите вече имали не само контрол върху криминалната икономика, но и апетити за директно, пряко участие във власта. „Оттук нататък тази власт ще бъде ресурсът за преразпределение на богатствата. Българският политически елит ще бъде все повече мутренски, все по-примитивен, все по-брутален”, не крие песимизма си Огнян Минчев.

„Бащицата” кмет
Хората в пазарджишкото село Семчиново отдавна са разбрали какво е обявен за мутра да ти стане кмет. Бившият борец и активен участник в процесите по зараждането на групировките изведнъж стана примерен бизнесмен и се кандидатира за кмет на родното си село. Както и се предполагаше, спечели с почти пълна победа. „Кой ще посмее да не гласува за Джамов. Нали после ще го намери и ще си „поговори” с него?!”, коментира жител на селото. Днес там цари истинска идилия
Редът, характерен за мутренските редици, е въведен и в Семчиново.

Кметът се появява най-много два, три пъти седмично в канцеларията си. Селяните от Семчиново веднага разбират кога е дошъл – пред вратата на кметството спират няколко джипа и отпред застават дебеловрати бодигардове. През останалото време Димитър Джамов продължава да работи от офиса си в столичния квартал „Дианабад”. Депутатът от ДСБ Атанас Атанасов също смята, че подобни процеси са съвсем нормални: „Това е развитието, всички хора имат право да се променят. След като са видели, че могат да плащат в политиката, са си задали въпроса защо да дават излишни пари на други хора, ако могат самите те да участват в изборите.” Дали обаче подобни персони ще бъдат допуснати масово във властта, зависи единствено от хората. А доколко са зрели, ще видим през есента, когато ще се берат изборните плодове.