Не си давам дните на държавата!

Бре, ами сега... какво да правя, като не ме интересуват тези обредни събирания на мъже в костюми. Имам си свой живот. Той ми е по-скъп.

С приятелят ми отидохме на кръчма. Дойдоха и други от тайфата. Говорихме за водни ски, уейкборд и сърф. Не прекалихме с бирата. Беше интересно. Таня каза, че заминава за Франция и нямало да се връща. Преди две години замина за Англия, но след това се прибра, защото гаджето й я заряза. Сега ще се пробва при франсетата. Готина е, ще я оценят.

В новините: Бойко Борисов бил някакъв на някакъв сърбин. Повториха го десет хиляди пъти, докато мозъкът ми отказа да го запише. Не ме интересуват, хора, Бойко и неговият сърбин. Не ми е това темата.

Прибрахме се с моето момче. Душ, лафче, целувки и всичко поред. Луната бе нашето електричество. Чудя се дали да ходя на работа или да кажа, че ме е нападнал свински грип. Не беше ли птичи? Брат ми учи медицина, ще го питам за разликата. Въпросът е колко струва ваксината и дали е задължителна.

Яйца на очи. Два кремвирша в канчето с кипнала вода – сякаш си имам домашен клокочещ извор от Исландия... Устните ми шепнат важни думи.

В новините: Щяло да има избори. Кога? За какво? Да не избираме нови герои за приказките на Андерсен? На мен старите ми харесват. Обичам „Дивите лебеди”. Не харесвам Български народни приказки – не са международни.

Трамваят пее своята песен на кръстовището. Зазорява. Скоро ще излязат метачите на тротоари, а улицата ще се изпълни с аромат на топли кифлички... Обичам целувките сутрин.

В новините: В щаба по почисването на София не спят. Трети петли не ги интересуват. Революцията иска своите милиони. Ако не ги получи, ще си ги вземе, както правят обикновено революциите.

Набирам телефон 112. „Извинете, имате ли огънче? Искам да запаля слънцето...” Какво, какво? Разговорът се записва? Тогава запишете: „Аз обичам”.

В живота: Имам си мои седем дни. Не ги давам на държавата. Нито веднъж.

Веселина В.