За християнската азбука и славянската държава.

Силва Дончева

Българската азбука е първата и единствената азбука в света, създадена за целите на религиозно учение, за целите на Християнството. Това е уникален факт, на практика никому неизвестен. И като такава тя е за славянския език и за славянското звучене. А както твърдят повечето изследователи на човешките езици „Езикът е в основата на основите на културата.”

Интересен е фактът, че, когато стане въпрос за славянския характер на българската държавата или за произхода на населението по нашите земи винаги възникват множество дискусии и противоречиви мнения, част от които искат да отрекат всичко славянско.

Едната част от спорещите застъпват мнението, че славяни на територията на българските земи е имало, но те имат маловажно и второстепенно значение при формирането на държавата. Някои дори стигат до там, че наричат тези маси хаотични, недисциплинирани и неспособни да създадат държава. По тази причина повечето автори се концентрират към прабългарите, към етническия произход на прабългарите, към прабългарския характер на държавата и най-вече към моментите на величие, свързани с българските ханове, а по-късно князе и царе.
Във връзка с произхода на прабългарите обаче пак има много теории. Те се разпростират от безумната тюркско-алтайска теория, която властва дълги години в историческата наука, до търсенето на произхода им в районите на Имеон в Централна Азия. Някои автори стигат до там, че ни свързват с русокосите мумии, открити в пустинята Такламакан в Китай, а трети облягайки се на първите европейски историографски източници търсят прабългарския генезис в района на Прикавказието. По този начин се отстоява индоевропейския произход на ираноговорящите прабългарски племена и те се обвързват със скити и сармати Има и една теория на Ганчо Ценов за за трако-илирийския, чисто европейски произход. На практика единство в хипотезите няма.

Всичко това съчетано с подчертаното пренебрежение към славянски елемент, който също не е уточнен, създава една бъркотия по отношение на основите на държавността, а оттам и по отношение на нашето мислене, език,култура, държавност и предопределение.
Има обаче поредица от факти, които могат да хвърлят светлина върху идеите относно българската индентичност и държавност и нейната „славянност”.

На територията на България преди и по време на Първата българска държава наистина няма открити следи от трайни и оформени славянски укрепления. Няма свидетелства за наличието на улегнала славянска култура, каквато откриваме в западните краища на Балканите или на територията на Украйна, Полша и Чехия. Откритите крепости тук са единствено от типа „аул” и са номадски. „Славяни” обаче както е известно е имало и затова споменават много източници. Това ни навява на мисълта, че с идването си тук те явно са заварили някакъв устроен вид тип селища и са започнали да живеят редом с тях. От друга страна щом не откриваме други селища освен прабългарски, то явно част от прабългарите са били тук и преди славяните, които са нахлули през 5 век. Това показва, че и аспаруховите българи идват като една от поредните вълни. На практика те пристигат някъде, където отдавна има „техни” хора. Разбира се тези „техни” хора вече са интегрирани в по- предишните местни култури – траки, илири, сармати, ромеи. Знаем от достоверни източници, че компактни маси от сармати /ираноговорящ индоевропейски номадски народ/ е бил заселен през 3 в.на територията на цялата Римска империя . Така прииждащите в 5-6 век разнородни „славянски” племена са заварили най-различни култури, включително и номадски и са започнали преплитането с техните езици и култури, без да се стараят да доминират.

В последствие се създава Българската държава и „славяните” естествено попадат в нея. През това време няколко вековното смешение на езици си дава своето отражение и постепенно на тази територия започва да преобладава т.нар. старобългарски език, който в основата си е сроден с полския, руския, сръбския. Затова няма нужда от потвърждение. Самият факт, че се разбираме с всички южни славяни без преводач , а и такъв не ни трябва с руснаци, украини и беларуси е повече от доказателство. Не говорим за сравнителните анализи.

Така че старобългарският език е „славянски”, но и прабългарският етнос явно е имал език с подобно звучене. Как можем да обясним факта, че няколко стотици хиляди мъже и жени, които имат доминираща роля в една държава приемат „без бой” езика на щуращите се около тях различни севери и други седем племена? Единственото обяснение е, че са имали сродства и прилики.
Но тук не става въпрос затова, защото когато говорим за БЪЛГАРИ ние говорим за народ, които има мисия и тази мисия е преди всичко Християнска, а не етническа.
Затова трябва да се замислим какво точно означава термина „славянски” и дали той е свързан само с генетични, културно-езикови и политически особености.
Както казахме южните славяни дълго време не са били наричани с общо име, с такова не са се свързвали дори и самите те.Били са няколко племена и всяко с името си или коляното си. Всеки е казвал, че е от еди кое си племе или, че е българин след IX в. На никой и през ум не му е минавала мисълта, че е славянин. А във византийските източници племената са били сумарно наричани „склавини”. През VII-VIIIв. дори Македония е била наричана от ромеите„Склавиния”. Иначе всеки си е знаел племето. С една дума терминът „славяни” не съществува. Той се появява чак през XVI-XVIIв. във връзка с други събития. Известно е и че вече се подлага на редакция и думата славянски от съчинението на Черноризец Храбър „О писменах”, където уж се казва, че славяните пишели с резки и черти. Те обаче никога не са правели това. Явно става въпрос за прабългарите и преводът „славянски” е късен и некоректен.

Но има един интересен факт, който обяснява много относно истинското значение на думата славянин. Има един ранносредновековен старобългарски термин от VIII-IXв „словене” с който се назовават „ХРИСТИЯНИТЕ” в България. На практика с този обобщаващ термин още преди приемането на християнството и преди пристигането на учениците на Кирил и Методий са назовавани не разни племена, а християните. Разликата е много съществена. Едните са „склавини”, а другите словене. Връзката впоследствие със славянството, термин, които се появява чак XVI-XVIIв. с политически контекст и обединяващ народи говорещи сродни езици е само допълнение и завършваща фаза към събития, станали много преди това.

Така „Словените” са свързани със Словото, което е сам Христос, Който е Логос, Великият глагол. Това са християните, хора които носят Словото, тези които славят Бога. В този смисъл това не са нито прабългари, нито славяни, нито траки или ромеи, това са християни, които по една или друга причина по тези земи говорят на български, впоследствие, оказал се един от славянските езици.

Всъщност съвпаденията не са случайни в тези толкова близки думи. Тази земя е предопределена да бъде християнска още от времето на апостол Павел. Оттогава са и първите „словени”. И не случайно в последствие тук не само, че християнството е прието като официална държавна религия, но е създадена и единствената азбука, която да обслужва точно християнския култ. Старобългарският език е четвъртият език, на който са преведени свещените книги и на практика първият и единственият, който ползва специално създадени затова букви.

Дори името на оригиналната азбука създадена от Кирил и Методий преповтаря значението на християнството, на словенството. Тя се нарича Глаголица, а първата буква със значение „Азъ” е във вид на кръст, символът на християнството. https://100jan.hit.bg/azbuka.jpg Така на практика това е първата и единствена азбука в света, създадена за целите на църквата, за целите на една религия. Това е азбуката, създадена за проповед и служение. И тя е словенска-християнска и впоследствие напълно българска. Това е азбука с мисия. Защото писмеността е процес на творение, на подобие на изначалния процес на сътворение.Това е вид опредметяване, оформяне на звуците, превръщането им в светлина и образ. И той е християнски. А и първите букви на кирилицата по-късно звучат недвусмислено – „Аз Бог Веля Глаголите Добро Есть Живеете!” АЗ БОГ ПОВЕЛЯВАМ ДА ПРАВИТЕ ДОБРО, ДОКАТО ЖИВЕЕТЕ!”
По този начин е ясно, че българите са хората на Словото, опредметили го чрез буквите на Словото. Те са християни и говорят на български, език сроден на сръбския, руския, украинския, словенския и т.н. , обобщени по-късно не случайно с общия термин „славяни”. Звуците, вибрациите, корените и значенията са сходни, а явно и предназначението и целта – разпространението на Словото Божие.

Българският език е езикът на истинските словени, на християните. Азбуката, създадена от двамата братя светии е азбука християнска, азбука на Словото, на Глагола, азбука, чрез която трябва да се славят Небесата.
Българският народ има мисия във връзка със Словото, защото през 1864г. в нашата земя се роди Учителят. „Преди 2000г в Израил дойде Синът, а сега в България дойде Бащата.” Беинса Дуно, Всемировият Учител свали Словото Божие за Новата епоха чрез българска реч. След това То бе записано чрез единствената християнска азбука в света. Нашият език е свещен.
Да говориш на български, да пишеш на български, да изучаваш българския, да четеш Словото в оригинал, това е привилегия за всеки човек и най-вече за българите. Това се равнява на това да се родиш в Назарет или Йерусалим преди около 2000г. и да бъдеш свидетел на събитията тогава. А колко хора са пропуснали този шанс.
Затова е чудно докога ще търсим славяни ли сме или не, прабългари или траки сме и ще повтаряме колко велики и могъщи сме били. Неща съвсем без значение. Защото силата на България е в служба на Словото Божие, Словото, което трябва да четем, прилагаме и разнасяме в света. А какво по-велико от това.

За съжаление повечето от българите не знаят затова и живеят живот без смисъл и без цел, робувайки на неща несъществени и жалки, ограничавайки се сами. Нима си мислим, че като оцеляваме сами, като пренебрегваме брата си, като крадем и лъжем ще постигнем нещо друго освен нещастие и забрава. Затова е крайно време да отворим сърцата си и да разберем, че ние сме народът на Словото, подготвян затова от хилядолетия.

И можем да имаме истинско Съединение само на базата на Духа, на истинското християнство, на базата на общата ни свещена мисия, свързана със Словото и бъдещите времена. Обединяването на етноса, територията, държавността, политиката са неща второстепенни и естествено случващи се, само ако се изпълнява мисията. И съответно срутващи се, ако то не се изпълнява. Нека всеки сам да вземе решение!
Идва ера на съвършенство, на неограничени възможности, на връзка с Невидимите светове, на безсмъртие. И ние сме носителите на семето затова, на свещеното Слово, написано на свещения език „славянски”, български, християнски. Нима ще си простим, ако живеем в заблуждение и пропуснем поверената ни възможност. Ще бъде жалко и ужасно…

„Господ потърси дом за Себе си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел….” Вж. „Призив към народа ми български, синове на семейството славянско”.