Тръмп направи това, което Брюксел не успя – да спре руския петрол в Европа

Новите санкции на Тръмп от вчера, насочени към руската Лукойл и държавната ѝ компания Роснефт, заплашват да принудят двете фирми да продадат активите си и да прекратят останалите си доставки по петролопроводи за Европа.

„Това е значителна стъпка“, каза Кимбърли Донован, експерт по санкции в мозъчния тръст Атлантически съвет, „и тя ще принуди... европейските държави и компании, които продължават да внасят енергия, да преразгледат тези трансакции“ до 21 ноември, когато санкциите влизат в сила.

Съобщението идва месец след като Тръмп разкритикува Европа за „непростимата“ търговия и купуване на енергия от Русия, което общо осигурява една четвърт от приходите за военния бюджет на Кремъл. По това време той също така отправи ултиматум към Европа: „Готов съм да наложа големи санкции на Русия, когато всички страни от НАТО се съгласят и започнат да правят същото и когато всички страни от НАТО СПРАТ ДА КУПУВАТ ПЕТРОЛ ОТ РУСИЯ.“

За Москва новите санкции означават незабавен удар, но е малко вероятно да ограничат военните ѝ усилия в Украйна.

Според Дейвид Файф, главен икономист в медийната консултантска компания Argus, „Роснефт“ и „Лукойл“ представляват около две трети от 4,4-те милиона барела суров петрол, които Русия изнася всеки ден. Санкциите заплашват да спрат „половината“ от тези доставки, каза той, като се има предвид, че мерките пречат на двете фирми да продават товарите си в долари – валутата, използвана почти изключително за международна търговия със суров петрол.

По-специално за „Лукойл“ санкциите „ще навредят значително“, каза бивш ръководител на компанията, на когото беше предоставена анонимност, за да говори откровено по чувствителни въпроси. Фирмата вероятно ще трябва да продаде дяловете си в задгранични проекти от Египет до Ирак, каза източникът, което ще достигне до 20 процента от приходите ѝ.

Но по-голямата част от китайските и индийските купувачи, двамата най-големи търговски партньори на Русия в петролната търговия, вероятно ще продължат да внасят от Москва, каза Хомаюн Фалакшахи, ръководител на анализа на суров петрол в стоковата фирма Kpler, предвид по-ниските цени и ограничените алтернативи в случая с Китай.

След първоначален период на пауза, „повечето купувачи биха се върнали към покупките“, каза той, след като намерят заобиколни решения, включително закупуване на товари чрез компании, които прикриват руската им собственост.

„Това ще усложни износа и търговията“, каза Владимир Милов, бивш руски заместник-министър на енергетиката, превърнал се в критик на Путин. Но „тези компании... вече имат алтернативни схеми за работа, така че ще има щети, но те ще бъдат ограничени.“

В четвъртък самият Путин призна, че новите санкции са „сериозни“, като същевременно остро определи хода като „неприятелски акт, който не прави нищо за укрепване на руско-американските отношения“.

Мястото, където мерките е най-вероятно да имат ясен ефект, е Европа. Откакто Москва започна пълномащабното си нахлуване в Украйна преди повече от три години, ЕС се напряга да сложи край на зависимостта си от Русия за енергия. Брюксел наложи ембарго върху руския суров петрол, гориво и въглища, влизащи в блока по море; и намали дела на Кремъл на газовия пазар на ЕС от 45 на 13 процента.

"Роснефт", която някога притежаваше рафинерии и контролираше потоците от петрол към Германия, до голяма степен е лишена от собственост в Европа, след като Берлин пое контрола над местното ѝ дъщерно дружество в края на 2022 г. „Предполагаме, че мерките, предприети от Съединените щати... не са насочени към дъщерните дружества на "Роснефт" в Германия, които се държат в тръст от германските провинции“, каза говорител на германското министерство на икономиката.

В четвъртък ЕС също затегна санкциите си срещу контролираната от Кремъл компания. Но с "Лукойл" историята е друга. Най-голямата частна петролна компания в Русия управлява стотици бензиностанции в целия ЕС, включително около 200 в Белгия; управлява гигантски рафинерии в Румъния и България; и запазва 45% дял от завод за преработка на гориво в Холандия.

Тя също така доставя петрол на Унгария и Словакия, които все още разчитат на Москва за между 86 и 100% от вноса си. Възползвайки се от възможността за отказ от санкции, двете страни упорито се съпротивляват да се откажат от Москва – въпреки силния натиск от ЕС. Досега Брюксел многократно се е провалял да насочи вниманието си към компанията, въпреки че е свързана със заобикаляне на санкциите в блока.

В четвъртък Европейската комисия заяви, че също обмисля собствена забрана за транзакции срещу "Лукойл". За Унгария и Словакия, по-специално, новите санкции предизвикват опасения, че потоците от петрол могат да бъдат напълно прекъснати. Ако бъдат приложени, това „би довело до спиране на вноса“, призна един словашки служител, също така с предоставена анонимност, за да говори откровено, казвайки, че правителството „най-вероятно“ ще поиска изключение от Вашингтон. Унгарското външно министерство не отговори на искането за коментар.

Всъщност въздействието на мерките вече започва да се вижда. Финландската енергийна компания Neste в четвъртък спря доставките на гориво за дъщерното дружество на Лукойл Teboil след санкциите на САЩ и Обединеното кралство срещу фирмата. Румънският държавен секретар по енергетиката, Кристиан Бушой, заяви пред POLITICO, че Лукойл вече ще има „задължение“ да продаде рафинерията си Петротел в южната част на страната преди крайния срок следващия месец. „Ще се радваме да я нямаме“, добави той.