На кого се обажда биячът на служителя на Спешното след нанесения побой? Кой го пусна след това да си пие бирата?

Има видео, което медиите показват със затъмнена сцена на насилие, заради жестоките кадри. Все пак някои неща се виждат и те предизвикват важни въпроси.

Приятелката на бияча твърди (по нейно желание не се показва лицето й), че въпросният служител бил заспал и миришел на алкохол. На записа обаче се вижда, че още преди нейният възлюблен да прекрачи преградата, мъжът в портиерната се движи, а не спи. Освен това въпросната свидетелка остава зад преградата и няма съприкосновение със служебното лице - как тогава е установила това, което твърди?

Пристигналият колега на пребития може да каже, че тя е крещяла и заплашвала с убийство, например.

И нещо важно, което се пропуска в тази ситуация: След като нанася буря от юмруци и удари със стол върху мъжа от Спешна помощ, бабаитът се обажда на мобилния телефон. Не е ясно с кого говори, но е известно, че след по-малко от 24 часа е пуснат от ареста, а обвинението е за „лека телесна повреда“.

Дори децата знаят, че счупен зъб е в категорията „средна телесна повреда“, а в случая става дума за избити няколко зъба. Не знам защо, но ми се струва, че раздаващият улично правосъдие е звъннал на полицай или прокурор с влияние. Или на човек с влияние в тези институции. Очевидно въпросната "връзка" е на ниво, което урежда великодушното му освобождаване, докато другият човек страда и може да остане с травми за цял  живот.

Д-р Кристина Манчева от Спешното е категорична, че няма как твърденията, че охранителят е бил пиян да са верни, защото на входа има дрегер, през който служителите са длъжни да минат на всяка смяна.

Прокурорите и ченгетата обаче кой знае защо се доверяват на бияча и неговата спътница. Дали не е заради телефонното обаждане? Този въпрос виси.

Ще се намери ли поне един човек от институциите, който да даде отговор? И не е ли това демонстрация на превъзходството на бруталността, примитивизма и наглостта над правото и правата на човека? Не че е за първи път, но докога, бе, хора!

Михаил Димитров