Мафията вади милиони за магистрати, записват ги

Ухажвани били следователи, прокурори и съдии. Посредници пък били адвокати, вещи в процедурата. Паричните потоци били най-големи по дела срещу обвиняеми в „Килърите”, „Фирмата”, „Наглите”, „Октопода”, по захарните афери, източванията на ДДС и срещу митничари. Стигало се до оферти от порядъка на 1 млн евро за пускане под домашен арест или за отпадане на ограничение за напускане на страната. Ивелин Банев-Брендо, Алексей Петров-Трактора, Златомир Иванов-Баретата, синът на Гриша Ганчев и др. били сред най-платежоспособните. Има вече записи от СРС-а на разговори как да бъде атакуван даден магистрат. Парите обаче не са единствения начин за „убеждаване”. Ченгета признават, че напоследък все по-малко магистрати се хващали на подобни уговорки. Тогава към тях били отправяни закани и шантажи. Един от „Октопода” дори си позволил нагли закани към висш магистрат в присъствието на един от адвокатите си. Наложило се да го озаптяват да спре с описанията, какво ще се случи, когато „се обърне палачинката” и „нашите дойдат на власт”.

Открити заплахи били отправяни и към прокурорите по „Килърите” в Шумен. Те бяха обвинявани също, че са влизали в конспирации с някои от свидетелите.

Съмнения за въздействие срещу един от прокурорите по „Наглите” се появиха, когато заради него бе провален следствен експеримент.

Ето какво пише по този повод Захари Белчев в „Стандарт”.

Гафове в разследването на групата на „Наглите” дадоха шанс на похитителите да се отърват засега от Темида. Това стана ясно след огласяването на мотивите на магистратите от Софийския градски съд, които на 2 април пратиха зад решетките четирима от групата за отвличания. По 18 години затвор получиха Прокопи Прокопиев - Поли Културиста, Ивайло Евтимов - Йожко и Даниел Димитров - Релето. С три години по-малко отнесе първоначално склонилият да свидетелства, а после разколебал се Любомир Димитров - Гребеца.
"От МВР са заобиколили закона и са действали по ръба му при събирането на доказателствата и документирането на дейността на групата", обаче е мнението на съдиите. Като най-драстично нарушение се смята записаният разговор в сградата на ГДБОП между ключов свидетел на разследването с част от подсъдимите. Подслушването е извършено в служебно помещение и под формата на диалог с разследващите, сред които антимафиот номер 1 Станимир Флоров, заместникът му Валентин Цоновски и зам. главният прокурор Бойко Найденов. Тази т.нар. беседа, подслушана и документирана със СРС-та, "представлява тежко заобикаляне на закона", пише в мотивите си съдия Виолета Магдалинчева. 

Тук обаче трябва да се направи важно уточнение. Разговорът не е записван специално, а с техника, останала от предишна среща. И не е представян като доказателство по делото, а само части от него.

Въпреки, че съдът не приема тези СРС-а, на всички става ясно, как е действала групата и кой е онзи митичен бос, който е дърпал конците. Понякога е въпрос на тълкуване, коментират други юристи. Подслушването било в служебно помещение, казва съдията. А в какво друго е могло да се случи, щом става дума за арестанти?  В кафене или бар? Друго обвинение към  разследващите е, че били действали по ръба на закона. Това е отколешна практика навсякъде по света. По ръба, но без да преминаваш границата. Преминават я бандитите и затова са на подсъдимата скамейка, но се оказва, че понякога Темида е грижовна майка за правата на бандюгите. И мащеха за жертвите. Защо ли?

 

Като гаф на разследващите се сочи и провалът на следствения експеримент с друга от жертвите на Наглите - Мехмед Чакър. Тук причината е банална - не бил осигурен преводач от турски език. Чакър не владеел писмено български и не е могъл да се подпише под протокола, но в крайна сметка внсе пак се подписал. Поради тези причини съдия Магдалинчева изключва от годните доказателства по делото и информацията, добита благодарение на въпросния следствен експеримент. Но би могла и да приеме документа, защото Чакър го е подписал доброволно, а съдържанието му е било прочетено, а той разбира достатъчно добре български, коментират нейни колеги.

 

„Черешката на тортата” е абсурдният казус с Румен Гунински-син, за чието отвличане няма осъдени. За него прокуратурата официално разполага само с показанията на Любо Гребеца, но те не бяха подкрепени от никакви други данни, а самият той впоследствие се отметна от думите си. Следственият експеримент в една от "къщите на ужасите" в луковитското село Петревене бе провален от действията на единия от наблюдаващите прокурори - Бисер Кирилов, който след този случай си направи отвод от делото. Причината беше, че без знанието на съда Кирилов е инициирал оглед на къщата  заедно със собственика й Иван Велев и Гунински-младши. Присъствието на огледа на потърпевшия обезсмисли провеждането на нов следствен експеримент с негово участие, вече назначен от съда. Така и това доказателство бе провалено.

Съдът обаче не обяснява как така приема, че Гунински е отвлечен, че вероятно това са сторили същите „Нагли”, но нямало достатъчно преки доказателства. Не е ли абсурдно? Има отвличане, има откуп, принуда, заплахи и група за отвличане, но няма специални доказателства. Защото един от обвиняемите се отказал от показанията си на по-късен етап. А какво да каже: Вкарайте ме в затвора? Направо е смешно.

 

И още нещо важно. Съдът приема, че четиримата осъдени са действали като престъпна група, но без изразен лидер. Кой ги е ръководел не се разбира дори от показанията на Ихтиманския. Подозренията, че са свързани с подсъдимите по друго знаково дело, останаха недоказани. Засега. Макар да има запис и посочено лице, което е обвинаем по славното дело „Октопод”. Аргументите на съда, изложени в мотивите му към присъдата, със сигурност дават големи шансове на защитата да изгради добра стратегия за втората инстанция. Това няма как да не поражда съмнения, дори да не са съвсем основателни.

Защо ли? Защото съдът се аргументира подборно по отношение на обвиняемите и техните права, но не обелва и дума за жертвите. Какви са, според съда, техните права? Не е ли справедливата присъда и възмездието тяхно право по конституция? Съдът не защитава ли това исконно право?

Гражданското общество предпочита такава Темида и има право да я получи!
 

Осъдителните присъде са несъмнено успех срещу организираната престъпност. Но четирима са оправдани, макар и съдът да не отрича, че са част от бандата. Просто нямало достатъчно доказателства. Остава следващата инстанция да погледне още по-хуманно към похитителите и сегашните присъди да отпаднат.

 

Делото в Софийския градски съд стартира на 22 декември 2010 г., точно година след двете акции на МВР "Наглите" и "Наглите 2". За година и половина бяха проведени 35 съдебни заседания, разпитани бяха 112 свидетели, приеха се повече от 200 експертизи. И това не е достатъчно, според съда. Колко свидетели още трябва да разкажат какво са преживели, за да стане ясно, че „Наглите” са организирана банда за отвличания и рекет. Да не говорим за откупите от близо 6 млн лв., които така и никой не търси. Наистина ли съдът смята, че това е въпрос, който не засяга делото „Наглите”? Обществото не мисли така, а законите все пак се правят в името на гражданското общество, а не в защита на мафията. Или не е така?

 

По делото „Октопод” обвиняем и адвокат обработваха свидетеля Пламен Устинов да си промени показанията. Преди това посредници са му предлагали пари,  постове в охранителна фирма и други благини. Като не приел – преминали към заплахи. Една от тях вече е в действие. Той е обвинен в нападение срещу цяла армия здравеняци от охраната на Алексей Петров по време на предизборната кампания на Трактора в Тетевен миналата есен. На всички е ясно, че става дума за провокация от страна на хората на Петров, който страшно много иска да докаже, че му е готвен атентат. Само че някакви ловешки магистрати решили да търсят отговорност от Устинов, който по време на т-нар. „атентат”, е бил с непълнолетния си син и негов браточвед. Та тези двама ученици били нападнали охранителната армия и самият Трактор. Колко внушително и правдоподобно, нали? Някои твърдят, че въпросните магистрати и полицаи от Ловеч били подкупени или зависими от Трактора. Но ние, разбира се, не вярваме. Те са чисти, честни, некорумпирани и служат на закона. Държим това да се знае и да се подчертава дебело всеки път. Честни и неподкупни!  

Все пак положението не е безнадеждно. Разследващи споменават, че по време на дългите „засади” със СРС-а на някои от „кокаиновите крале”, както нарекоха арестувани през последните седмици, са записани и разговори на юристи за финансово „стимулиране” на магистрати от името на задържаните. В тази връзка разследващи споделиха неофициално, че могат да се очакват в близко бъдеще прелюбопитни новини и разкрития. Герои в тях щели да са бществено известни и популарни лица.

Наблюдатели на процесите в ъндърграунда от своя страна твърдят, че обикновено преди още да бъде реализирана дадена далавера, се заделя процент за „намазване на филията” на служебни лица, които биха били ангажирани с разследване, арести и съдебни дела. Ставало дума за от 6 до 10 на сто от присвоеното. Така при лапнати от ДДС 200 милиона, 20 милиона можело да отидат за осигуряване на „чадър” и закрила. Сумите се разпределят не само за хора от службите, МВР и магистрати, а също за медийни манипулации и пиар, високопоставени чиновници и др. Интервюта, репортажи и цели предавания се посвещават на правата на бандитите и техните защитни тези. Доста пари отиват за „черен” пиар. Цулта е ясна: омаскаряване на свидетели, жертви, прокурори, съдии, следователи и ченгета. Който откаже подкуп – влиза в графата за компрометиране. Това струва пари. Финансирането става и чрез реклами. Ако сравните рекламния поток на една застрахователна компания и изявите в същата телевизия на един от  героите на „Октопода”, ще ви стане ясно, за какво става въпрос.

Обвиняемите не жалят средства, тъй като свободата и бизнесът им са на карта. Те знаят, че ако влязат в затвора, ще бъдат изместени от пазара, наркотрафика, контрабандата, проституцията, ДДС измамите и пр. далавери.  

Около 2 млн начален капитал струвало и създаването на политическа формация. С парите се създавали структури и се осигурявали медийни изяви. Партията, макар и зачената в грях, е удобна за „изпиране” на имидж и представянето на даден мафиот за политическа жертва. Такива опити вече са правени.

Подобен е случаят със създаването на партия от напусналия деятел на Съюза за стопанска инициатива Теодор Дечев. Откровеният защитник на всичко, свързано с Трактора, вече регистрира партия и я кръсти независима социалдемократическа партия „Свободен народ”. И макар малцина да знаят за знаменателното събитие, скоро на пазара ще излезе и вестник със същата марка. Познайте кого ще обслужва новата медия и кои ще са нейните „жартви”. Нищо чудно дори уводната статия да бъде писана в ареста от Алексей Петров. Защо не – той е нашият Юлиус Фучек...  

Запознати обаче смятат, че вестникът ще плюе главно вътрешния министър Цветан Цветанов и по-сдържано Бойко Борисов. Да не говорим за бизнес кръгове, доскоро считани за противници на Трактора, които били постигнали примирие с него. „Пакт за ненападение” така да се каже.

Така че под повърхността на знаковите разследвания и съдебни процеси, се въртят десетки милиони. Разпределят се по схема, работеща вече над 20 годни. Може да звучи банално, но зад всичко това стоят бивши висши служители на службите и Държавна сигурност, както и политици от най-висок ранг – бивши и настоящи. Те също прибират процент от мафиотските дейности, но не от споменатите по-горе 10%. Тяхното е отделно и понякога е повече от това, което прибират самите бандити. Неотдавна се заговори, че бивш вече държавник, е осигурил близо 200 млн лв на кръга около него само от едно министерство по време на тройната коалиция чрез подставени фирми. Същият преди конгреса на БСП недоволствал, че няма „свежи приходи”. Оплакването дошло от бивш министър, сега депутат от БСП. Този екс министър признал, че „сливенгейт” е детска закачка в сравнение с мръсните парични потоци, които обезпечават политическа, магистратска и медийна закрила на българската мафия.

 

Иван Д. Иванов