Мутренско‒чалгарски образ придоби църквата ни

От доста време вече медийното ни пространство е залято от отвращаващи случаи на корупция, бездуховност и извращения в лоното на православната ни църква. Полето на действие е огромно, а примерите стотици. Двойни стандарти на услугите – от кръщене до погребение, търговия със свещи, ламтеж за имоти, мутренски попълзновения, та дори педофилски скандали, са само част от пейзажа. Повечето от митрополитите се чувстват не само местни феодали, но фигури от национален мащаб. Игуменът на Троянския манастир – епископ Теодосий, преди известно време бе осъден за дискриминация на инвалиди. Нарекъл ги „грешници” и „прокълнати”, понеже вдигали много шум с инвалидните си колички.

Кои са всъщност грешниците, взеха да се питат хората, след серията безумни изцепки на църковни лица.

Зад дуварите на църквата се крият скрити страсти, амбициозни попълзновения и безмилостни междуособици. От години се води и една дълбоко законспирирана битка за престола на заинатилия се да не умира патриарх Максим и още отсега се прекрояват метрополиите. Войната между някогашните алтернативни синоди де факто затихна, но изобщо не е приключила. След смъртта на Инокентий тя просто временно затвори шумната си страница. Иначе изгонените през 2004 година от храмове, манастири и имоти на синода на Инокентий негови привърженици продължават да бъдат безмилостно притискани.

Много от свещениците оцеляват единствено благодарение на мирянската любов. Нека си припомним, че през 2004 г. тези хора бяха изведени с полиция от храмовете, в които служеха. Над 400 митрополити, архимандрити, епископи, свещеници и служители. Владения на алтернативния синод, на пазарна стойност 1 милиард евро, бяха присвоени от Светия синод на Максим По стария рефлекс, че църквата ни по времето на соца бе едно от галените деца на държавата. Парадоксът е в това, че официално отдавна се води отделена от нея. Всъщност църквата е един частник, но с особени привилегии. Така че странно защо държавата все още трябва да се чувства отговорна за зулумите на църковниците ни. Някак си се потули въпросът с осъдената заради разкола им България. Малцина знаят, че когато стотици миряни и привърженици на Инокентий заляха с жалби съда в Страсбург, държавата ни бе осъдена на 672 милиона евро! На практика дори не се проведе обществена полемика по въпроса дали това е пасив за България, или морална и материална отговорност на Синода. Защото именно заради ината и алчността на Максимовите старци, а не заради духовността и принципите, възникна конфликтът.

Генезисът му, уви, се корени в най-низките човешки страсти, по книга абсолютно неприсъщи на духовници. И ако някой реши да спори, достатъчно е само да му зададем риторичния въпрос: защо църквата ни не проявава същата нетърпимост към други верски изповедания у нас, които се ширят полулегално, или направо нахално?! Преди осъждането ни в Страсбург Европейският съд на два пъти прави предложение за помирение между синодите ни, но на практика такова не се постигна. Св. Синод направи само една „поправка” в поведението си – че вместо да наричат като преди братята си по вяра „еретици”, поч¬наха да ги наричат „отцепници”. Изобщо не ги интересуваше че искът от близо 700 милиона евро е само стойността на да¬нъчната оценка върху иззетите имоти, а последствията от това може да са още по-тежки. До принудителното им изваждане алтернативниците притежаваха 284 храма, манастири и параклиси в цялата страна, както и земи, помощни стопанства, постройки и цехове върху тях. Между храмовете е имало новопостроени със спонсорски пари от миряни сгради, но официозите на Максим изобщо не се интересуват от това. А и държавата не се поинтересува. Всъщност парадоксът е, че нотариалните актове на много от тези имоти изобщо не са на името нито на единия, нито на другия синод. Някои от тях са били построени на общинска земя и с пари на спомоществователи. Такъв напр. е храмът „Св. Наум” в столичния кв. „Дружба”. Има и много църковни имоти, по¬строени от частни лица, фирми и фондации. Около 17 църкви от новопостроените са издигнати с дарения на вярващи. Инокен¬тиевите последователи притежаваха още собствени банкови сметки и недвижимо имущество от църковна утвар, икони и др. Част от това имущество е било на покойния Пимен и се унаследява от Инокентий. Да припомняме ли как бе завладяна Синодалната палата от позабравения днес Фори Светулката?!

За безумията, които днес са заровени в миналото, излезе виновна държавата България бе осъдена не само да заплати щетите от разкола, но и да компенсира заплатите на ощетените попове, както и социалните и здравните осигуровки за периода на отстраняването им.

още - във в. Торнадо, бр. 2