Полицаите: биячи или жертви?

Зад исканията им застават премиерът Бойко Борисов, както и техни началници.

Странно защо полицаите не търсят юристи, които да ги защитават, както е по целия свят. Те искат обществена индулгенция. МВР има нисък рейтинг на доверие, но униформените искат нацията да ги припознае като онеправдани и да ги съжали. Искат да ги видим като жертва.

Очевидно немалко хора от МВР се чувстват незащитени, несигурни за безопасността си по време на изпълнение на служебните им задължения. Те искат законът да ги закриля. Сегашният не правел това достатъчно.
Дайте обаче да си говорим открито. Кои професии или части от обществото са по-защитени? Лекарите? Шофьорите? Журналистите? Икономистите? Студентите? Децата? Пенсионерите? Те нямат ли право на защита? Нали по закон точно полицаите са техни закрилници... Но така ли е?

Протестиращите дават примери в своя защита. Има обаче и други примери.

21.12.2008 г. Полицаи в Перник пребиват охранители на дискотека „Дрийм”, защото не са пуснали пияни младежи без документи за самоличност. Един от тях е син на полицай. Няма наказан или съден полицай.
През август 2008 г. евродепутатът от Атака Димитър Стоянов бе бит от полицаи в столицата, медиците са констатирали 34 наранявания по тялото му.

На 4 юли 2007 г. миньори бяха бити и обгазени от полицаи по време на протести за неполучени заплати от ТЕЦ Марица-Изток. На единия от протестиращите главата бе удряна в асфалта, а бруталната сцена бе заснета. Ръководството на МВР оневини своите служители и им изказа благодарност за решителните действия.

На 11.11.2007 г. двама младежи лепят плакати за разрешен митинг на следващия ден в района на Синагогата в София. Седмина полицаи ги пребиват и арестуват. Седмина срещу двама. Полицаита са наградени, а студентите – в ареста.
При пътно-транспортното произшествие на 27.02.2009 г. загинаха момче и момиче - на 20 и на 17 години. Полицаят Иван Горянов убива двамата младежи като с камиона си засича тяхната кола и ги смазва. Все още не е потвърдено, дали 40-годишният полицай е употребил алкохол, каквито съмнения има. Горянов е на свобода и продължава да си кара колата.
По време на протестите на 14 януари 2009 г. много младежи и граждани на столицата бяха бити и малтретирани от униформени в центъра на града, в Борисовата градина, край Ректората и др. Прокуратурата оневини полицията за бруталните действия.

На 16.05.2007 полицаи пребиха фоторепортер от в. „Експрес” в Съдебната палата. Няма наказани. Полицаи пребиха и журналист от СКАТ – пак няма наказани.

На 1 и 2 юли 2007 полицаи бият и арестуват природозащитници в София. В ареста са прибрани дори случайни минувачи. Няма наказани.

Списъкът може да бъде продължен. Протестиращите признават, че сред тях има черни овце, но по принцип били прави. Трогателно. Те, хората в униформи, с палки, пистолети с бойни патрони, щитове, каски, бронежилетки, бронежилетки... се чувстват беззащитни. Обучените, физически подготвените, тренираните в бойни изкуства и стрелба с различни оръжия! Те плачат, че ги биели и осъждали пресилено. На демонстрациите водят съпругите и децата си, търсят съпричастност от обществото.

Ами ако на площадите излязат битите от полицаи, унизените, арестуваните без мотив, мачканите на и покрай стадионите. Ами ако към тях се присъединят незащитените в селата, които са нападани от цигански банди и обикновени крадци, близките и роднините на убитите, малтретираните и изнасилените в домовете им по села и паланки? Всички, които се чувстват незащитени от униформените, които нямат доверие на полицията, които вече не търсят помощ в районното, които дори не съобщават, че са бити, ограбени или насилени, защото знаят, че няма да получат закрила? Ако се присъединят и жертвите на рекет, принудените да плащат по пътищата? Родителите на децата от училищата, край които се продава дрога и алкохол пред очите на униформените? Как ще изглежда един такъв протест или мълчаливо присъствие? И него ли униформените ще разпръснат с щитове и палки и след това ще вдигат рамене: ами заповед, закони, има си ред...

Скъпи полицаи и други служители на МВР, служби и всякакви там институции на специален режим. Вие се оплаквате, при положение, че сте представители на закона, че сте в униформа, ползвате имунитет, на вас по закон трябва гражданинът да се подчини и пр. И точно вие плачете, че сте онеправдани. Ами всички други са трижде по-онеправдани и незащитени, макар по закон точно вие да сте хората, които трябва да им вдъхнете спокойствие и кураж. Ама не става.

И защо е така? На този въпрос трябва да отговорите преди да излизате на протести. Сигурно имате основание да сте недоволни от доста неща. Те, несправедливостите в България, са доста. Но помислете за тези, които би трябвало да са спокойни защото ви има на улицата, а не са. Дори обратно. У нас хората се страхуват от полицаите и не им вярват. Разказите за корумпирани и полицаи-бандити не са просто чер фолклор. Голяма част от тях са факт. А колко не се знае...

А това, че ви бият циганите и вие не смеете да им посегнете – е ваш проблем. Както и на политиците, които ви спускат заповедите. Той обаче се превръща в общонароден именно заради вашето бездействие или нерешителност. И знаете ли защо е така? Защото сте големи юнаци срещу беззащитните, обикновените българи и твърде плахи и сервилни към баровци, политици, роми, бандити... Просто не сте съумяли да направите така, че в страната да има върховенство на закона. Сигурно не сте виновни само вие, но и вие! Почнете от себе си и тогава ще ви подкрепим.

Полицейски синдикалист дава пример: Да сте чували някой да удари шамар на английски полицай?!
Нашият отговор е: А да сте чували английски полицай да удари шамар на англичанин?

Невинен до доказване на противното, скандират протестиращите полицаи.
Ние също.

Станимир Димитров
гр. Варна