Сирак + мургава кожа = проклятие в БГ

Васил Василев

С.С. на 24 години ни потърси, за да дадем гласност на един от най-големите кошмари за младежите без родители. Наред с мизерията и ужасяващите условия, в които оцеляват в социалните домове, не по-лесно се оказва положението, след като ги напуснат и останат съвсем сами, без каквато и да е родителска помощ или подкрепа от държавата. В предварителния ни разговор С. С. пожела да не показваме снимката и името му, за да не си навлече неприятности в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, където учи, тъй като за тежката ситуация, в която се намира в момента, момчето до голяма степен обвинява и Алма Матер.

Още като бебе, 24-годишният младеж попада в дома за сираци в Дебелец, от където на 3 годинки е преместен в село Страхилово. Там прекарва 3 години от детството си. След като навършва 7 г., е преместен в Алеково, но когато там закриват дома, С. С. Се налага да отиде в Стражица. Когато е на 16, е забелязан от неправителствена фондация, която му помага да дойде в София и да учи в художествена гимназия в Орландовци. През това време живее у приятели и близки до хората, които му подават ръка да излезе от кошмарните домове за сираци. Завършва живопис и керамика, след което опитва късмета си в Софийския университет. Учи История на България съвсем сам, с учебници от библиотеката, и успява да влезе в Алма Матер със специалност Социални дейности като първо желание.

„Избрах точно това, защото знам за какво става дума, имам голям опит и мисля, че мога да помогна с нещо. Разбира се, знам, че не е никак платена тази професия, но тя на първо място е хуманна, а не комерсиална. Желанието ми е да живея и да помагам, защото така се чувствам пълноценен. През целия си живот са ме били, аз съм бил гладен, нямал съм нищо, студувал съм и какво ли още не, и знам, че има много такива младежи като мен, които се нуждаят от помощ”, споделя С. С.

Щастлив, че се е отървал от ада на българските социални домове и доволен, че е успял със собствени сили да влезе в университет, тийнейджърът дори не предполага, че мъките му ще продължат, а животът ще става все по-труден. Още на първия ден от влизането си в Алма Матер прословутите със своята злоба към студентите секретарки се опитват да го прецакат, когато му искат пари за семестриална такса. Той обаче им показва точка в правилника, според която от такса се освобождават деца, били в специализирани институции, каквито са сираците. "Аз знаех за това правило, но си представете, ако отиде някой сирак, който не се беше сетил да прочете закона. Или трябваше да взима заеми от познати, или пък най-вероятно щеше да се откаже да следва”, коментира студентът.

Не след дълго С. С. разбира, че държавата-мащеха му е подготвила нови неприятни изненади в университета, разбирайки, че няма право да получава никаква стипендия, защото е задочна форма на обучение. По същата причина не може да живее в общежитие. „Записах задочно, за да работя и да уча, но не става, защото не мога да си намеря работа. Като ме видят, че съм малко по-мургав, ме отпращат по най-елегантен начин. Успях да започна в рекламна агенция и като продавач-консултант във верига магазини за около година и половина, но имаше съкращения, след които останах без работа, без дом и без пукната стотинка”, продължава разказа си студентът. Така вече трета поредна година не може да намери нищо, дори и като пазач на магазин. Оттогава всеки ден пуска CV-та в сайтове за предлагане на работни места. Дори обаче и да отиде на интервю, още преди да са го попитали на какво е способен, му отговарят обикновено, че вече има човек за предлагания пост.

В този мрачен за С. С. период той прекарва не една и две седмици на улицата. Намира приятели, при които живее за по месец-два, но сам признава, че не е удобно да ги притеснява за по-дълго време. Най-накрая сиракът се решава да се обърне към политиците. Създава си профил в социалната мрежа Facebook и започва да изпраща виртуални покани за приятелство на хора, които могат да му помогнат. Така в личните си страници е добавен от депутата Петър Курумбашев, Анастасия Мозер, Бойко Борисов, Цветан Цветанов и др.

Виждайки, че те лично не посещават страниците си и не четат молбите му за помощ, влиза в сайта на Народното събрание и намира абсолютно всичките имейли на сегашното правителство на ГЕРБ. Започва да пише писма на всеки един депутат от управляващата партия поотделно и им разказва историята си: „Обръщам се към вас за помощ, в неравностойно положение съм, сирак съм и следвам в СУ „Св. Климент Охридски”. Може ли по някакъв начин да ми съдействате да си намеря работа и квартира.” 5 месеца, след като е изпратил писмата до народните избраници, не е получил отговор от нито един. Паралелно с това намира всички електронни пощи на евродепутатите, които също остават безмълвни към проблемите му.

„Всеки си гледа своята работа и не се интересува от тези на пръв поглед дребни неща. На няколко пъти се обаждах на г-н Курумбашев, който винаги ми отговаря по един и същи начин: „добре, ще видим, ще помислим нещо”, но така и не се обажда повече. Търси помощта и от неправителствени организации, които не обръщат внимание на поставения въпрос.

До голяма степен С. С. намира вина за проблема си в Софийкия университет. „Аз съм възпитаник на това висше учебно заведение и не може в 21-ви век, в една европейска държава като България, на един университет да не му пука за студентите си, които са в неравностойно положение. Още повече, че ние имаме желание да се развиваме. Нима няма да е реклама, ако се разбере, че ВУЗ-ът е помогнал на едно такова момче или момиче? Не вярвам, че е толкова трудно”, коментира сиракът.

Той споделя, че има приятели от Стражица, които тепърва завършват и имат желание да учат, но са отчаяни. По думите му, повечето от тях се чудят защо въобще да се записват и да следват. Те си задавали резонния въпрос къде ще живеят и какво ще работят. „Аз не искам милостиня, не искам подаяния или някакви социални помощи, не искам и да се оплаквам. Искам да имам работа и място, където да живея и да мога да си плащам малка квартира. Не мисля, че е много. Моят случай не е единичен. Проблемът с децата в неравностойно положение след напускането на социалните домове е сериозен”, каза още младежът.

В момента е отседнал при своя позната, но до няколко дена трябва да се изнесе, след което отново излиза на улицата. В такива моменти признава, че винаги е на косъм да напусне университета. С. С. има 18-годишна сестричка, която е осиновена в Щатите и поддържат контакти с нея във Facebook. От 8 години не я е виждал, след като я осиновява американско семейство. Много пъти е говорил с нея за това, дали не може да му помогне да се махне от България и да отида в САЩ, но и двамата не знаят как да постъпят. Освен това родителите й не искали да помогнат на 24-годишния сирак. „Щом са ни разделили по такъв начин, не очаквам и друго отношение от тях. Не мога да разбера какви са тези хора, които идват в чужда страна, харесват сестричката и я вземат, а братчето го оставят и ги разделят, що за човешко отношение, а тя ми е най-скъпата. Възможно е и до голяма степен вина за това да има законът, който позволява процедурата”, възмущава се момчето.

Признава, че макар да е потърсил помощта от депутати и политици, никога досега не е гласувал. „Не съм от тези хора, които искат да оставят нещата на самотек и някой друг да решава вместо тях, но не виждам за кого да дам своя глас. Няма човек, няма такава политическа сила, които да са ми помогнали в този живот, за да гласувам. За какво да гласувам? Затова, че съм бил на улицата неведнъж и два пъти? Че съм студент и нямам никакви права, а след като завърша, ще съм никой...”, пита се С. С.

С приятели коментират, че не е лошо политиците и държавата да се сещат по-често за децата в неравностойно положение, а не само по Коледа и Нова година, когато правят показни дарения, за да изчистят съвестта си. "Президентът си спомня, че има такива хора като мен само на 24-ти май, когато кани абитуриентите за една вечер в резиденцията си. А през останалите 364 дни?", коментира момчето и добави, че е крайно време държавата най-после да се заеме сериозно с тези проблеми, както в самите социални домове, така и да осигури интегриране на всички тийнейджърите, които излизат от тях след пълнолетие.