Свидетел срещу „Килърите”: Сумиста ме предупреди да си затварям устата

- Г-н Петков, оптимист ли сте за развоя на делото „Килърите” в петък?

- Искрено се надявам, че присъдите ще бъдат потвърдени. Ако има съд, който да се води от събраните доказателства и от обществения интерес, ще ги потвърди. При тези безспорни доказателства, свидетели, факти, няма кака да стане друго нещо. Вярвам, че след утрешния ден много хора, пострадали от дейността на престъпната група, ще си отдъхнат и вече няма да живеят в този ужас, в който живяха досега.

- Групата на Пешо Сумиста не е случайна. Съмнявал ли сте се, че истината може да не излезе наяве?

- Имал съм такива съмнения. Това беше в началото, преди да свидетелствам. Като се замисля, май съм се съмнявал и по време на процеса. Спомням си, че Сумиста и другите подсъдими не спряха да дават интервюта и да говорят, че като се смени правителството, вече всичко ще е по-различно. Веднага щом падна първия кабинет на Бойко Борисов си помислиха, че ще ги оправдаят на втора инстанция. След като не се случи, съм оптимист и за решението на третата инстанция. „Килърите” непрекъснато търсеха политическа подкрепа. И не случайно го афишираха през точно определени медии.


-С какво си го обяснявате това?

-Та те години наред са извършвали тежки престъпления, без никой да ги закача. Как така ще убиваш, ще палиш, ще пребиваш и ще заплашваш, без да ти мигне окото. Съвсем нормално е човек да си мисли, че през цялото време тези хора са имали гръб.

- Познавате ли добре Пешо Сумиста?

- Да, беше ми работодател, нае ме за шофьор на минерална вода. Още от самото начало ми показа, че се чувства недосегаем. Когато някой от хората му имаше проблеми с полицията, винаги се оправяха. Като ни спрат полицаите в Студентски град и разберат за кого работим, винаги ни пускаха. Така беше и в районното, навсякъде. Нито документи са ни проверявали, нито нищо. Никой не ни закачаше. Трябваха ми няколко месеца, за да разбера за какво става дума. Уж ме бяха наели да се занимавам с бизнес с вода, а започнаха изведнъж да ми предлагат да отида да пребия този, да следя онзи, да счупя краката на трети. Обещаваха, че ще дадат за тази работа по 500 лв. Усетих, че нещата са сериозни и реших лека полека да се измъкна от групата. Намирах си какви ли не поводи, сами и само да не приемам офертите. Казвах, че съм си намерил друга работа, че ще пътувам в чужбина и т. н. Инстинктът ми подсказваше, че не трябва за нищо на света да стоя при Пешо Сумиста. Добре, че успях да се махна от него година, преди да го заключат.


-Как се навихте да свидетелствате при това положение?

- Не беше никак лесно, защото първоначално ми беше ми изпратено послание от Сумиста по един човек, който ми предаде да внимавам какво правя и какво говоря. Посъветваха ме, както те са се изразили „да си мълча и да се съобразявам. Беше си наистина сериозно предупреждение. Заплахите последваха и когато давах показания в съда. Щом ме видя в съдебната зала Петър Стоянов започна да ми говори : „Внимавай, нали знаеш, че няма да са само тези на власт. Ще дойдат и нашите, ще те оправя!”.

-Какво ви окуражи тогава?

-Имах няколко беседи с тогавашния шеф на отдел „Терор” в ГДБОП Вальо Цановски. Почувствах се сигурен от това, което ми каза. Понякога се усеща на кого можеш да имаш доверие и на кого не. Това чувство няма как да се опише. Така реших да свидетелствам. Ако нямах доверие в полицията и прокуратурата, щях да премълча и да видя как да се махна от цялата ситуация. Вероятно щях да напусна страната. Все пак всички сме хора и имаме семейства. Близките ми напоследък са много притеснени, след като бяха убити няколко свидетели. Като се знае, че и аз съм със съдба на свидетел.... но стискаме зъби и продължаваме.

- Искало ли ви се е да се откажете от показанията си?

- Не, не ми е минавала тази мисъл през главата. Като сме тръгнали напред, държим на истината до край. Вероятно, за да не ме травмират, близките ми отбягват да говорят за тази тема. Гледат да не се споменава за това. Отдавна съжалявам, че съм бил част хората, работили за Сумиста, но не мога да върна времето назад. Получих голям урок - да се пазя и да не се забърквам с такива хора. От нищо се почва, а накрая се свършва с тежки престъпления. Лека полека почват да те вкарва в същността на играта, а не в бизнеса с минерална вода. Най-големият ми успех е, че се измъкнах жив.

- Сумиста имаше ли ви доверие?

- Той имаше доверие на двама души-Васко Кеца и на Драго от Самоков. Те знаеха, че каквото е казал Дебелия, трябва да се свърши. Драго, обаче заплати за това с живота си. Беше изпратен в Плевен от Сумиста, за да събира рекет от проститутките. Нещо, обаче се скарали със сводниците, заради което го подгонили с една кола. Драго беше отишъл с още едно момче –Жоро. Двамата тръгнали да бягат, но се блъснали с колата и останали на място. Разбрахме, че са ги гонили да ги бият и то пак заради Пешо Сумиста. Той искаше да е много велик-да взима рекет и хората да се страхуват от него.

- През целият съдебен процес подсъдимите и техните защитници обясняваха, че вие сте нагласени свидетели и предварително ви е казано какво да говорите. Вярно ли е това?

- Като няма друго с какво да се защитят, естествено си търсят различни начини да го направят. Затова решиха, че свидетелите са некачествени и т. н. Сумиста знае много добре, че не е така. Но като във всяко дело-свидетелите са най-лошите. Те са по-лоши и от тези, които са изправени на подсъдимата скамейка. Нали така ни представят адвокатите?! Всички, обаче знаят, че моите думи трябва да кореспондират със събраните доказателства по делото. Не може някой просто така да се изправи пред съда и да говори каквото си иска. Никой съдебен състав няма да допусне подобно нещо. Освен съдът, срещу мен бяха изправени и най-маститите адвокати. Когато човек казва истината, е лесно, защото няма от какво да се притесняваш.

- Все пак не се ли вълнувахте, когато със Сумиста се оказахте в една зала?


- Трудно ми беше през първите 15 минути, докато се отпусне човек. След това си казваш: „Майната му, вече съм тук, каквото трябва- да става!”.