Акад. Марков: Паметник на US-летци, бомбардирали София, е наглост

Преди три години американският посланик построи до тяхното посолство, намиращо се в софийския кв. Лозенец, един паметник на загиналите американски летци, бомбардирали София. Този акт според мен бе възмутителен, защото те бомбардират жилищни квартали, където убиват жени, деца и старци. Поради което аз оглавих един комитет за издигането на паметник на цивилните жертви, загинали от бомбардировките. След дълги борби, мога да кажа, че вече имаме разрешението да изградим такъв паметник в идеалният център на София. Според мен, всички загинали в тези бомбардировки са истинска жертва на едно военно престъпление, казва още той пред "Фокус"

Естествено американците никога няма да го признаят, но ние път трябва да имаме достойнството и да кажем: „Вие сте извършили военно престъпление и трябва да се извините“. Разбира се на откриването на паметника ще поканим посланиците и на Америка и на Великобритания, да се извинят и да поднесат един венец на жертвите. Освен София под обстрел попадат Враца, Кюстендил, Дупница, Русе, Лом и Пловдив, като в общи линии бомбардировките не са били прицелни, а са избирани градове, които са били правоъгълно разположени на генерал Харис. След сериозните разрушения в тези градове не бива да си мълчим, нищо, че сме в НАТО, преди пък бяхме във Варшавския договор, така че ние все сме някъде. Това не означава, че ние трябва да изкривяваме или политизираме историята, посочва академикът.

Да, не трябва да е политически обект, но за съжаление продължава да е такава. Лично аз, много се ядосах на 27 януари, когато в Аушвиц, се събраха правителствени държавни глави, Плевнелиев също беше там. Тогава полският министър на външните работи заяви, че е бил поканен украинският президент, а не руския, защото Първи украински фронт освобождава Аушвиц. Но тогава фронтовете са получавали названията си, според мястото на което са се сражавали. В него 2/3 са били руснаци, така че не може по този начин да политизираш историята и всички да ти ръкопляскат, припомня акад. Марков.

Разбирам, че някога е имало Варшавски договор и това е било една диктатура, една идеология, но вече Берлинската стена падна и това се случи преди около 25 години, което ще рече, че от тогава се е сменило едно цяло поколение. Това оглеждане, ослушване и съобразяване ми напомня за времето преди 1989 година, когато се казваше, че дадено нещо е истина, но това е неудобна истина. За съжаление така ни и учеха. Академик Михаил Николаевич Покровский, бащата на Съветската историография, имаше едно златно правило: Историята е политика, обърната с поглед към миналото. Но тук ми се иска да попитам „До кога?“, казва още историкът.