„Намерихме златен пръстен с лице във фас, носещо малка диадема. От двете страни висят перпендули – типичен елемент от владетелската иконография. За съжаление няма надпис, но стилът и изработката са изключително прецизни,“ казва археологът.

Според екипа пръстенът-печат е принадлежал на висш владетел, а всички данни сочат, че това може да е бил самият хан Омуртаг.

„Така ни се иска да вярваме. Още повече, че той е известен като ханът строител – владетел, който възстановява и изгражда нови дворци, укрепления и мостове,“ допълва доц. Аладжов.

Откритието е от огромна научна стойност. То не само допълва знанията за архитектурата и държавната организация по времето на Омуртаг, но и свидетелства за високото ниво на златарството и символиката на властта в Първото българско царство.

Според специалистите подобен пръстен е уникален за българската археология – изработен от чисто злато, с прецизна изработка и характерни детайли, които го доближават до императорските печати на Византия.

„Тези находки показват, че в Плиска животът не просто е продължил след разрушенията от 811 година, а градът отново се е издигнал като център на власт и култура. Това е и посланието на Омуртаг – строителят, който възстановява България след бурите,“ обобщава доц. Аладжов.

Златният пръстен от Плиска може да се окаже най-ценният символ на българската държавност от IX век – пряка следа от ръката на владетеля, който превърна руините в нова столица.