Анализаторът Пламен Димитров: Промяната през 2021 е съизмерима с тази през 1989 г.

Протестно-популистката лава заля планината ГЕРБ, намали височината й с една трета и я запокити в периферията политическия пейзаж, макар че не можа да я унищожи.

Промяната от тази година е радикална, сравнима с тези от 1989, когато за пръв път бе отворен терен за политическа конкуренция, 1997, когато бе пометен Жан Виденов, и 2001, когато изригна електоралният вулкан Симеон Сакскобургготски. В началото на тази пролет все още никой не предполагаше, че на изборите през април С. Трифонов ще излезе на второ място, а на тези през юли – на първо. Както и че към края на годината той ще престане да бъде революционен фактор, ще се впише в новото управление като младши партньор и ще замете под килима най-радикалните точки от своята програма – мажоритарните избори и намаляването на броя на депутатите.

Персоната на Кирил Петков пък бе непозната за 99% от българите чак до средата на май, когато той бе назначен за министър. Седем месеца по-късно свръхамбициозният Петков вече е премиер в редовно правителство дори без да е успял да учреди собствена партия. Но явно през тази година, както и през 2001-а политическото време е толкова забързано, че управляващите партии се създават и регистрират след като вече са взели властта.

И така, към днешна дата протестно-популистките нагласи намериха свой сравнително траен пристан, затихнаха и вече не клатят политическата лодка. Силите на „стария режим“ водят ариергардни боеве, разчитайки на последната останала им крепост – прокуратурата. Неслучайно нейното превземане е първата голяма цел на новата власт. Поне до 2023 г. ГЕРБ имат възможност и за водене на партизанска война чрез своите кметове в големите градове. Като междувременно могат да се надяват в средносрочен план два хипотетични фактора да заработят в тяхна полза – четирите управляващи партии да се изпокарат и/или да започне натрупване на нови количества протестно гориво и сценарият от 2020-2021 г. да се повтори.

Пламен Димитров