Анализаторът Зорница Илиева за Фрог: София между „тука има-тука нема” , пожарите в Украйна и на юг

Става въпрос за писмо в стил „нон-пейпър”, в което се развива теза за решаване на балканските проблеми чрез „продължение на процеса на разпадане на бивша СФРЮ” като се започне от Босна и Херцеговина, БиХ. Един вид да приключи окончателно разпада на титова Югославия, за което даже „имало гласове и в ЕС”.

Известно е, че БиХ е трудно функционираща държава, която се нарича от някои „протекторат на великите”. В Сараево наложеното според западното Дейтънско споразумение тричленно председателство за управление на страната просто не се сработва и дори няма излъчено правителство. Представителят на хърватската общност, Желко Комшич, оспорван от Загреб като легитимно избран, заедно с бошняка мюсюлманин Шефик Джеферович, които оформят федерацията на хървати и бошняци в БиХ, са на коренно различни позиции от представителя на РСръбска, Мирослав Додик. Той от своя страна не спира да повтаря, че е време за разпад на изкуствената държава и присъединяване по мирен път на сръбска Баня Лука към Белград. Другите двама са против, но трябва да се има предвид, че Загреб дърпа конците на своя човек в Сараево и търси приобщаване към Хърватия. Бошняците остават сами, но с пряка и нескривана подкрепа на Анкара. Всеки турски лидер не пропуска да подчертава, че„Сараево е в сърцето на Турция”. Ситуацията има връзка с предпочитанията на едните за присъединяване към НАТО и преговори за членство в ЕС, докато позициите на Додик са, че БиХ трябва да е неутрална страна с поддържане на връзки и на Изток, и на Запад. Но преди всичко със Сърбия и Русия. Да не говорим за значителните проекти на Китай, които се осъществяват в малката балкански страна.

Гласност на този нон-пейпър даде един сайт в Словения и за автор бе посочен премиерът в Любляна Янез Янша. Намеците, че зад него стои Будапеща са в стил „конспирация”, но никой не отрича замисъл за опипване на почвата за промяна на граници на Балканите, за да се излезе от ситуацията на нерешени конфликти. Конфликти, заради които Балканите са наричани повече от век буре с барут. В даден момент всеки може да посипе малко барут и бурето ще избухне, за да наложи свои интереси този, който има съответна мощ и влияние. А нерешени въпроси има между Сърбия и Косово, в Черна гора, Р Северна Македония, РСМ, Албания. Отделно са нашите отношения със Скопие.. Явно нерешените национални проблеми на сърби, хървати, албанци, даже и при македонците, водят до пускане в обръщение на нон-пейпър в момент на горещо противоборство в геополитиката. Дали документът е средство за игра в стил „тука има, тука нема” е очевидно като факт, но явно целта е да се възбудят духовете и се види кой накъде тегли чергата си. Започна масово отричане за съществуването му. Първо от президента на Словения Прохор, който едва успява да потуши възникналата буря в Сараево с твърдения, че няма нищо такова. Белград дълбокомислено мълчи, но натискът върху Белград от страна на САЩ и ЕС за започване на диалог с Прищина, за да признае независимостта на Косово е онази ахилесова пета за президента Александър Вучич, която може да има лек само ако се предложи нещо в замяна. Промяната на грениците или присъединяване на РСръбска е само част от възможностите, които мине, не мине много време и се появяват отново. Защото другото е ситуация като тази между Израел и Палестина или нещо като Донбас.

В същото време в Косово и Албания все повече гласове се обявяват за обединение чрез референдум, а тази идея новият премиер на страната Курти я е поставил на предно място в дневния си ред. Въпреки негативните становища на този етап от страна на Вашингтон. Като се имат предвид и опасенията от възможна федерализация на РСМ поради проблеми от етно-религиозен и властови характер в страната, намеците за промяна на границите на Балканите няма как да не тревожат и Скопие. Да, ама албанскиат премиер Еди Рама посипа малко сол в раната като заяви, че е виждал карта с прекроени граници в региона и така отново възбуди напрежение в региона. Черна гора, която и без това си има проблеми, включително с молба към ЕС за финансова помощ, за да върне дълг към Пекин за построяването на важна магистрала в страната си /получеи е отказ// също не е във възторг от намеци за промяна на границата й в полза на албанците. В нашия регион ври и кипи, без да има яснота що за игра е това „тука има, тука нема” и защо се играе точно в този момент. Знаем и се надяваме, че София също има свои национални интереси в региона, но кой и как ги защитава сега никак не е ясно. Защото вниманието е насочено към надробената вътрешна политическа попара. А предстои и битка за защита на приетото парламентарно решение за условията, при които София ще даде зелена светлина за започване на преговорен процес на РСМ към ЕС. Никак не е случайно, че зачестиха опасенията, че нови управници ще се огънат и ще се поддадат на западен натиск в посока за вдигане на бариерата. Някои от тях вече изразиха подобни становища. В противовес на наши вековни интереси и за ужас на обществото ни, което в 80% стои зад прието решение по въпроса. Сигурно за пръв и последен път, както се очертава. Отделно е въпросът за сигурността и стабилността у нас и на Балканите.

Не стигат Западните Балкани, ами отношенията между Гърция и Турция поставят нови въпроси и пред София. Защото проблемите между Атина и Анкара са достатъчно близо до София, за да тревожат с интензивността си и липсата на решения. Проведената в Турция среща между външните министри на Гърция, Никос Дендиас и на Турция, Мевлют Чавушоолу, с цел нормализиране на отношенията и намиране на изход от напрежението между двете страни, завърши с едва ли не скандал на проведената обща пресконференция. Независимо, че се наричаха на малки имена, по американски образец, с Нико и „моят стар скъп приятел Мевлют”, двамата външни министри не само повишиха тон, но останаха на противоположни позиции. Не оставиха надежда, че ще намерят решение за компромис относно ситуацията в Кипър, в Източното Средиземноморие и в съседските отношения. Дендиас акцентира върху „ако Турция продължи да нарушава нашите суверенни права, санкциите ще се поставят отново на масата”, а отговорът на Чавушоолу е „това се неприемливи обвинения”. Единстеното, което ги обедини бе „каналите за диалог между двете страни са възобновени”. Има светлина в тунела и с „проблемите могат да се решат чрез констуктивен диалог”. Анкара не допуска решение чрез участие на трети страни. Според Чавушоолу въпросът с визите все още не е намерил решение, както и проблемите на турските шофьори по границата с Гърция. Призовал е за обща борба срещу ФЕТО /организацията на проповедника Фетуллах Гюлен, който е в САЩ/, ПКК и организациите на сирийските кюрди.Настоял е за справедливо „споделяне” в Източното Средиземноморие, което се отнася до морските терени за добив на новооткрития газ. Въпросът с мигрантите е оставен на ЕС, защото оттам съгласно споразумение от 18 март се очакват нови траншове със средства за Турция. Акцентирал е върху нерешени проблеми на „турското малцинство” в Гърция, което Атина обявява само за мюсюлманско. Да му мисли София. Защото става въпрос за Западна Тракия. Потърсил е съдействие за „възстановяване на паметниците на османската империя в Гърция”. Разминавания има и по отношение на връзките и влиянието в Либия и Близкия изток, но е обявено, че в края на април ще има нова среща в Женева и дори има предложение за среща на лидерите на Гърция и Турция в близко бъдеще. Дендиас си има свой дневен ред и той включва, освен благодарности за поканата за вечеря, но и призив да се избягват фалшивите новини, да се спазват ценностите на ЕС, да се спазват решения на ООН и международното право относно Либия, мигрантите са проблем на ЕС, а не на Атина, превръщането на „Св.София” в джамия, което Гърция не одобрява и призив да не се допуска същото за Карие манастир и т.н. Но най-важното е, че според Дендиас „Турция извършва нарушения както в Егейско, така и в Средиземно море”. Това, че има развитие в търговските отношения между двете страни и се откриват нови въздушни линии е само капка в морето от нерешени проблеми, видно е. А благодарностите за организираната среща с Вартоломей, вселенският патриарх, е само израз на дипломатическа учтивост. Той е грък, но турски гражданин и някои го подозират за връзки със специални турски и чужди организации. Което не пречи Атина да цени ролята му в Истанбул и православието.София по въпроса запазва мълчание. Но полетите на турски и гръцки бойни самолети над водите в Егейско и Средиземно море често се разминават на сантиметри, а това вече нагнетява напрежение и то близо до нас. Страна не може да се вземе, но Гърция е член на ЕС и това вече е допълнително условие България да подкрепя решения на Брюксел относно Кипър и Атина. Да се следят процесите и отношенията между тези наши съседи е повече от задължително, защото става въпрос и за нашата сигурност, и за региона като цяло. Всеки конфликт създава условия за усложняване на отношения и с трети страни. Както се случва с Украйна, друг конфликт близо до нас. Още повече, че там има около 300 хил етнически българи.

Случаят с Украйна е в дъното на повече от сериозен проблем и много световни наблюдатели са на мнение, че светът е на прага на нов военен конфликт т.е. война. Въпросът е чии нерви няма да издържат – на Путин или на Байдън. От една страна се налагат санкции към Москва, макар и не разоряващи, а от друга страна се анонсира „започване на деескалация на напрежението” и то чрез обширен диалог и дипломатически процес. Гонят се 10 дипломати, но се говори за „необходимост от констуктивен напредък”. Нарича се Путин „убиец”, но има обаждане по телефон с предложение за лична среща в трета страна в близко бъдеще. В Москва говорят за „колективния Байдън”, а някои споменават и за „ постепенно изкуфяване на американския президент”, което се гарнира със „САЩ ще воюват в Украйна до последния украинец, не повече”. Последното е във връзка с молбата на Киев към Вашингтон и Брюксел за помощ и участие при евентуално нападение на Русия върху украинска територия. Заради „Руски Донбас”, както се изразяват в тази част на Украйна. Е, точно това Путин не може да си го позволи,защото знае, че последствията са непредсказуеми. Не защото няма достатъчно модерно въоръжена армия и то струпана по границата с Украйна, а защото това може да доведе до световен конфликт с вероятност за ядрени удари. Кой ще има смелостта да го стори? Някой си играе с огъня, за да спечели дивиденти в играта на нерви, а Европа, главно бивши соцстрани, го играят като Тони Блеър, наричан „пудела на Буш”. И те гонят руски дипломати,отказват договорени посещения в Москва, отказват „Спутник V” и сипят обвинения за действия от преди 7 години. Явно няма друг начин за доказване на лоялност и евроатлантическа ориентация. Зависимости? Знае ли българинът, той само се чуди. И си гледа в своята паница, защото толкова много е патил, че предпочита да се снишава. Дали това е настоящата ситуация у нас? Ще видим, има продължение, както винаги.

Зорница Илиева