Зорница Илиева: Канапе-гейт или Ердоган срещу Урсула фон дер Лайен

Ръководи, ама стои изумена срещу поставени само 2 стола пред знамената на Турция и ЕС в двореца на Ердоган в Анкара, където предстоят 3-часови разговори между турския президент и висшата делегация на ЕС. Ердоган и Мишел бързо заемат поставените 2 стола, а фон Лайен с широко отворени очи успява да промърмори едно „ем-ем” и сяда на канапе срещу стоящия по-долу по протокол турски външен министър Чавушоолу.

Това „ем-ем” незабавно стана нарицателно за поведение, което поставя Брюксел в „позиция на колене”, както пишат някои турски медии. Отношението на Ердоган към жените е известно и то е втъкано в политиката за ислямизация на страната, която се следва вече десетилетия. Кемалистка Турция е в миналото. Ердоган обича да подава сигнали, когато не е прието в прав текст да се изрази отношение към неприемливи според него позиции на важни чужди лидери. Позиции, които противоречат на негови политики. В случая Истанбулската конвенция, от която президентът на Турция изтегли неотдавна страната си е достатъчен повод за такъв „месаж”, както казват южните ни съседи. Защото Урсула фон дер Лайен е горещ привърженик на тази конвенция и многократно призова Анкара да преразгледа решението си. Принудена е да седи не до Шарл Мишел, който й е равен по ранг, и до Ердоган, а на странично канапе. Не получи подкрепа и от европейския си колега, който според нашата цивилизация би трябвало да скочи и да предложи мястото на дамата.

Доказателство за нивото на лидерите в Брюксел и за обърканите им политики във външен план. Оправданието на Мишел, че „съжалява за създаденото впечатление, че е останал нечувствителен и че важните разговори са останали в сянката на това положение” доведе само до публикуване в социалните мрежи на хаш-таг „give her a seat”. Западните медии и мрежи избухнаха до ниво „пълно дипломатическо фиаско” и това дълго ще продължи. Независимо, че Чавушоолу обяснява, че „всичко бе по протокола на Брюксел”. А Брюксел чрез Шарл Мишел се оправдава, че „не искахме да усложним още повече отношенията”. Не искали, но сега са принудени да изтърпяват мнения, които акцентират върху „канапе-гейт”, а не върху темите, по които са разговаряли с Ердоган. Те остават на втори план.

„Билд” пише, че „протоколната криза покри важните теми, няма човешки права, върховенство на закона, призиви да се спре процеса за изваждане от парламента на прокюрдстата партия ДПН”. Казват, че Ердоган седял на позлатен стол, а поставил Урсула на канапе. Английският „Таймс” пък излиза със заглавие „ЕС предложи на Ердоган още много пари срещу спиране на мигрантите”. То и без това Брюксел се занимава само с разпределение на пари, но дали икономическата мощ на ЕС ще стигне за всичко? Тази икономическа мощ не попречи на Ердоган да се отнесе с пренебрежение към лидери на ЕС, които отиват с цел „да разберат на място какво мислят в Анкара за отношенията с ЕС”. Странно, че досега не се разбрали политиките и целите на Ердоган. При положение, че все повече национални парламенти в Европа имат за свои членове граждани от турски произход.

Последно – Нидерландия с нейните 6 турски депутати. Важното е, че се говори за съгласуване на продължението за още 5 години на договора с Турция за нови 6 млрд дол срещу спиране на потоци мигранти към „обетована Европа”. Обетована, ама седи настрана от Ердоган на канапе. Пари ще има и за Ливан, и за Йордания, които също имат доста сирийски бежанци на своя територия. За Дамаск изобщо не става въпрос. Какъв ли ще е следващия хаш-таг в мрежите? Явно поводите, които дава Брюксел ще се множат. Защото кризите се трупат една върху друга, а решения не се вземат. Отлагат се и се печели време. Но на Изток казваме „вичко е до време”. Дали знаят тази приказка в ЕС?

Зорница Илиева