Реклама / Ads

0| 5497 |22.03.2016 ПОЛИТИКА

Анкара ползва исляма като оръжие във войната срещу кюрдите

.
Димитър Аврамов
Лидерът на съпротивата Йоджалан е тровен в затвора с химични вещества.
(Продължение)

Димитър В. Аврамов*

 

Провалът на опитите за военно решение на конфликта с кюрдите не отрезви Анкара, враждебно настроена дори към елементарни  демократични стандарти. Не я отрезвиха нито нарастващите критики на видни европейски общественици, интелектуалци и правозащитни организации към нейната политика, нито  прахосването на огромни материални и финансови ресурси, нито десетките хиляди жертви. Едно ужасно и безсмислено кръвопролитие, отношението към което изрази твърде своеобразно и трогателно преди време турски войник. След поредното сражение с кюрдските партизани  бе изпратил снимка на близките си – на нея се вижда картечницата му, върху която момчето бе написало: „Майко, и днес не умрях!“...

 

А докато Анкара се мяташе между расистката си параноя и безсилието срещу съпротивата, лидерът на кюрдския народ  Абдуллах Йоджалан направи изненадващ ход, който постави Турция и нейните финансови и оръжейни спонсори от Запад в шахово положение. Пристигна в Европа и поиска среща с водещи политици и държавници – целта му бе да изясни своята позиция и да поиска съдействие за цивилизован изход от конфликта. Смелата му визита стресна височайшите т.нар. защитници на правата на човека в европейските столици, а поведението им бе позорна демонстрация на антиморала. Отлагаха или просто отклоняваха поканите за среща  със „страшния“ човек, за да не подразнят Турция – опасявайки се, че могат да навредят на своите икономически и геополитически интереси. Изключение направи  единствено Италия, родината на друг велик мъж – Джузепе Гарибалди. Там устроиха радушно посрещане на Йоджалан, в италианския парламент дори се чуха гласове за налагане на санкции срещу Високата порта, заради геноцида  над кюрдите. Тя пък реагира невротично и едва не се стигна до скъсване на дипломатическите отношения между Рим и Анкара.

 

По-късно гостът напусна Европа и отлетя за Кения, а срещу него бе задействан поредния таен сценарий, гарниран с 200 милиона  долара, получени от правителството в Найроби, за да предаде Йоджалан. Специалният самолет на летището в Кенийската столица, с който той трябваше да замине за Сирия, се оказа пълен с турски командоси и вместо в Дамаск кацна в Турция. Останалото е известно: след ареста на кюрдския лидер и еуфорията на управляващите в Анкара от този „грандиозен успех“, последва шумен съдебен фарс и смъртна присъда, заменена с доживотна. Така  Йоджалан се превърна в най-охранявания затворник в света – на остров Имралъ в Мраморно море, около който патрулират военни кораби. Надеждите на Високата порта, че отстраняването му ще предизвика разрушителни трусове в съпротивата, се оказаха напразна илюзия. Получи се точно обратното: кюрдският народ се консолидира, мощни протести срещу Анкара заляха европейските градове, а към високо мотивираните и  модерно въоръжени партизански полкове се насочиха нови, все по-големи попълнения. Заслепена от своите рефлекси  да решава вътрешните си проблеми с насилие, Турция не отчете, че ПКК и лидерът й олицетворяват  многовековната борба на кюрдския народ за освобождение и отдавна се бяха превърнали в неин символ. Не случайно на Шестия конгрес на партията Йоджалан, макар и в затвора, бе отново избран за председател на ПКК. Появи се и нова авторитетна структура - Кюрдският национален конгрес със седалище в Брюксел.

Междувременно ръководителите на  Народно-освободителната партизанска  армия /КНОА/ предупредиха за сетен път управляващите в Турция, че настояват за мирни преговори, но ако агресията срещу тях продължи, това ще предизвика нова голяма война. Анкара и този път не се вслуша в разумните и справедливи доводи и кръвопролитията ескалираха. Нещо повече, страхувайки се от живия Йоджалан, няколко години след идването си на власт, правителството на Реджеп Ердоган предприе нов варварски ход срещу легендарния затворник и застана в центъра на международен скандал. На специална прескоференция в Рим адвокатите му Марио Аджелели и Махмуд Сакар обявиха, че властите в Анкара продължително време са тровили Йоджалан с химически вещества. Негови коси са дадени в три западноевропейски лаборатории, като изследванията в тях са направени паралелно и независимо едно от друго. Резултатите са идентични – в тялото на кюрдския лидер са открити 32 химични елементи, между тях и хром. Ето част от декларацията на двамата адвокати: “Ние обявихме пред общественото мнение резултатите от лабораторните тестове, разкриващи хронично натравяне на Йоджалан. Турският министър на правосъдието и главният прокурор направиха изявления, в които ние намираме, че към въпроса не е подходено достатъчно сериозно. Използвано е класическото твърдение, че нашият клиент няма здравословни проблеми, но въпреки правените през годините подобни обяснения, той продължава да има такива. За господин Йоджалан съществува реална химическа заплаха, затова трябва да се осигури пристигането на международна експертна делегация, която да започне незабавно разследване на остров Имралъ. Този въпрос трябва да бъде разглеждан  като хуманитарен и юридически, преди да се разглежда като политически. Призоваваме турското министерство на правосъдието да изостави усилията си за прикриване и изопачаване на  проблема“...

 

Разбира се, Анкара направи всичко възможно да потули нещата и да не допусне международна комисия на Имралъ, въпреки многохилядните протести в Европа и Турция. В усилията си да спре съпротивата тя заложи и на религията. Известно е, че след вековете  насилствено ислямизиране, мнозинството от кюрдите са мюсюлмани, има и не много християни, а една част изповядват Зороастризма, който обожествява светлината. Затова през нощта на 21 срещу 22  март (тогава настъпва Невруз, тяхната Нова година) по върховете на планините в Анадола горят огньове. Стратезите в югоизточната ни съседка обаче не отчетоха и друго обстоятелство – заради несекващата битка за оцеляването им, сред кюрдите няма мюсюлмански фанатици, приоритет в народопсихологията им е етносът, религията остава на втори, дори трети план. Ето какво казва командващият партизанските съединения Мурад Каръйлан в едно интервю за автора на тези редове: „Политиката на Партията на справедливостта и развитието, начело с Реджеп Ердоган, е лицемерна. Тя използва исляма като оръжие за своята колониална инвазия срещу нашия народ. Основната идея тук е той да бъде отдалечен, откъснат от своята освободителна кауза. Властите в Анкара си въобразяват, че с разпространението на ислямизма могат да ни задържат под похлупака на религията и да ни подчинят... Т. нар. политически ислям е измама, тесногръд подход, който се използва злонамерено срещу нас. Проповедниците му  се опитват да възседнат религиозните чувства на хората, за да откъснат кюрдското общество от неговите корени, да бъде обезличено, да се унищожи неговата историческа памет и култура. А от там - и националната му идентичност, за да бъде асимилирано и претопено. Политическият ислям се опира на отрицанието, на имперски амбиции и черпи сили от Шериата, това е безперспективен и мракобесен подход...

 

Сегашната конституция не гарантира мира в страната, защото заобикаля правата на почти една трета от населението в Турция.  Всеки политически проект, какъвто е конституцията, който отрича реалностите и кюрдската идентичност, може да се осъществи само с насилие, с военна принуда, която няма нищо общо с демокрацията. Такава „демокрация“ е неприемлива, неразбираема, резултатите от нея са само анархия, противопоставяне между етносите. Логично следствие са сблъсъците, бойните операции, войната между кюрдите и турската държава, която продължава не по наша вина“...

 

(Следва

)

 

----------------------------------------------------

 

Димитър В. Аврамов е политически коментатор. Автор е на стотици разследвания по външна и международна политика, българо-турските  отношения, ислямският фундаментализъм, Възродителният процес, ролята на ДПС в ерозирането на нашата държава, кюрдският проблем. Неговите разследвания са в основата на два серийни документално-публицистични телевизионни филми. Депутат в 42-то Народно събрание. Почетен член на националния независим съюз на офицерите в България. Председател на Българския културно-информационен център за Кюрдистан. Един от малцината чужденци, имали достъп в бази и тренировъчни лагери на кюрдските партизани в Близкия изток, където са срещите му с ръководителите на съпротивата, включително и с лидера на кюрдския народ Абдуллах Йоджалан.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 12| 6639 |17.03.2016 Расистката политика на Анкара я натика в неизбродното кюрдско тресавище . 36| 6174 |24.11.2015 Путин: Трагедията със Су-24 ще има сериозни последствия за отношенията между Москва и Анкара . 21| 8962 |17.09.2015 Новият ред: Европа да се приспособи към исляма . 17| 5851 |04.12.2014 Борисов: Изказването на Путин от Анкара е преднамерено
Реклама / Ads
БЛОГОВЕ