Бабикян за Фрог: Лидерите от ЕС охладиха фанфарите на Борисов за Западните Балкани

 

Получихме онова, което сериозните анализатори, а не пропагандаторите, очакваха.

Имаме един обтекаем документ - декларация, в който без да се споменават дори имената на държавите, се даде да се разбере, че имат перспектива за такава посока за Западните Балкани. Че не всички от тях се движат еднакво бързо. Видя се, че и проблемите им не са решени. Стана ясно, че аргументите на Борисов за малко население и нисък БВП, който едва ли ще наклони везните на европейския пазар в каквато и да е посока, са неприемливи за страните от ЕС.

 

Защото те категорично заявиха, че не желаят внос на проблеми в държавите от съюза. А такъв риск на глава от населението има, както се изрази Доналд Туск в своето изказване. Видяхме такава демонстрация и днес в поведението на премиера на Сърбия Александър Вучич и на представителя на Косово. Те направиха абсолютно противоположни изказвания.

 

Перспектива просветна пред спора за името между Гърция и Македония. Може би новината ще излезе в средата на годината или пък през септември, но хоризонт има. Алексис Ципрас и Зоран Заев дадоха изключително топли знаци един към друг, и под диригентската палка на Матю Нимац, САЩ, може би ще има успех в тази точка.

Разбра се също така, че Черна гора се движи най-стабилно към ЕС.

 

Но, факта, че всички лидери бяха изключително предпазливи, малко охлади фанфарните изявления на българските власти, че едва ли не ние ще сме тези, които ще менажират процеса и ще дадем мощен тласък напред. В документа дори думата „членство” не се споменава.

 

Изявлението на Еманюел Макрон днес, въобще последните му коментари, започнаха да се превръщат в знакови за Европейската политическа сцена. Донякъде той беше категоричен и ясен за това, че не е склонен да прави компромис с принципите и правилата на ЕС само за да постигне някакво разширение. Както и да се твърди, че това семейство живее добре, при положение, че правилата в него са нарушени.

 

В някаква степен неговото изказване бе и критика към мудния, слабоподвижен, прекалено богат, но не ефективен като механизъм ЕС. Така че това изказване е грешно да се чете само като критика към желаещите страни да се присъединят към съюза. В голяма степен речта му бе насочена срещу старите държави-членки, които не намират достатъчно ефективен ключ да превърнат ЕС в глобален играч в световната политика. Очевидно целта на Макрон е да превърне съюза в играч, който е в достатъчно добра кондиция.

 

Рекламата за България като домакин на тази среща беше достатъчна, ако се гледа трезво и спокойно на това. Всички бравурни изказвания, които предшестваха срещата, бяха изместени от наистина сериозните теми за ЕС – излизането на САЩ от споразумението с Иран, ръба на търговската война до която се стигна между щатите и ЕС. Заглавието, което България се опита да сложи като лента на тази среща в София, по тежест реално е на 3-то или 4-то място.