България: повишаване на политическата сеизмичност

Поредицата неблагополучия на вътрешното министерство и държавното обвинение продължи с решението на Софийския военен съд да оправдае по всички обвинения за длъжностни престъпления военния министър от НДСВ и управлението на тройната коалиция Николай Цонев, след като той вече беше оправдан и по две други обвинения. Това е човекът, който пред видеокамерите беше тръшнат от полицията на пода на ВМА с театрално-заклинателния възглас на софийски зам.-главен прокурор: "Тъй като сте си абсолютен престъпник, колеги като за всеки един престъпник - долу на земята!". За което миналата година ВСС порица официално въпросния обвинител, а през тази година разгледа предложение за награждаването му за друг случай.

В градината на Октопода

По-малко от месец преди присъдата на столичния военен съд, друга солидна инстанция на съдебната власт - петчленен състав на ВАС - окончателно постанови, че лидерът на ДПС Ахмед Доган законно е получил за консултантски услуги 1 милион евро при липса на какъвто и да е конфликт на интереси. А само преди две седмици столичният Апелативен съд определи най-леката мярка за неотклонение на друг знаков подсъдим - Алексей Петров, сочен от правителството и прокуратурата за главатар на мафията в държавата. Сега въпросната личност може спокойно да излиза от дома си и да подготвя кампанията за предстоящата президентска надпревара, в която ще участва.

Криво седи, право съди

Междувременно ключови представители на съдебната власт, сред които членове на ВСС, главният прокурор Борис Велчев и председателят на ВКС Лазар Груев, се обявиха за отлагане старта на новосъздадените специализирани съд и прокуратура за бързо производство, тъй като при сегашното законодателство съществувала опасност от „колосален хаос” в правораздаването. С което на практика се стопира устремът на кабинета в неговата най-уязвима откъм Брюксел област - правосъдие и вътрешен ред. А тежките скандали с подслушванията, които също се наблюдават под лупа от европейските институции, ерозират допълнително разяденото доверие към сегашното управление.

Какво? Какво какво? Какво какво какво?

Ако въпросните съдебни „неблагополучия” на кабинета се впишат в лошата икономическа ситуация в страната и нарастващия натиск на монополите върху цените на екзистенциално важни за населението стоки и услуги, плюс бълбукащото вече обществено недоволство от безработицата, ниските доходи, безобразното здравеопазване, уличната престъпност и повсеместните неуредици, спокойно може да се прогнозира онова, което най-много плаши една власт по средата на нейния мандат.

Сянката на предсрочните избори все по-често изскача иззад ъгъла, повишава се и обществената сеизмична активност. За да бъдат забелязани и усетени трусовете обаче, са нужни нормални политически сетива. Каквито засега управлението на ГЕРБ не може или не иска да демонстрира.

Георги Папакочев, Дойче Веле