Българско издание на студената война – 24 години по-късно*

Можем да направим и сериозен аналог с краят на 40-те години в България, когато комунистите смазаха демократичната опозиция чрез прстъпления, арестуваха в кулуарите на парламента водача ѝ Никола Петков и по-късно го обесиха. За щастие 2013 не е 1949 и европейкския континент, макар трудно и мъчително, напредва по пътя на своята историческа интеграция. И точно поради това резултатите от тази мини-студена война, българско издание, са една пирова победа за организаторите ѝ. Убеден съм че скоро те сами ще се убедят във недалновидността си.

Но независимо от резултата сега и в бъдеще това си беше един показан сценарий на провеждане на подобна оперция при съвремените условия.  Имахме всички елементи, така както специалистите ги познават от наръчниците на КГБ и Гьобелс. Първо създаване на смут и несигурност сред населението чрез организиране на протести (макар и оправдани и съвсем нормални ако не съществуват скрити и необявени цели).  Пускане на кръв и умишлено употребени чрез психоза човешки животи. Ударна пропаганда по всички правила на отдел пропаганда и агитация на БКП чрез медиите. Масово и шоково налагане на мащабни лъжи без никакво намерение те да се доказват. Тук бяха включени всички категории. Социологически агенции натоварени с прокарването на фалшиви внушения. Явни пропагандатори от времето на отдел пропаганда и агитация към ЦК на БКП. Заплахи от съдебни преследвания и т.н. Нищо не бе пропуснато от съдържанието на наръчниците за психологическа  война.

 

За всеки средно интелигентен човек  се набиваше в очи впечатлението за ясно централизирани и координирани действия във времето.  Като отчетем че три различни политически партии участваха най-активно в събитията, веднага се налага извода, че не техните политически централи са били центърът на координация. Значи е съществувал друг, необявен и задкулисен център.  И което е унизителното – тези партийни субекти са се поставили в положение  на изпълнители на тъй наречения задкулисен център.

 

Случилото се няма нищо общо с нормалния изборен и демократичен процес разбиран в границите на Европейския съюз. Може само да се съжалява, че лидерът на БСП, който е и председател на ПЕС, се намери пленик в това българско издание на мини-студена война.  И в допълнение на това той бе вкаран и поставен в зависимост от една антиевропейска партия съюзник на френския Национален фронт, чийто лидер и днес твърди, че газовите камери са една запетайка в историята и дори отрича съществуването им. За тези си твърдения той за щастие  е получил подобаващата му се съдебна санкция. Но българското му копие днес ненаказано и дори фаворизирано фабрикува и разпространява омраза и антисимитизъм по българските земи. Експлоатира невежеството на част от затруднените българи да обяснява тяхното състояние с дългата и скрита ръка на световното еврейство и ред срамни и унизителни за интелигентния българин твърдения.

 

Та  тази изключително смущаваща ситуация, в която се намери председателят на ПЕС, рискува да даде възможност на нейните европейски опоненти да извлекат допълнителни ползи при предстоящите избори за Европарламент. Никой не може да смята че големите европейски социалистически партии са безотговорни и не наблюдават с голямо внимание и безпокойство кашата, в която ги набърка техния представител в ПЕС.

 

Победата на организаторите на българското  издание на мини-студена война изглажда пирова и се осъзнава от тях. Това обстоятелство ще ги задължава да правят все по-прибързани и незащитими ходове.  Вече са на път  да реализират в сферата на сигурността промени с цел да си осугурят лостове за репресия. Не друг, а член на техния Нацонален съвет нарече  проект им - създаване на ГЕСТАПО.

 

Все пак се налага въпросът защо и как имаше условия в съвременна България да се реализира този вариант на етап от студената война. 

Въпрос към бившия премиер Бойко Борисов: Защо не усетихте този подмолен план, не усетихте ли лицимерието и демагогията?

 

Отговор: Не, не го усетихме.  Отговорът е прям и конкретен.  Кой носи отговорност за този пропуск и простимо ли е това ?

 

Тук става дума не само за това, че неговата партия е била извадена от властта по този начин. Важното е, че воденото от него правителство в продължение на близо 4 години не е успяло да изгради защитните механизми необходими за съществуването на всяка съвременна демократична система. И като резултат на този неуспех той и неговото правителство са първите жертви. Излишно е да се влиза в обяснителен или обвинителен режим. Достатъчно е да се констатира.

Все пак, за да съществуват условия през 2013 година за осъществяването на подобен сценарий, излизат на преден план три водещи факта.

 

Първо чрез демоагогията, че тайните комунистически служби са служили на България, не се прекъсна пъпната връв между тайните служби нужни за защита на демокрацията и комунистическите такива. Всички шумотевици в тази посока се оказаха само партизански лозунги. Поне обществото не вярва на никоя политическа сила, включително и на ГЕРБ, че е имала за цел да прекъсне тази пъпна връв.

 

Второ – ненормалната медийна среда. Този въпрос беше поставян на няколко пъти в дневния ред на обществото и отговорът, който беше даден от управляващите не беше на ниво. Очевидно тази медийна среда към ози момент ги устройвше, но както събитията показаха това им изигра лоша шега. Отговорът който бившия пермиер дава, че медиите са частни и той не може нищо  не е валиден. Този проблем е познат в развитите демокрации и има своето решение без разбира се да е идеално.

 

И третият фактор, който е свързан с първият. Мерките които са необходими за осигуряване  защитата на националния интерес от намеса на фактори извън България независими икономически или политически, са ако не несъществуващи, то поне крайно незадоволителни.

 

Ако бъдещото управление на страната, което, убеден съм много скоро има възможност да смени сега опитващият се да се стабилизира перверзният си  модел, не вземе мерки да реши тези три основни проблема, цикълът може да се повтори.

 

Съществува и един четвърти проблем, но той не е от общонационален характер. Той е вътрешно-партиен, отнасящ се до бившата управляваща партия. Оценките, които следват, нямат нищо общо с отправените обвинения, които са част от гореупоменатато българско издание на „студена война – 2013”.  Нещо повече - ако тези обвинения бяха основателни, то авторите на тази криминална атака биха имали много повече трудности да преодоляват.

 

Вторият човек в тази партия упорито допуска и отстоява две стратегичеки грешки, негативния резултат от които партията му консумира днес.

Първата: натрапчивото и агресивно отричане на политическия фактор коалиция. Това че едно издание на този формат е довело да отвратителни резултати не може да бъде основание за неговите позиции, които са на изключително ниско политичеко ниво.  Опитите му да замени този формат със задкулисни комбинации безспорно водеше до негативни резултати. По този начин той влиза в координатната система на противниците си, които безспоно са много по опитни в тази област от него. 

 

Макар че той не го осъзнава. Той има своето оправдание в търсенето на изход от сложилите се задкулисни формули през последните 2 десетилетия. Но пътя, по който той търсеше и търси този изход, е грешен и това му беше деликатно напомняно няколко пъти от европейските партньори. Решението е ясно. Неговото място в партията трябва да бъде предефинирано във формат полезен и за него и за партията му. Това съвсем не значи че той трябва да бъде оставен на кучетата, които искат да го изядат. Това ща бъде голяма грешка.

 

Трудно човек може да избяга от усещането, че в Б-я се разиграва местен вариант на студената война на фона на една пирова победа на ясни и прозрачни корпоративни интереси, които успяха да се възползуват от срива на комунистическия режим и като лешояди да присвоят всичко, което беше останало върху оглозганата снага на страната.

 

Пирова ли е победата?  Без всякакво съмнение. Половината от избирателите отказаха да участвуват в гласуването. Престъпниците от последните 23 години събраха максимално  възможният си електорален ресурс. Бившите комунисти – 13 % oт имащите право на глас. Партията на българските комунсти от турски произход  изгуби 200 – 250  хиляди гласа. Има дори съмнения че чрез контролиран вот ги е прехвърлила на бившите комунисти. Така или иначе двете партии имат не повече от 18 % oт имащите право на глас. Когато се погледне социалния състав на избирателите подкрепили тези 2 партии веднага се вижда, че те се опират в немалка част на ниско грамотното население на страната и очевидно не са и няма да могат да са  в състояние да изведат решения на страната в посока икономически и социален напредък. Те са изведени в управляващи позиции единствено да гарантират интересите на олигархичната каста в България, която е и най-ретроградната в цяла Източна Европа. Тази каста е далеч по ретроградна и от руската, която в Б-я се опитават да копират. Рускатата  олигархия съответствува на руската историческа традиция. Тя освен това създава около себе си и един пояс от средна класа с което разширява социалната си база. Българската олигархия е типично късогледа балканска.

 

Така че най-грешната оценака на изборните резултати ще бъде да се обвинява българския избирател че е довел тази перверзна власт.  Напротив нужна е широта и визия при оценката на тези резултати. И тук идва дума за някакво понятие – пак чисто българо-балканско – автентична десница и нейните резултати.

 

Самото понятие е лишено от логика и смисъл. ГЕРБ е член на Европейската народна. Няма нужда да се поставя на първи план факта, че много от ръководните личности в Герб преди 20 и повече години са били в редиците на БКП на треторазрядни или още по задни позиции. Това са историчеките реалности и никой не може да направи крачка напред, без да ги отчита.  Днес тези 97 депутата са на първата линия на барикадата да защитават една ценостна система. Кога добре, кога с грешки, но са на рубежа. Кой има претенцията в България,  че не е повлиян в една или друга степен от ненормалните условия, при които живя страната  близо пет десетилетия. Дори ние, които имахме с Божията помощ куража да кажем в лицето на палачите си: не сме с вас,  също нямахме условия и достъп да обучение и израстване в среда, стимулираща изграждането на нашата ценостна система. Така че тук е нужно малко повече честност и скромност. Много са грешките и пропуските на ГЕРБ. Въпросът е дали чрез отхвърлянето и нападките се помага за поправянето или реално се помага на авторите на българското издание на студената война.

 

Очевидно, че тези, които се именуват като представители на автентичната десница не успяха да спечелят доверието на достатъчен брой избиратели, за да могат да ги представят в парламента. А тези потенциални избиратели съществуват. Та половината от имащите право на глас не отидоха до урните. Сред тези 3 милиона българи преобладаващата част са хора, които  искат и имат нужда от реално правова и демократичана обществена среда, но не се доверяват. И с право. Който тук не отчита приказката за лъжливото овчарче няма и бъдеще. Не чипа на българина е проблема, а чипа на тези българи, които искат да го водят и представляват,  а не намират подръжници. Значи те трябва да си отчетат грешките и сменят чипа и се превърнат при следващите избори в новото крило на демократично мислещите българи.

 

Това е и най-сигурния начин да оказват влияние и върху ГЕРБ в посока корекции. ГЕРБ никога повече няма да бъде същата партия, каквато беше преди. И това е добре. Когато ножът е минал край врата ти и си оживял никога не си същият. Разбира се трябва да си го преживял за да го осъзнаеш напълно.

 

Така че бъдещето на България минава през трудния мост между  парламентарно представената демократична общност, намираща се в парламента и огромната демократична общност, останала вън от от парламента поради собствените си грешки. Трудно е да се признаят и преодолеят грешките, но това е единственият мост днес.

 

Петър Бояджиев

 

*Петър Бояджиев е един от известните български дисиденти - емигрант, работил през последните години от Франция за свалянето на комунистическия режим. Разработван е от тайните служби под името "Демократа".

Роден на 3 юли 1941 година в град Нови пазар. През 1968 г. завършва математическия факултет на Софийския университет. За действия против народната власт е арестуван на 15 август 1968 г. 10 г. прекарва в Старозагорския затвор като политически затворник. През 1981 г. успява да избяга нелегално през турската граница. Установява се да живее в Марсилия. В България се връща за пръв път през 1991 г., за да участва във втората Национална конференция на СДС. Предложен е за министър-председател и президентът д-р Желю Желев му възлага мандат да състави правителство, но това не се случва, тъй като Бояджиев се оказва с двойно гражданство – френско и българско, което Конституцията отхвърля.

 

Уточнение: Публикуваната статия изразява личното мнение на г-н Петър Бояджиев, а не на Фрог нюз. Редакцията уважава всяко мнение и е готва да публикува и други гледни точки по събития и теми, които вълнуват нашите читатели.