Битият учител е емблема на мутродържавата

Управляващите се хвалят с Национална програма за превенция и защита от домашно насилие, приета от МС през 2015 г. Самите те са наясно, че това е неработещ формален документ.

Във всяко трето българско семейство се вихрят агресия побоища, скандали, лъжи, изневери, пиянство, употреба на дрога и пр. Всяка втора жена премълчава, че е насилвана, бита и подложена на психически тормоз. Един на шестима българи признава, че злоупотребява с пиячката и посяга на децата си. Децата са още "по-дискретни", защото се страхуват и срамуват да признаят какво се случва в дома им. Целият този ад е в основата на мутренския модел на поведение, който е завладял обществото ни. Герои и пример за подражание за много българи са агресивните и безпардонните, тези които пробиват по всякакъв начин. Мутренското поведение е завладяло дори висшите етажи на властта и политиката. На избори който страхува и плаща на гласоподавателите - става депутат, шеф на парламентарна комисия, фактор в държавата. Министри се карат на гражданите, че критикуват техни съмнителни действия. Примерът с Лиляна Павлова, която заяви, че имаш право да не си купиш винетка и да не караш колата си, е достатъчно циничен и ярък в това отношение. Нейното поведение пък е подражание на поведението на нейния вожд и учител. По този начин властта демонстрира не просто лошо отношение към гражданите, а отказ да изпълнява конституционните си задължения. Резултатът е липса на противодействие, неработеща съдебна система, прокуратура, превърнала се в инструмент за политически поръчки, МВР, под контрола на мафиотския кръг #Кой, ведомства, потънали в зависимости от същия кръг и подобни на него. Спи и синдикатът на учителите с несменаяемата Янка Такева, за която личния бизнес май е по-важен от учителските проблеми и съдби. Не се чува и Хелзинския комитет, който е хипер активен, когато става дума за нарушени права на затворници, бандюги и пр. и равнодушен, когато бият учители.

Обществото е лишено от справедливост и възмездие. Мутризираните особи безчинстват по ръба на закона и отвъд него безнаказано. Това демотивира обикновените хора. Някои се затварят и изчакват някой друг да промени нещата. Други се превръщат в насилници. Трети не издържат на напрежението и превъртат.

Затова говорим ли за продънена ценностна система, пред очите ни винаги ще са случаи като този в Севлиево. Майка напада и бие учителка, деца гледат ужаса. Сцената не е по-малко брутална от онези в Америка, където някой смахнат нахлува с автомат в училището. Ако биячката в Севлиево имаше пищов - щеше да го използва. Но и шамарите свършиха същата работа. Деца са в шок, а малките им мозъчета не проумяват как може някой да налага преподавателката, само защото е ядосан. Шокът щял да отмине, защото с тях бил говорил психолог, бързат да ни успокоят и да се застраховат институциите. Не, няма. Ще остане и шокът и споменът за насилието. И не само това. Насилието ще бъде възпроизвеждано от тези деца, право пропорционално на пропуските във възпитанието и поведението на институциите. В някои от тях ще се изгради убеждението, че шамарите са важен фактор за успеха. Други ще потънат в прегръдките на страха. Но всички те няма да имат ясна представа за свободата и справедливостта.  

А можеше да е по-различно, ако институциите, включително и прокуратурата, бяха реагирали адекватно. Вече можеше да има повдигнато обвинение и задействани процедури за виновност. Ако това бе направено, гражданите щяха да очакват и наказание, адекватно на бруталната постъпка. Не само заради авторитета на унизената преподавателка, заради второкласниците, но и заради авторитетът на държавата. Ефектът би бил налице. За съжаление у нас това е само мечта. Хората намират справедливост и възмездие единствено във филмите, където доброто все пак наказва злото. Само че киното не може да компенсира липсите в живота. Затова е нужно управляващите да имат отговорност пред нацията и да направят така, че институиите да работят не за мафията, а за хората. Ако бяхме по-бунтарска нация, отдавна народът щеше да е взел закона в свои ръце. Но и затова не ни стига кураж. Тези редове не са в състояние да изчерпат проблема за насилието в училищата и семейството. Целта ми е да припомня, че липсата на справедливост и възмездие винаги води но нови проблеми и беди. Децата трябва да знаят от най-равнна възраст, че който нарушава закона и правилата, си получва заслуженото. Без изключение. И ако системата отказва да го направи, в един момент (наближил е повече, отколкото предполагаме) жертвите ще започат да отмъщават. На тяхна страна ще е моралното и човешкото право: Око за око, зъб за зъб. В цивилизованият свят, където управленският елит не е творение на машинации, случайност, корупция, насилие, лъжи и манипулации - законът и редът имат своето уважавано място в живота. Тук не е така. Само гражданската ни воля и натиск могат да върнат нещата на мястото им.

Не забравяйте битата учителка Емилия Калоянова и децата, видяли тази свинщина. Утре ще бият, насилят или тормозят някой от вашето семейство, а може би самият/та вас. Ще бъдете смазани и унизени - жертва, от която никой не се интересува. Нека превърнем яростта си от беззаконията и безвластието в гражданска енергия.

Татяна Николова