БНТ застреля естетиката и се превърна в клуб на самозадоволяващи се сноби

Всяка премиера на нова телевизионна поредица у нас, се превръща в събитие, очаквано с обоснован интерес. БНТ анонсира новия наш сериал упорито и всички, които гледат Канал 1, съвсем естествено очакват поредния продукт с нетърпение. Естествено, че е похвално афиширащата се за единствена обществена телевизия да дава пари за филмопроизводство. Но освен този положителен факт, непредубеденият зрител започва да си задава някои въпроси. В понеделник вечер започна излъчването на новия сериал „Врабците през октомври”. Двайсетина минути преди излъчването на първа серия, зрителите се запознаха с екипа, който го е реализирал. Режисьор е талантливият ни художник Анри Кулев. Той сподели,че е харесал много текста на Станислав Стратиев, същото подчерта и драматурга на продукцията Алек Попов, двамата добавиха, че в основата на всеки успешен и стойностен филм стои добрия сценарий. Но следва да допълним,че и най-добрият сценарий може да бъде изкористен до неузнаваемост, да се превърне в безмислен филм с претенции. Също така актьорът Малин Кръстев побърза да направи сравнение между „Врабци през октомври” и „Амаркорд” на Фелини. В такъв момент, недай си боже, да хапваш или пийваш пред телевизора, може да ти приседне! Нима човек може да има толкова високо самочувствие? И къде е приликата? Все едно да сравняваш Достоевски с жалка изрезка от жълт вестник.

Известна част от нашите актьори се главозамайват, подобно на хората, които ги режисират и им пишат текстовете. Живеят в свой, затворен свят, увити със собствените си комплекси, които понякога се превръщат в налудничава мания за величие.Със сигурност зрителската аудитория, която очакваше гостуването на Вим Вендерс, остана втрещена от поредното безумие, показано на екран и мнозина, които са очаквали появата на немския режисьор, са превключили на друг канал, просто защото „Врабци през октомври” е сериал за душевни мазохисти. А и е трудно дори да догледаш края на първи епизод.

Вероятно ще има и такива, които ще кажат повече добри думи за сериала, но ако следваме поговорката,че денят се познава от сутринта, то новия сериал едва ли ще се нареди някъде другаде, освен в категорията на пълното отчаяние. Неговите създатели май ще възкликнат, че отново са останали неразбрани. Но ние ще ги помолим поне веднъж да направят така, че да ги разберем, не е чак толкова сложно.

Поне веднъж да не гледат в себе си, а в онези, които обичат киното, да им разкажат една история човешки и увлекателно, да не се превземат и сравняват с когото и да било. И ако за родните ни филми положението е почти ясно, то няма как и да не отбележим самото присъствие на Вим Вендерс на екрана на БНТ. Студиото приличаше на снобарски клуб, съставен от познати с еднакви виждания, хора, опитващи се да превърнат Вендерс, в онова, което той не е.

Самият режисьор го обясни много лесно -  "любовта не е за всеки, не всеки може да обича истински, това не е чувство за всички". По същият начин и разговора с Вендерс не се получи. Въпросите бяха по-дълги от отговорите, по-сложни, отколокото всъщност са. Участващите в импровизираното студио сякаш искаха да чуят това, което те самите желаят, а не зрителите. В крайна сметка, киното е изкуство, то не се обяснява от разни критици, а се усеща от обикновения човек. Разликата между последния и онези с дългите словоизлияния е огромна. У нас напоследък по отношение на киното тя се превръща в непреодолима пропаст.