Десни дилеми

Докато търсеше ключа за този дискурсивен лабиринт, в която единствено ясно беше, че и едните, и другите са в мъжки род, което изключва основен протагонист на кампанията, и се колебаеше между Тери Прачет и Дж. Роулинг, Кадиев изискано подари на Фандъкова красиво томче с Висоцки. Електоратът веднага разбра, че ключът не е в днешната фентъзи, а в руската класика, и се сети, че Котаракът е онзи важно крачещ до Сатаната персонаж от „Майстора и Маргарита” на Булгаков.
Да, наистина, това е единствената интрига на тези избори. А софиянци, привикнали на мимиките на Тити и музите на Азис, не могат да се начудят на кампания без скандал и на избори без шоу.

Дясно all inclusive

Дясното така е очаровало умовете и сърцата, че вече никой не може и не иска да му противостои. Настава краят на политиката. ( Почти) така възвести Франсис Фукуяма в „Краят на историята”. Американският мислител не е и предполагал, че предизборна София така изумително ще напомня неговата диагноза.
Дясното се явява в най-невероятни превъплъщения, достойни за гротескно – сатиричния свят на Булгаков. Една дясна партия, която е точно толкова дясна, колкото и партия, ни предлага кандидат за главен архитект за кмет. Най-оригиналното дясно е „лявото дясно”. Този оксиморон не беше познат на българския избирател, софиянци имаха честта първи да видят тази електорална иновация. „Ако Бойко Борисов има разум, той ще гласува за мен”. Не, това не е част от кампанията на Йорданка Фандъкова, а на Георги Кадиев. Едни от моите студенти си припомниха в любимата си уикипедиа определението на понятието разум, но всички си отбелязаха тази предизборна иновация, при която ляв политик систематично и приоритетно се обръща към десни избиратели.
От толкова много дясно, очертанията между автентично и ексцентрично дясно са на път да се заличат. А точно това е целта на една кампания. Да се вгледаме в десните дилеми.
Основните са две: сините да приемат ГЕРБ и ГЕРБ да приеме сините.
(Тъмно) сините имат историческата памет и самочувствието на лидери на промяната, на носители и изразители на неизменно дясната софийска идентичност. За много от тях не е лесно да приемат, че вече нямат монопола на дясното и ГЕРБ днес фокусира обществените очаквания и надежди, така както те самите в началото на промените и след Виденовата катастрофа.
Пред същото предизвикателство са изправени и симпатизантите на ГЕРБ. Те носят силата и динамиката на своята партия във възход и някои от тях не са склонни да търсят и приемат съюзници.
Изпитание и пред едните, и пред другите е да приемат, че опонентите от 2007 са съюзници през 2009.
Третата дилема – на предрешения мач - е решаваща. Изборите в Илинден показаха, че при минимална активност и разликата е минимална: 53 гласа разлика между кандидата на ГЕРБ и този на БСП.

Зелено и виртуално

Две новости и едно характерно разместване белязаха тази кампания. Зеленото послание и Интернет политиката преминаха от периферията към центъра на политическия дебат. Ако доскоро те бяха територията на еколози и блогъри, сега зазвучаха централно в кампаниите на основните кандидати. Изненадващ израз на разместването беше, че зеленият блогър Дечев изведе като приоритет просията. Доскоро периферното беше алтернативно, този пример го отпраща към маргиналното.
София – зелен град е послание, пресичащо ляво-десните кливиджи. Виждаме в тази кампания първи опити зеленото да се мисли не само като повече площадки и паркове, а като зелено мислене, като акцент върху незамърсяващи видове транспорт като електрическия, като нов начин на живот. Велосипедистите живеят екологично, но и намаляват натиска върху другите видове транспорт и придават нов, динамичен и симпатичен облик на града. Те работят за новия образ на столицата, столицата трябва да работи за тях с повече и по-хубави велоалеи.
Другият нов елемент е Интернет кампанията. Виртуални фейсбук приятели си създадоха основните кандидати, а броят им ясно показва предпочитанията на интернет феновете.
Блоговете се динамизираха – и като непрестанно актуализираща се информация за срещите на кандидатите, и като диалог със симпатизанти и критици. Блогът на Фандъкова ежедневно откроява тематични акценти –„Спорт срещу стрес”, „Студентите – източник на иновативност и инициативност”, „Интелигентни системи за управление на транспорт”, които едновременно доразвиват идеи от програмата и отпращат към събития в кампанията. Кадиев лично отговаря и на ткритични, и на благосклонни въпроси.
Интернет е пространството на свободата и алтернативността. Създадоха се и фейсгрупи около различни на ръководството на партията позиции като критичната спрямо лидерите на ДСБ група от членове на ДСБ.
Интернет пространството стана толкова централно, че щабовете на Фандъкова и Кадиев решиха да премерят артументи в он-лайн дебат.
Интернет пое и друга важна функция – да компенсира камерния характер на кампанията. Всеобщо е усещането за скучна и вяла кампания. След помитащия черен ПР на парламентарните избори електоралните тактици очевидно се решили да са по-консервативни по отношение похватите на негативните кампании.
Политиката е фин баланс. Мощни кампании се правят с големи пари. В период на криза и бюджетни рестрикции една пищни кампания би имала Бумерангов ефект, бидейки морално неоправдана и политически недалновидна.

Популизъм или прагматизъм

По ролите ще ги познаете. Един управленец не може да си позволи да не бъде прагматик. Един политик може да си позволи да бъде популист.
Кадиев заложи на ефектността, Фандъкова – на европеичността. Кадиев обеща радикално да премахне кучетата, Фанкъкова припомни европейските норми и българското законодателство.
Има два подхода към изработване на предизборна програма: „социологически” и стратегически. Първият е да видиш какво мислят хората и да им кажеш, че ти мислиш като тях. Вторият подход е стратегически. Единият е реактивен, другият - проактивен. Не чакаш проблемите да станат драматични и да се хвърляш от пожар на пожар, а изграждаш визия, която мисли града в система и ориентира развитието му към ново качество.
Кадиев заложи на първия. Предложи да премахне кучетата, да нормализира трафика, да построи втори завод за боклук.
Фандъкова назова града, за който би желала да работи – динамична европейска столица, даваща простор и път на инициативните, предприемчивите, иновативните, преди да заговори за кучета, трафик и отпадъци.

Мениджър или министър

Кадиев е харвардски възпитаник, този символен капитал е ключов стожер на неговата идентичност и професионално самочувствие.
Образованието за Фандъкова е и експертиза, и кауза, и страст. Видимо е удоволстието, с което говори за нови детски градини, за образованието като ресурс, за културно-историческото наследство. Както е видимо колко израстна по време на кампанията и пред симпатизанти и журналисти свободно преминава от колектори към интелигентно управление на транспорта, от балиране на отпадъци към велоалеи.
Кадиев предпочита промяната: напуска правителството на тройната коалиция, по време на кампанията напуска „Топлохикация”, в непрестанно състояние е на дистанциране спрямо своята партия. Фандъкова предпочита постъпателността: директор на училище, заместник-кмет, министър.
И двамата кандидати показват, че няма оптимална дистанция спрямо партийния лидер. Медиите мъчат Кадиев, че е раздалечен от Станишев точно толкова, колкото мъчат Фандъкова, че е приближена на Борисов.
Медиите трайно определят Кадиев като самотен играч, Фандъкова трайно се самоопределя като екипен играч. Слоганът на Кадиев е какъвто го очаквахме: „знам и мога” (същият като на Румен Овчаров от 2005 г.), Фандъкова предпочете да изведе на преден план града: „Добри идеи за София” и „София – динамична европейска столица”.
На парламентарните избори като мажоритарен кандидат Кадиев постигна резултат, по-висок от този на БСП. За краткия си министерски стаж Фандъкова успя да постигне най-висок рейтинг сред своите колеги, предхождана единствено от премиера Борисов и заместник-премиера Цветанов.
Парадоксално, но единият кандидат има нужда от другия. И обратно. За да се постигне самата цел на даемократичния вот – гражданите да имат избор.
А кой е добрият избор ще реши всеки от нас.