Другарски: Горанов, не се прави на луд и не прави другите на луди!

Четем и не вярваме на очите си. Не е възможно министърът на финансите да говори такива отявлени глупости -  че средствата във Фонда за гарантиране на влоговете били „обществен ресурс”, защото били постъпили в банките като лихви по взетите от фирмите и гражданите заеми. Можеше да ги обяви и за „международен ресурс”, защото банките получават лихви и по сметките си при кореспонденти в чужбина. Защо не вземе да отвори учебника на свищовския си преподавател г-н Васил Меразчиев и да си поприпомни някои азбучни истини? Все пак има диплома и едва ли е неграмотен. По-вероятно е да се опитва да манипулира министър-председателя и целия министерски съвет. Плюс гражданите на държавата.

През последните месеци широката общественост беше масирано облъчвана с послания от типа „и внуците ни ще плащат за КТБ”. Много удобно беше да се маскира под този лозунг истинската причина за увеличаващия се главоломно бюджетен дефицит (т. е. заемите, които държавата ще тегли тепърва).

Уведомяваме уважаемия данъкоплатец, че нито той, нито настоящите му внуци, нито бъдещите такива ще се наложи да покриват борчове, свързани с КТБ АД.

Каква е истината? Тя е различна от тази на медийно-политико-икономическите обръчи около ДПС. Странното е, а може и да не е, че в ролята на говорител на тези кръгове влиза Министърът на финансите.

По закон средствата за изплащане на гарантираните депозити и влогове се осигуряват от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Фондът е създаден през м. април 1998 г. с цел да служи за буфер при евентуална нова криза в банковата система след удара, който тя понесе през 1997 г.

Сумите, акумулирани от Фонда, са набрани с вноски на ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ, а не на бюджета! Част от тези средства са изплатени от самата Корпоративна търговска банка АД – 89 милиона лева са вноските на банката във Фонда. Така че внуците на данъкоплатците ще бръкнат в джобовете си за да покрият тези средства само в случай, че са крупни собственици на някоя от търговските банки.

Свободните средства във Фонда за гарантиране на влоговете към 03.12.2014 г. (датата преди да започне изплащането на сумите към вложителите в КТБ АД) бяха не повече от 2 млрд лева парични средства по сметки и още 600 млн. лв – инвестирани в български държавни ценни книжа (т.е., чрез инвестициите в ценни книжа Фондът до момента е кредитирал бюджета със значителни средства).

Останалите около 1,6 милиарда, необходими за изплащането на гарантираните депозити в КТБ през следващите пет години, са предоставени на Фонда под формата на ЗАЕМ от Правителството. Средствата за заема са взети от четири банки (Уникредит Булбанк, СЖ Експресбанк, HSBC и Citibank). Цената, която ще плати Правителството, е около 1.3% годишно. Цената, която ще плати Фондът на Правителството, е 2,95%. Разликата от 26 млн лева е за сметка на Фонда, т. е. – на търговските банки. Трябва да се има предвид, обаче, че срокът на заема реално е не повече от 6 месеца. Плановете на Правителството са да се рефинансира с дългосрочни книжа на международния пазар. Така че цената на дълга, наложена от банките-кредитори, е доста височка за 6-месечен мостови заем. Само за сравнение, при старта на изплащане на гарантираните депозити, актуалните пазарни лихви по шестмесечни междубанкови депозити са 1.18% годишно.

Така че, дотук с басните за внуците-крепостни селяни на КТБ АД.

Във връзка с изказванията на министър Горанов пред целия министерски съвет, възникват и някои други въпроси:

 

1. Въз основа на каква точно одитирана информация се правят изводите, че кредитите в КТБ АД били масово необезпечени? Никой не разполага с одитирани данни за банката след м. март 2014 г., защото такива просто няма. Не е правена и оценка на активите. Явно информацията, с която разполага г-н Министърът, е публикуванатата в ПИК и други издания на Ирена Кръстева, респективно – на Делян Пеевски. Въпреки сериозността на тези издания, обаче, публикуваните в тях хипотези, обслужващи издателите и стоящите зад тях политико-икономически кръгове, не стават автоматично одитирани данни или безспорни факти. Дори напротив.

 

2. Къде г-н Министърът се е сблъсквал отблизо с каквато и да било обичайна или необичайна банкова практика, за да има възможност за сравнение и, нещо повече, да дава оценки? Може би при краткото си прелитане над територията на Общинска банка?

 

3. На финала на публикувания откъс от стенограма изведнъж се появява ни в клин, ни в ръкав, защитеният свидетел на прокуратурата – Теодора Танева. Същата Теодора Танева, върху чиито рехави и доста съмнителни показания се крепи цялото дело „КТБ” и която е уличена във фалшифициране на подпис (вероятно не един) на Цветан Василев. Сама призна това. Неизвестно защо целият български народ трябва да бъде занимаван, че тя претендира за едни пари от една телевизия, без да е ясно дали това е така и защо тя си търси претенциите публично и то от Министър-председателя и Главния прокурор. Може би ги чувства близки, като защитен свидетел на г-н Цацаров? Всяка правова държава е създала законов ред за предявяване на претенции. И адресатът на тези претенции съвсем не е Министър-председателят.

Отгоре на всичко, не е много ясно по силата на какво тя представлява въпросната фирма ТЦ и МЕ, въпреки изричната воля на акционерите за смяната й. Агенцията по вписванията просто отказва да впише искането на акционерите, с цел Теодора Танева да продължава да служи, подобно на Бисер Лазов, за инструмент на Делян Пеевски в опитите му да заграби бизнеса, свързан с КТБ.  Във всички правови държави такова окупиране на фирми се нарича „кражба”. Явно организаторите на атаката срещу банката продължават да промиват общественото съзнание със скалъпените си теории, като ги печатат в същия кръг издания, които дължат десетки милиони на кого ли не и отдавна са се простили с понятия като коректност към истината, например.

 

Данчо Пейовски

Дилян Цонев

Петър Чобанооглу -

другари от сбирките в х-л "Берлин"