Експерт: В България няма държавни програми за здравна превенция с минералните ни ресурси

Морските курорти, които разполагат с центрове за здравен туризъм са започнали работа по-рано, но въпросът е колко е голям интереса, като основните туристи в това време на годината са български и от съседните държави, каза още Кацарова по Блумбърг. Тепърва се очаква ръст на клиентите, а проблемът пред хотелите е подготовката на персонал. Има инициатива, която подтиква народните представители да улеснят издаването на документи на работници от трети страни, защото е необходимо на бизнесите по курортите.

Израел е голям пазар на България за здравен туризъм, но заради продължаващата ескалация в Близкия изток няма туристи от региона. Тя обясни, че е трудно тази загуба да бъде наваксана, като се надява да се намери решение, тъй като записванията в момента са близо до критичната нула.

Все повече общини се развиват като дестинации за здравен туризъм, като тук идва ключовата роля на държавата, тъй като има дестинации, в които минералната вода почти свършва, а разрешителни продължават да се издават. Освен това има нужда от саниране на инфраструктурата свързана с минералните води. Климатичните промени влияят не само у нас, но и по цял свят, като редица курорти по света започват да предлагат алтернативи на ските, в ски курортите си, заради високите температури.

Важно е да има целева рекламна кампания, която да е насочена за определени пазари, промотирайки България и дестинациите ѝ като атрактивни. Гостът обясни, че в момента работят по такава кампания в Австрия, като са положили първите договорни основи с частно осигурителни компании в страната.

„България има толкова много, което да даде на Европа. Особено в ерата на безводие в Южна Америка и наводнения по света. При нас за момента са добра с климата, имаме зима, но за кратко сигурно. Балнеологията и здравния туризъм дават възможност за целогодишна работа на дестинациите и това е изключително важно, защото туризмът се прави с хора. Това са специалисти, които години наред се отглеждат от нашата образователна система и ние трябва да им осигурим целогодишна работа.“

У нас липсват програми за здравна превенция свързани с минералния ресурс на страната, за разлика от съседните страни на България, в които профилактиката може да се извършва в центрове, а не в болници.

„Програма НОИ е много малка стъпка в тази посока и всъщност българинът е дискриминиран. Темата за превенция е много важна и това би ни дало възможност да подпомогнем местните икономики. На територията на цялата страна има природен ресурс и с малко помощ много от кметовете могат да си санират инфраструктурата.“

Експертът смята, че това се дължи на неглижиране и незачитане на сектора като важна част от здравеопазването. Други западни страни имат програми, които дават възможност за профилактика в подобни центрове чрез здравната си осигуровка.

България със съотношението качество - цена се налага като спа дестинация на световната карта, но все още не сме разпознаваеми. Тук идва ролята на държавата и общините да се развиват в тази насока. Партньорството между образованието и бизнеса е ключово за сектора, но приоритет трябва да бъде опазването на минералните води и поддръжката на инфраструктурата.