Доц. Киселова за ФрогНюз: Това не са последните рокади в служебния кабинет, президентът има право да не издаде указ

Това каза пред ФрогНюз доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право.

Румен Радев днес назначи Димитър Главчев и за служебен министър на външните работи, а Георги Тахов - за служебен министър на земеделието и храните.

Преди това - отново днес, вместо да се състои среща между Главчев и Радев, за която беше съобщено, служебният министър-председател изпрати официално в президентството предложение за избирането на себе си като министър на външните работи.

Преди седмица премиерът поиска смяната на Стефан Димитров. Първо за поста предложи зам.-председателя на ГЕРБ Даниел Митов, който се отказа след редица критики. Министър-председателя обяви, че няма "план Б” и излезе с решение сам да поеме и този пост. Президентът Румен Радев обаче му даде време до днес да помисли, а предложението и назначението вече са факт.

“След промените в Конституцията, тя е предвидила какъв е редът само при първоначалното назначаване на служебното правителство. Тъй като досега това не бе правено, бяха възможни два начина. Единият начин бе само с комуникация между президента и министър-председателя. Втората възможност бе пак да има консултации с парламентарните групи”, обясни доц. Киселова относно процедурите около промяната в състава на кабинета и отменената среща.

“При навлизане в по-гореща фаза на предизборната кампания, макар и още да не сме влезли формално в нея, нови консултации биха породили допълнително напрежение между групите. И поради тази причина предполагам, че президентът не е поканил парламентарните групи, а е поканил само министра-председателя”, каза още тя и допълни:

“След като среща не се проведе, което не е част от процедурата, изпадаме в ситуацията, в която формално е направено писмено предложение от министър-председателя за промяна в състава на правителството и това е минимално необходимото, за да бъде реализирана тази промяна”. 

Към момента, промяната вече факт. Доц. Киселова посочи, че такова съвместяване на функциите на служебен министър-председател и министър на външните работи е допустимо според основния закон. 

“Най-скорошният пример за министър-председател, който е и служебен министър на външните работи, е от 2013 г., когато министър-председателят Марин Райков беше и министър на външните работи. Тогава обаче бяхме в друга ситуация, защото г-н Райков идваше от средите на Министерство на външните работи. Сега става дума за по-различен случай, с цялото ми уважение към неговата личност - г-н Главчев не е компетентен в областта на външната политиката и международните отношения”, коментира доц. Киселова.

По думите ѝ “това означава две неща”:

“Първо, той ще поеме сериозна отговорност върху себе. Второ, което е много вероятно - заместниците, които той ще назначи, ще бъдат фактически движещи работата на Министерство на външните работи. Един от назначените за заместник-министри е действащ военнослужещ (Невяна Митева бел. ред.), което може би показва желанието за много по-сериозно ангажиране със съдействието на Украйна във войната с Русия. Това, според мен, са двете последици, които можем да очакваме”.

Въпреки че рокадите в състава на Министерския съвет сега приключиха, според доц. Киселова в бъдеще ще виждаме още подобни събития:

“Това няма да бъдат последните рокади. Много е възможно занапред и други министри, които са в сегашния служебен Министерски съвет, да се разделят с местата си, ако това е необходимо според министър-председателя. Премиерът е субектът, който може да предлага промени в персоналния състав и не бива да ги изключваме”.

“Ако сравняваме миналата седмица с бъдещи събития, то по-скоро трябва да гледаме на смените като на процедура, при която първо от министра-председателя бива уведомен президента, а едва след това се уведомяват партийните лидери”, каза още тя. “Правителството е отговорност на г-н Главчев, но актът, който сменя министър - на президента. В Конституцията не е предвидено за смяна на министър да има предварително съгласуване с лидер на парламентарна група, пък било то и най-голямата. В бъдеще това би било проблем, според мен, а не толкова кандидатите”.

До думите на доц. Киселова президентът има право да не подпише указа за смяна на служебен министър:

“За разлика от други процедури, в които има срок, в който след направено предложение президентът да издаде указ, то в този случай такъв срок няма. Той не е длъжен да отговори формално дали би издал указ, или само да забави. Възможно е мълчанието да бъде и отказ да издаде указ, но може да бъде и забавяне”.

Според нея обаче “всеки отделен случай трябва да се гледа отделно”, ако в бъдеще попаднем в подобна ситуация.

Илияна Маринкова