Равносметка: За година ветото на Румен Радев 6 пъти пада

На 2 февруари миналата година бе първото вето на Радев. Той не одобри  закона за концесиите с мотива, че позволява широки граници на субективизъм и възможности за корупция. На 8 юни депутатите отхвърлиха възраженията на държавния глава. За законопроекта гласуваха 124-ма народни представители, 68 бяха против, никой не гласува „въздържал се".

На 8 август миналата година президентът се противопостави на промените на Закона за опазване на околната среда и водите. Той върна за ново  обсъждане разпоредбите, с които се премахва втората съдебна инстанция при обжалване на административни актове, касаещи околната среда. Според него, премахването на втората инстанция намалява интензитета на защитата.

На 14 септември миналата година парламентът отхвърли ветото на президента върху промените в Закона за околната среда. Народните представители гласуваха със 138 гласа "за", 78 гласа "против" и два гласа "въздържал се". От БСП започнаха да събират подписи за сезиране на Конституционния съд.

На 9 октомври миналата година Радев наложи вето на промените в Закона за отбраната и въоръжените сили. На 19 октомври забраната беше вече преодоляна. С новия закон се въведоха изисквания при назначаването на постоянен секретар на отбраната, като съгласно приетия закон на този пост се назначава държавен служител с професионален опит не по-малко от 8 години и 4-ти старши ранг. С § 3 от приетия закон се предвижда удостоените с висше военно звание офицери да се представят в Комисията по отбрана на Народното събрание от министъра на отбраната или определен от него заместник-министър.

Според президента новата редакция няма да преодолее съществуващите неясноти и непълноти в действащата законова уредба и създава условия за дискриминация спрямо редица категории лица, както и че "новите изисквания не са гаранция за по-висок професионализъм."

На 8 декември миналата година Радев наложи вето върху мораториума за нови лекарства, който бе приет на второ четене от Народното събрание. Държавният глава наложи вето върху параграф 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. заради незаплащането от НЗОК през 2018 г. на определени лекарствени продукти. Президентът смята, че се създава различно третиране на здравноосигурените лица през 2018 г. и се засяга основно конституционно право, гарантиращо на гражданите достъпна медицинска помощ. В мотивите на държавния глава се посочва, че забраната, гласувана от депутатите, засяга основното право, залегнало в Конституцията, което гарантира на българските граждани достъпна медицинска помощ.

На 14 декември мнозинството в парламента отхвърли ветото.  126 депутати повторно подкрепиха закона, а 95 бяха "против".

На 2 януари 2018 година държавният глава върна Антикорупционния закон. В мотивите за ветото си той посочва, че корупцията не може да се ограничи само до мерките, предвидени в приетия закон.

„Корупцията е негативно явление с многостранни измерения. Чрез нейните проявни форми се овладяват основни лостове на държавното управление в законодателната, изпълнителната и съдебната власт от частни икономически интереси, които оказват сериозно влияние върху процесите на вземане на решения в своя полза чрез незаконни и често скрити форми на натиск или влияние“, пише в мотивите за връщането.
 
„Тези мерки, макар и необходими, не са достатъчни за ефективното противодействие на корупцията, каквито са очакванията на обществото“, се казва още в позицията на държавния глава.

Радев смята, че на практика цялото ръководство на новия орган ще се избира от мнозинството в парламента и се създава опасност депутатите да се месят в работата му.

„Не може да има успешно противодействие на корупцията без участието на гражданското общество, което включва и подаването на сигнали“, пише още в критиките на Радев.
 
На 2 февруари той оспори закона за земеделските земи. Държавният глава не е съгласен с правилата относно промяната на предназначението на земеделските земи. Според Румен Радев те не изпълняват конституционното задължение на държавата за особена закрила на земята и не гарантират промяна на предназначението на обработваемите земи само по изключение при доказана нужда.

Според президента Радев промени в законодателството, които засягат основни начала на Конституцията, трябва да преминават през всички етапи на законодателния процес. Само така може да се гарантира прозрачност и да се даде възможност на всички заинтересовани лица да изразят своето мнение.

На 7 февруари Комисията по земеделието и храните в парламента отхвърли ветото му. Одобрените от парламента промени в закона предвиждат собствениците на земеделски земи със сменено предназначение, които не са успели да започнат строителство в законовия срок, да могат да препотвърдят статута на земите си, за да не се превръщат отново в ниви. Те имаха 6-годишен срок, който изтече през май 2017 г., за да започнат реализацията на инвестиционните си намерения. В противен случай земята в регулация отново трябваше да стане земеделска.