Грозев с ново разкритие за руските терористи и взривените оръжейни складове

Режимът на Путин се държи на такива терористи, добави Грозев пред bTV.

Всичко започва много по-рано – поне 2011 година, с взривовете при Ловнидол. Руската връзка става чрез много сложна геометрия – група от шестима руски шпиони пътуват до Словакия и Австрия, оттам отиват с автомобили до оръжейното предприятие във Врбетице и там слагат бомби в склад със стока, предназначена за България (за оръжейния търговец Емилиян Гебрев). Обясни още Грозев за новите данни какво е правила Русия като терористична дейност срещу Запада – ударите на режима на Путин започват с България:

Как се е стигнало до разкритията сега – руски хакери, недоволни от Путин, са влезли в електронната поща на Владимир Моисеев, един от изпълнителите, и предадоха намерената там информация, поясни Грозев.

Христо Грозев се надява, че прокуратурата скоро ще се обърне към екипа на Bellingcat за предоставяне на данни – той лично изрази недоволство, че в миналото следствието и прокуратурата ни дълго време е говорила за Ловнидол като индустриален инцидент. За Грозев това е "прикриване".

Вижте още подробности от новото разследване на The Insider

През ноември 2011 г. подразделение 29155 на ГРУ взривява склад за боеприпаси в Ловнидол, България, в който има артилерия, предназначена за Грузия. Това е първата известна терористична атака, извършена от екипа от наемни убийци и диверсанти, които по-късно ще отровят Сергей и Юлия Скрипал в Англия, български търговец на оръжие в София и ще взривят множество други складове и сгради на територията на НАТО.

Това показва разследване на Bellingcat и The Insider, публикувано днес, в което един от авторите е и българският разследващ журналист Христо Грозев.

При тези операции загинаха или бяха ранени десетки цивилни и се стигна до експулсирането на руски дипломати. Сега обаче The Insider е получил пътни листове и изтекла кореспонденция от членове на Отделение 29155, които сочат тяхната вина за първата атака в България – и отчасти отговарят на въпроса защо толкова много от тези оперативни работници са продължили да заемат високи политически постове в Русия на Владимир Путин.

Началото е поставено с конкурс

Руските шпиони трябваше да изобретят свои собствени детонатори с дистанционно управление. Освен това трябвало да измислят маскировка на детонаторите. В продължение на четири дни в къща за гости, намираща се срещу болницата за инфекциозни болести в Краснодар, Южна Русия, те скриват своите изобретения в корпуса на WiFi рутер, в кутия за ябълков сок и в мобилен телефон. В крайна сметка три детонатора, изработени по поръчка, са използвани за взривяването на пратка артилерийски снаряди от съветската епоха, произведени в България и предназначени за Грузия, от другата страна на Черно море.
Бомбардировката е първият известен военен акт на Русия срещу държава-членка на НАТО и ЕС, доказателства, за който The Insider разкрива за първи път. Операцията е значима, тъй като служи за дебют на елитна група диверсанти към руското военно разузнаване, известна като подразделение 29155 на ГРУ. Това звено ще извърши отравянията на дезертьора от ГРУ Сергей Скрипал и на българският търговец на оръжие Емилиян Гебрев, неуспешния преврат в Черна гора и редица подобни нападения срещу складове за оръжие и боеприпаси в Източна Европа между 2011 и 2015 г.

Всяка операция е ръководена от човек, спечелил личното доверие и покровителството на руския президент Владимир Путин – до такава степен, че 56-годишният генерал Андрей Аверянов, командир на подразделение 29155, вече е наследил значителна част от империята, която доскоро принадлежеше на Евгений Пригожин, бившият шеф на наемниците на "Вагнер", чийто частен самолет беше взривен през август след неуспешното му въстание в Русия.
През последните няколко години The Insider и Bellingcat писаха обширно за Аверянов, въпреки че пълният обхват на предишните му тайни дейности все още се разкрива чрез комбинация от изтекли данни и журналистически разследвания. Това включва имейли, получени ексклузивно от The Insider, и данни от акаунти на горелките на подразделение 29155, съдържащи бележки, подготвени за Аверянов от неговите саботьори от ГРУ, с прикачени снимки, показващи устройствата, които са конструирали, за да извършат атентата в България.
"Всичко това се вписва точно в агресивната позиция на ГРУ и другите руски разузнавателни служби в областта на тайните действия", заяви бивш високопоставен служител на западното разузнаване пред The Insider, след като му бяха представени резултатите от това разследване. "По същия начин и проникването им в европейската критична инфраструктура, което само по себе си е форма на подготовка на Русия за война."

Безмилостно, хитро и микроуправляемо, миналото на Аверянов все още е въпрос на настояще, тъй като се разкрива нова информация, показваща вината му в редица кинетични операции по целия свят. Съществуват и доказателства, че той е използвал ресурсите на службата си за лични цели, като се започне от пристрастието му към джипове Land Rover, нов от които Аверянов купува на всеки три години и чиято средна цена от над 50 000 долара, надвишава годишната му заплата като офицер от ГРУ. Освен това е нарушител-рецидивист и събира глоби за превишена скорост, включително с 80 км/ч над ограничението, които плаща съсзаконното си име. Тези шофьорски нарушения са позволили на The Insider да възстанови в детайли придвижването на Аверянов из цяла Русия през последните осем години.
Изтеклите имейли също така показват, че той е имал няколко едновременни извънбрачни връзки с жени, по-млади от 34-годишната му дъщеря Александра, за която през 2017 г. вдигна сватба в холивудски стил. Поне три от тях фигурират в списъците с контакти на подчинените му, като имената им следват "А.А." - инициалите на Аверянов.

Една от бившите млади любовници на Аверянов, която ще наричаме "Татяна", разказва пред The Insider, че командирът на ГРУ я обсипвал със скъпи вещи като iPad, луксозни часовници и "подаръци от пътуванията му в чужбина", като същевременно я настанявал в престижен московски апартамент близо до Кремъл. Той харчи хиляди долари всеки месец за Татяна, която е само една от многото му приятелки, като дори я снабдява с цяла група бодигардове и момчета за поръчки, всички подбрани от Аверянов от редиците на отдел 29155.
Изтеклата кореспонденция показва също, че други членове на звеното са натрупали стотици хиляди безотчетни пари в брой, всички скрити в апартаментите им в отделни пакети от 10 000 долара в американска валута. За разлика от шефа си, всички тези подчинени карат коли, регистрирани на прикритите им самоличности, и са натрупали стотици фишове за превишена скорост, които се изпращат на фалшиви адреси и следователно не се плащат.

Пътуващият командир

През лятото на 2008 г. Министерството на външните работи на Русия подава молба за виза за Аверянов, тогава полковник от ГРУ, в посолството на Норвегия в Москва. От есента на същата година той е определен за нов помощник военен аташе на Русия в Осло, след като преди това е работил като разузнавач под дипломатическо прикритие, включително като младши аташе в руското посолство във Варшава през 2004 г. Норвежкият департамент по дипломатическите въпроси незабавно обработва заявлението за виза и на бъдещия новодошъл служител в руската мисия в Осло е издадена работна виза. Аверянов така и не се появява.

Вместо това, както показват публично достъпните руски корпоративни документи, той става командир на новосъздаденото подразделение 29155 след чистката и модернизацията на въоръжените сили на Русия през 2008 г., извършена от тогавашния министър на отбраната Анатолий Сердюков веднага след края на руско-грузинската война. Аверянов е нает да ръководи екип от предимно млади оперативни работници, общо около 60 души, от ГРУ и руския Спецназ (Специални сили) за нападателни саботажни операции в чужбина.

На всички са дадени прикриващи имена и фалшиви паспорти, отпечатани в последователен ред, което е зашеметяващ пропуск в търговската практика, който улеснява разкриването на повечето, ако не и на всички членове на отдел 29155 от The Insider и Bellingcat.

Получените от The Insider данни за пресичане на руските граници показват, че първото пътуване на Аверянов извън Русия с новата му самоличност "Андрей Оверянов" е през септември 2009 г. до Душанбе, столицата на Таджикистан. Това посещение съвпада с рязкото нарастване на напрежението между Русия и Таджикистан по отношение на условията за продължаване на използването от страна на Русия на нейната 201-ва военна база в Душанбе, където ГРУ поддържа свой батальон Спецназ. През следващата година "Оверянов" предприема още три пътувания: до Варшава (12 септември 2010 г.), Белград (19-29 ноември 2010 г.) и Кишинев (3-11 март 2011 г.), като последното съвпада с посещението на тогавашния вицепрезидент на САЩ Джоузеф Байдън в Молдова.

Имейли от хакната преди това пощенска кутия, принадлежаща на помощник на Аверянов, показват, че малко след като Аверянов се е върнал от Молдова, той е отлетял с четирима подчинени за Краснодар – информация, която The Insider успя да потвърди, като разгледа съответните полетни записи. Именно тук е бил формулиран замисълът за взривяване на българската пратка с боеприпаси, а на тройка подчинени на Аверянов е било възложено приятелско съревнование да измислят устройствата за това. Това са майор Владимир Моисеев, капитан Алексей Макеев и полковник Виктор Малцев, като последните двама съчетават работата си в поделение 29155 с преподавателска дейност във Военно-дипломатическата академия на ГРУ в Москва.

До края на уединението всеки от тримата членове на отряда е разработил своя собствена версия на действащ дистанционен детонатор, придружена от пълни технически спецификации и снимки на това, което изглеждаше като основната инфраструктура за всички прототипи: електронна платка, направена от майстори, по модела на автомобилна аларма. И трите бяха сглобени некачествено, с разхлабени проводници и широко използване на тиксо.

"Според конструктивните си особености това изделие има механичен часовников механизъм за далечно задействане и предпазен механизъм за освобождаване, който осигурява безопасност при работа с устройството на всички етапи", пише Моисеев на Аверянов в документ, озаглавен "Приложение № 1".

По-нататък Моисеев посочва обсега на действие на детонатора от 300 до 700 метра и дава времевия прозорец за детонация след задействането му: между 5 и 55 минути. "Продуктът е готов за внедряване", пише той до Аверянов.