Кой?

Въобще всичко щеше да е по-друго, ако вместо в телевизора, се бяхме взирали в липсата на прозрачност. Българското общество е лишено от едно от най-великите си права – правото на информираност. Повече от 20 години до хората достига филтрирана от политиците информация. (45 години преди това не достигаше почти никаква информация.) Каквато те преценят, т.е. каквото им отърва, а не истинската, която разкрива политическите намеси и интереси.

ГЕРБ ще понесат негативите от бездействието си, от закъснелите мерки или други грешки, макар да са най-малко виновни по сравнение с предишните 4 правителства за цените на тока и парното.  Това е ясно. Със сигурност ще потърсят начини да поправят поне част от натрупаните несправедливости. Ще опитат да посочат и виновниците за това. Промени в кабинета също ще има. Дянков си тръгна, но защо се бави земеделският Мирослав Найденов? Или не знае защо трябва да си ходи?

 

Със сигурност и прокуратурата ще се намеси заради протестите, макар също със закъснение. Досега беше ням свидетел на десетки безобразия, някои от които ни струват стотици милиони. Не е лошо протестиращите да развеят знамената и да надуят свирките пред сградите на магистратурата. Организираната престъпност не са само тези с автоматите и дебелите вратове, а и немалко лица с бели якички и депутатски имунитет. Да не забравяме и за възможностите на мафията да внедрява свои хора сред активистите на протестите, да манипулира, подкупва, притиска, шантажира и пр. Целият този арсенал ще се използва, за да може тя, мафията, не само да се спаси от народното недоволство, а и да го използва. Нейните пратеници могат да бъдат разпознати не само по децибелите, фалшивата активност и показност, но и по политическите послания, примесени с чисто човешките тревоги, по насочването на гнева към определени хора и институции. Най-лесно е обаче да ги идентифицирате по грандиозните обещания. Не, те не искат нови работни места и инвестиции, искат хаос. Не се връзвайте на евтини трикове и откровени лъжи. Не вярвайте на кресливите политици, развели партийни знамена и псуващи всички останали, изтъквайки себе си като спасители на нацията. Ако пък искате им вярвайте, но това няма да доведе до нищо добро.

 

Изборите наближават. Недоволството е налице. Дали ще има служебна правителство – не е от голямо значение. Най-важното е да помислим какви варианти са възможни след вота. Кой или кои са тези политически формации, които ще поемат управлението на страната.

Вариантите не са много.

 

Първи вариант. Печели БСП. Ако това се случи, ще е с малко и ще се прави коалиция. В нея най-вероятно ще влязат ДПС, което чрез Лютви Местан все по-яростно настоява за власт. От БСП са наясно, че само с ДПС няма да изглеждат добре. Ще поканят и Кунева с нейните „граждани”, събирани от всякакви десни и не толкова десни формирования. Представете си тази коалиция и лицата, които ще я олицетворяват. Сергей Станишев, Лютви Местан, Меглена Кунева – лидери и участници в политиката от години. Те са част от тези управления, които народът отхвърли категорично. Какво ново ще предложат? До тях са: Корнелия Нинова, Румен Петков, Румен Овчаров, Емилия Масларова, Даниел Вълчев, Найден Зеленогорски, Петър Курумбашев, Мая Манолова, Емел Етем и пр. и пр. Кое е новото лице сред тези имена, че не се сещам. Нали през 2008 г. народът изхвърли точно тях от управлението. Пак ли ще им се дава шанс? Колко пъти? Дайте им, ако искате, но след 6 месеца ще има не протести, а гражданска война, да знаете.

 

А може би трябва да минем през това. Пропуснахме унгарските събития и пражката пролет, повярвахме, че е възможен безкръвен преход. Възможен ли е?

 

Втори вариант. ГЕРБ печели, но с малко. Трябва и те да правят коалиция. С кого? Сещам се за „сините”, които са най-естествените им съюзници: общото семейство на ЕНП, сравнително десни разбирания. За да се случи това, ще трябва да се договорят принципни положения и политики, които да се следват ден след ден, месец след месец. Това означава компромиси от едната и от другата страна. Възможни ли са те? Възможно ли е Иван Костов, СДС, Единство и Бойко Борисов да управляват заедно?  Сигурно, но... Най-трудно ще е да стигнат до консенсус по основни въпроси на управлението на страната. Там е заровено кучето. Към коалицията вероятно биха проявили интерес и Яне Янев и Веселин Марешки, ако са в парламента, а те имат шанс.  Но пак липсват нови лица. В някои страни това се компенсира с радикални реформи и национални приоритети. Например доходите на хората. Ако тази цел стане №1 и се преследва както хрътка заек – успех ще има. Здравеопазване и образование биха могли да са №2 и №3.  И категорична, яростна, непрекъсната борба с престъпността и корупцията. Ако другите три са приоритети - това да е кауза. И стига с кухото клише за независима съдебна власт. Няма такава по света! Тя трябва да е силно зависима от интересите на обществото и държавата. В тази посока да са и поправките и гласуването на нови закони. Правораздавателната система трябва да е независима единствено от мафията и политическите кръгове.

 

Трети вариант. Реализира се един от първите два. Управлява коалиция, но тези в опозиция са многобройни и силни. Законодателната дейност буксува, в парламента - прения и скандали. В държавата няма спокойствие. Година след формирането на кабинет почват нови протести. Настъпва италиански вариант: избори до дупка, кабинети за по една година. Уличните битки ще станат ежедневие, финансовата и политическа нестабилност. Още 200 000 ще напуснат страната. Тук ще останат пенсионерите, негодните да се реализират навън, баш патриотите и циганите, които все по-трудно се адаптират към съвременните норми на живот поради образователна и културна недостатъчност. Държава, която лети надолу, надолу до пълна катастрофа. Разпад. Имаше България – няма я вече. Чао. Сбогом.

 

Четвърти вариант. Появява се алтернатива под формата на нова партия или движение. Начело са млади, способни хора, неоцапани от политиката на прехода, неразядени от корупция, със сравнително добър морал и сравнително приемлива ценностна система. Звучи добре, но няма време за този вариант. Няма и подходящите лидери. Т.е. може би ги има, но те все не успяват да излязат напред, да формулират своя проект, да поемат мисията, да си сложат главата в торбата и да заработят за родината като апостоли. Вариант, който можете да забравите.

 

Пети вариант.  Подставени лица, фалшиви партии и формации, фалшиви лидери, които се опитват да ни убедят, че ще реализират четвъртия вариант. Те са „нашите хора” – честни и морални, новите спасители. Такъв е Слави Бинев, например. Алексей Петров-Трактора – също. Без никакъв свян и срам тръбят, че са Левски, Ботев, Стамболов и Георги Димитров взети заедно. Искат властта на всяка цена и средствата не ги интересуват. Не ги интересуват гражданите и държавата. Разчитат на „простия, слабия българин”, който може да бъде лъган, манипулиран, шантажиран, заплашван, унижаван. Запомнете петия вариант. Могат да опитат реализацията му чрез някой от другите. Като патерица, като група за „мокри поръчки”, като нещо, изязло от дупката на светло и заявило, че е славей. Не, не е. Мрак е. 

 

Разбирате ли на какъв кръстопът сме?

 

Политическите формации тръгват отново към властта с лозунги и обещания. Това сме го чували. Важно е какво се крие зад думите им.

ГЕРБ спечелиха всичко, което можеше да се спечели на избори през последните години. Управляват по време на тежка криза. Направиха много неща, но някои не успяха. Имат кадрови проблеми. Имат и безспорен лидер в лицето на Бойко Борисов. Сам и понякога чужд сред свои.  ГЕРБ са свикнали да печелят. Борисов е победител. Искат втори мандат, за да довършат започнатото. Трябва обаче да се пренастройват и според обществените интереси. Не е страшно да паднеш. Важното е да можеш да се изправиш. Да четат повече Макс Вебер и неговата „Теория на компромиса”.

 

БСП искат властта на всяка цена. Това за тях е реванш. Въпрос на чест, партийна чест. Те са на власт от 1944 г. и не понасят времето, когато са извън нея. Не понасят друг да печели народното доверие. БСП отдавна са „хайверена левица”, милионери, демагози с фалшива социална политика, но не го признават. Имат кадрови потенциал, който не използват. Младите на „Позитано” 20 са забранена категория. Там властват все още кукловоди, конспиратори, реваншисти, бизнес кръгове.

 

ДПС свикнаха с облагите на властта. Цялото ръководство на ДПС живее в свят, непознат на обикновените турци. Но владеят положението, контрполират електората си. Свикнаха да са балансьор, наложиха това мнение, дори да е на границата на митологизирането. Наложиха също клишето, че етническият мир е тяхна заслуга. Не е точно така, но има и доза истина. ДПС ще вземат своето.

 

„Сините” и ДСБ на Иван Костов са в подем, макар някои да отричат това. Социолозите рядко ги споменават. Костов обаче говори ясно и предлага логични неща в сегашната ситуация. Той умее да прави това убедително. Вече е сигурно, че „сините” ще бъдат в следващия парламент. Трябва обаче да кажат защо и с кого.

 

РЗС и Марешки имат своите шансове. Не са били досега във властта пряко, освен това Янев изважда на светло корупционни практики, които хората подозират от години, но които са били замитани под килима от политици и магистрати. Това е плюс. Как ще го използват – не е ясно все още.

Кунева и нейното движение „България на гражданите” се ползват повече с доверието на някои политолози и социолози, отколкото на гражданите. Има такива кабинетни и лабораторни политически продукти. Ще издържи ли Кунева на изкушението да се съюзи с БСП и ДПС - предстои да узнаем. Може да се окаже, че това е повеля, а не концерт по желание. Досега кукловодите й не правят кой знае какви усилия да бъдат незабележими.

„Атака” на Волен Сидеров е в подем. До нея е ВМРО. Желанието да бъдат част от следващия парламент е огромно, ама огромно и много, много видимо. Вижте и чуйте медийните и площадните изяви на Ангел Джамбазки и ще ви стане ясно за какво става дума. Дали това се постига само с енергийни напитки? Не знам... Могат ли да бъдат част от управлението?

 

Надолу в списъка са Национал-демократическата партия на Димитър Стоянов и Капка Георгиева, ВОТ – Консерватори на Пламен Юруков, ромската партия на Цветелин Кънчев, ГОРД на Слави Бинев, Националният фронт за спасение на България на Валери Симеонов и мн. др. Някои от тях също имат шансове, ако си изиграят картите правилно или се коалират с подходяща „ракета носител”.

 

Знаем какво печелят партиите, когато се докопат до властта. Въпросът обаче е какво печелим ние. Какво печели България. Въпрос, който няма отговор от години.

 

Вече няма значение дали ще напишеш нещо оригинално, как ще подредиш анализа си или коментара, дали си използвал подходящи думи. Това вече не означава нищо. Има смисъл нещата да се изговарят такива каквито са. И най-важното: да не страхуваш да кажеш това, което мислиш. Не заради цензура или натиск. Заради вътрешното си убеждение и освобождаване. Свободата – това е смисълът.

 

Свободен ли съм, свободен ли си, свободни ли сме?

Свободни, но и мъдри да направим избор. Да различим лъжата от истината, злото от доброто.  Не е лесно, знаете го.

 

Огнян Стефанов