А. Ковачев: Строеж на жп линия София-Скопие стои от Стамболово време

Интервю на Ана Кочева

- Г-н Ковачев, връщате се току-що от САЩ. Как изглежда Ню Йорк след урагана Санди? Как преживяват хората това бедствие, за което се говори, че е по-страшно дори от атентата на 11 септември?

- По стечение на обстоятелствата се намирах в Ню Йорк точно, когато връхлетя урагана Санди. Бях в САЩ в качеството си на ръководител на официалната делегация на Европейския парламент в Общото събрание на ООН. Местните, щатските и федералните власти реагираха много добре с ясни и точни инструкции към населението и с адекватни мерки. Нямаше паника, макар че градският транспорт бе спрян, а част от града остана без ток. Затворени бяха и всички обществени сгради, включително тези на ООН.

. 

- Вие попаднахте и в епицентъра на президентската надпревара между Обама и Ромни. В този смисъл по какъв начин природната стихия може да се отрази на политическата?

- Хората бяха доволни от реакцията на властите, включително на президента Обама. Дори кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг, бивш републиканец, подкрепи Обама заради добрата му реакция. Както се очакваше, президентът-демократ бе преизбран за втори мандат, макар че управлението му съвпадна с най-тежката икономическа криза след Голямата депресия. В крайна сметка вотът в най-оспорваните щати бе спечелен от демократите, което доведе до победата на Обама. След като резултатите от изборите вече са ясни, можем да кажем, че статуквото се запазва - президентът е демократ, долната камара на конгреса се контролира от републиканците, а в сената демократите запазват мнозинството си.

- Вие самият усетихте ли пристрастия към единия или другия кандидат от страна на редовите граждани?

- И двамата кандидати имаха своите силни поддръжници сред гражданското общество. Сравнително малката разлика след края на преброяването на бюлетините ясно показва, разделението в Америка. Голямото предизвикателство обаче тепърва предстои пред президента Обама и Конгреса, който е изключително разединен по икономическите и фискални въпроси. В края на настоящата година изтича времето, в което САЩ трябва да решат как да управляват публичните си финанси, дълга и дефицита през следващите години. Както в Европа и там са необходими някои бюджетни съкращения. Същевременно ако не бъде постигнат консенсус американското законодателство предвижда автоматично наваляне на държавните разходи, увеличаване на някои данъци и други мерки, за които се очаква, че ще имат много негативен ефект за икономиката на САЩ. Това е така наречената фискална скала. В момента, дори и след президентските избори, нищо не е решено, Америка е на ръба на тази скала и трябва да намери политическата воля да избегне негативните икономически последици от различията в позициите на демократи и републиканци.

- От европейска гледна точка – Обама или Ромни? С кого ЕС ще има по-добър диалог?  Очевидно е, че Европа предпочиташе Обама.

- Резултатите от изборите в САЩ бяха посрещнати с удовлетворение в Европа, където Обама е по-популярен и по-познат, а спрямо Ромни имаше притеснения. Според някои проучвания, в Германия например за Обама биха гласували над 90% от гражданите. По традиция демократите се радват на одобрение в Европа. За нас като европейци обаче по-важното е да сме силни и единни, за да може да поддържаме осезаемо присъствие в международните отношения. Единна Европа с общ глас ще е много по-полезна за своите граждани и ще е по-ефективен партньор в глобализиращия се свят. Много често чувам да се говори за набиращия сила Китай като за бъдещата най-голяма икономика в света, когато изпревари САЩ. Всъщност най-силната икономика в света е европейската. Това е най-големият и най-богат общ пазар и само ако задълбочаваме интеграцията ще можем да запазим това предимство през XXI век. Отношенията с президентската институция на САЩ са много важни, но също толкова необходимо е доброто сътрудничество с Конгреса. В последните години тези отношения се развиват в много позитивна посока и два пъти в годината се провеждат срещи между евродепутати и американски конгресмени. Това е необходимо, тъй като много от законодателството в областта на икономиката, търговията, финансовите услуги и т.н. минават през Европейския парламент и са с ключови за Трансатлантическите отношения. Партньорството ни е важно както за САЩ, така и за ЕС. Икономическите ни връзки и НАТО са гръбнакът на отношенията между Европа и Америка и това е фактор с по-голямо значение от партийните различия. Освен това и двамата кандидати нееднократно заявиха по време на кампаниите си своята готовност да работят с ЕС за преодоляване на фискалната и дълговата криза.

- А страни като Турция и Русия (отношенията с които пряко ни засягат) с кого биха предпочели да взаимодействат с оглед политиките в Близкия Изток?

- Впечатление направи, че външнополитическите теми, включително и в дебатите между двамата кандидати нямаха остротата, както на изборите през 2008 и 2004 г. Управлението на Обама показа, че САЩ търси нов тип партньорства от рестартирането на отношенията с Русия до насърчаването повече общи действия на ЕС в световната политика. Бившият министър на отбраната на САЩ Робърт Гейтс призова в Брюксел европейците да действат заедно и да поемат повече отговорности в поддържането на международната сигурност и мира. Това са наши общи цели и нобеловата награда за мир от 2009 за Обама и от 2012 за ЕС показват това много ясно.

- Неусетно се приближихме в разговора към нашите ширини, независимо, че тръгнахме от САЩ. Не мога да не ви попитам за Вашите очаквания по отношение на евентуалната дата за присъединяване на Македония към ЕС, която в Скопие твърдят, че чакат през декември. Искрени ли са тези очаквания и ще ги бъде ли?

- Ключът към европейската интеграция на Македония не е нито в Атина, нито в София, нито в Брюксел, а в Скопие. За нас е важно това, което бе казано по време на посещението на комисаря по разширяването Щефан Фюле в България и това, което аз и моите колеги в Европейския парламент защитаваме като позиция: Скопие трябва да престане с националистическата реторика, манипулациите на историята и присвояването на културно-историческото ни наследство. Всички български институции поставиха ясно на масата безпокойството за отношението на властите в Република Македония към онези граждани, които открито заявяват своята българска идентичност и произход. Налагането на мононационалистическата доктрина от страна на Скопие е базирано на идеологията на Коминтерна за отделната същност на македонска нация, култура и език. Историята и културата не бива да се ползват манипулативно с цел извличане на краткотрайни политически изгоди, защото това ерозира отношенията между двете страни. А както Европейския парламент и Европейската комисия многократно са заявили, добросъседските отношения са от ключово значение за интеграцията на всяка една държава в ЕС.

- През последната седмица българската позиция се втвърди. Същевременно продължава да битува схващане, че България не бива да поставя условия на Македония. Разумно ли е това и какви би трябвало да са условията?

- Македония и България имат много общо, което ни събира и много малко, което ни дели. Редно е да работим за пълноценно използване на нашата близост за да градим добри отношения между бизнес, граждани и институции. Това е единственото разумно решение. Франция и Германия след втората световна война имаха твърде малко, което ги събираше, но успяха със силна политическа воля да преодолеят столетния антагонизъм и положиха началото на Обединена Европа, от която днес България е част. Надявам се Македония също един ден да е част от европейското семейство, но е необходимо това да стане след като преустанови практиката за насаждане на омраза към България от миналото и започне да работи за добросъседски отношения. Очевидно е, че европейската интеграция е единственият начин да се преодолеят натрупаните на Балканите исторически неправди. Обратното - национализъм, популизъм, кражба на историята на съседите са контрапродуктивни сили, които отвличат обществото от истински важните въпроси.

- Имайки предвид, че еврочленството предполага и възможност за свободно движение на хора, стоки, капитали, не би ли било редно като условие за членството на Македония в ЕС да се постави и ускореното изграждане на коридор № 8, който ужасно се забави? Милиони се изливат за грандоманския барок в центъра на Скопие, а до парите за коридора доскоро все не се стигаше.

- Наистина, изграждането на коридор № 8 Варна-София-Скопие-Тирана-Дуръс е от изключителна важност за развитието на региона. Свързването на Адриатическо и Черно море би оказал благоприятно развитие на икономиката на България и би увеличило обмена с Македония. Това има дългосрочен икономически и политически смисъл. Изграждането на жп линия София-Скопие е било въпрос още в правителството на Стамболов в края на XIX век. Недопустимо е днес това все още да е нерешен казус, когато Европа се стреми да бъде най-конкурентноспособната икономика, основана на научни и изследователски постижения. Изграждането на транспортните връзки с ЕС трябва да е сред приоритетите на страните кандидатки и ще бъде само от полза за тяхната европейска перспектива.