Лингвистичните постижения на Цветан Цветанов

На млади години някои хора учат реторика. Преди 9 септември тази наука е присъствала в някои учебни програми, после е изхвърлена, но след 10 ноември една пренебрежимо малка част от хората, впуснали се в политиката, си направиха труда да наваксат липсите.

 

Да припомним, че реториката е древна наука, но тя е и умение, дарба или дори изкуство да се говори добре. Едни от най-известните ораториот тези времена са Демостени Цицерон. Учебниците по реторика, макар и малко от тях, са запазени, а тези на Аристотел и особено на Квинтилиан, са учебно пособие и сега.

 

Феномени, които нямат кой знае каква нужда от специална подготовка, се намират, но те са рядкост и се броят на пръстите на едната ръка. Премиерът Борисов впрочем е такъв - наративен, ясен, кратък, ярък. И Иван Костов имаше дар слово. Имаше, защото все по-рядко го чуваме и виждаме.

 

Иска ли питане кое е едно от най-честотните медийни присъствия? Това на Цветан Цветанов, разбира се. Дали екранът го обича или той обича екрана, е въпрос на интерпретация. Но що се отнася до словата му, и друг път сме имали удоволствието да отбележим, че лексиката, а особено синтаксисът му са безподобни и неподражаеми и в този смисъл те просто плачат да бъдат научно изследвани.

 

Изреченията му са така многосложносъставни, толкова органично се вплитат в тях подчинените и подчинените на подчинените, а оттам и съчинените (термини от синтаксиса – б.р.), така витиевато и неочаквано вървят логическите (?!) връзки, че дори и да сте хванали нишката в началото, то към края със сигурност няма да помните откъде е тръгнала завръзката. Ама, това си е ваша грижа! Самият г-н Цветанов няма проблем нито с мисълта, нито със синтаксиса, нито съдържателно, нито логически, пък тактически и стратегически – да не говорим. Той е в състояние да накара тв водещите да се чудят какви въпроси да задават, ако искат да следват хода на естественото интервю – т.е. от отговорите да следват други въпроси. Не! При дясната ръка на Борисов такава възможност няма – той е отишъл, за да каже само и единствено онова, което е решил! С други думи – нищо, като изключим дежурното обяснение в любов и вярност към „нашия председател”, разбира се, с което, ако не започне разговорът, най-малкото ще свърши, или пък ще е вплетено някъде измежду фразите. Отдадеността на Цветанов на партията, на вожда и на каузата няма равна на себе си. Сам той признава:

 

„Аз съм отдаден изцяло на ГЕРБ, така че ще остана в ГЕРБ до края на живота си”.

 

Мъглявините на Андромеда заструиха и по отношение на кандидатурата на ГЕРБ за президент на предстоящите избори. Първоначално Цветанов заяви, че от близо два месеца имат кандидат за поста, но нямало да го обявят, за да могат институциите да работят спокойно. В същото интервю по-нататък се появи нова, дори контратеза:

 

"Вариантите са няколко. Имахме много достойни хора, които могат да бъдат избрани. Нашите хора се интересуват дали този човек, ще бъде съпричастен към партията, или ще е външна личност. Кандидатурата ще бъде тясно свързана с партията, но все пак ще си остане надпартиен, ако заеме постът президент.” Българинът има една поговорка: „Не по врат, а по шия!” Не е забравена народната мърдост…. И още по същата тема, този път кратко и ясно:

 

"Позицията на ГЕРБ е, че след юни месец ще обявим позицията си." или пък:

 

"Това, което мога да заявя към това, което говорех преди малко."

 

Ето още малко материал за лингвистите. В следващите изречения съгласуване между подлог и сказуемо няма, но обръгналият на политическия цветановски език слушател, е трениран да схване не само мисълта, ами и нюансите й:

 

"По начина, по който Радан Кънев направи новината си в петък, ограничи почти до минимум всякаква възможност да се говори по тази тема. Не се прави така. Когато искаш да реализираш определени политически цели, ти трябва първо да си говорил с тези, с които искаш да го направиш.” Поучително е, нали? Като искате да реализирате нещо, трябва първо да говорите с тези, с които искате да го направите. Ама кое точно, няма значение! Кой разбрал, разбрал!

 

Бисерите са не един или два и когато Цветанов се изказва в качеството си на шеф на вътрешната комисия в НС:

 

"Не е приведена в известност тежката организирана престъпност" или пък:

 

„Няма абсолютно никакви притеснения за потенциална заплаха” - по повод появилите се информации за потенциална заплаха на градския транспорт около хотел „Плиска“ в столицата през март.

 

А още по-рано, през 2011 г., когато Цветанов беше не обикновен депутат, а министър на вътрешните работи, той разясни в НС и на целокупния народ защо въобще се е заел с нелеката задача „на глас да тича народен” (ще ни прости великият Хр. Ботев, че заимстваме цитат от него в подобен контекст):

 

"Всички знаят какво се случи през тези 20 години. Ако не бяхте вие, Цветан Цветанов нямаше да се занимава с политика", заяви тогавашният вицепремиер в стилистиката на Луи ІV, употребявайки третолична форма за собствената си персона. И отново специфичният синтаксис, за който призоваваме учените да ексцерпрират и да изследват:

 

"Да, казвате, че имам много странно отношение към съдебната система. Когато лицето е извършило престъпление, трябва да не приемаш, че лицето е чак толкова тежко болно, за да му промениш мярката."

Това, че Цветанов издълбоко „отбира” от политика и политически хватки, е ясно отколе. Той го и обяснява, пак в своеобразния си „кристално ясен” стил:

 

„Днес имаме много ясно разграничаване между партиите, формиращи парламентарното мнозинство и реалната опозиция, която сами виждате как се позиционира – това е "БСП лява България", ДПС и със съпричастността и изказванията, които съвпадат като позиция с тези две партии – на Радан Кънев и частично ДСБ”. Ясно като бял ден!

 

Списъкът с „бисери” може да бъде продължен многократно. Впрочем преди известно време един езиковед от СУ спомена, че на изследователите вече не им се налагало да ходят на терен, защото онова, което се говори от парламентарната трибуна в НС било достатъчно като материал за пространни проучвания. Вероятно не само езикови. Навремето Иван Костов беше отбелязал, че езикът на Цветанов приличал на този на Марио Пузо. Да се стягат и литераторите, ще има хляб и за тях.

 

Най-облагодетелствани обаче са синтактиците. По време на кабинета "Орешарски" Цветанов изкоментира назначението на министъра на спорта така:

„Много е важно в спорта да има професор по синтаксис. Това ще помогне на олимпийците ни в следващия олимпийски цикъл. Ще бъдат много добре подготвени по синтаксис”.

 

Човекът може да го прецени почти професионално, защото и неговият е уникален по рода си. И термини за него няма открити, няма открити…

 

Аничка Ведова