Мълчанието на вълците погребва икономическите досиета

В началото на април Frognews.bg публикува за пръв път изготвения през есента на 1996 г. доклад от МВР за източването, разграбването и фалита на българските банки. Той стана популярен като доклада „Добрев” и бе видян от над 180 хил. читатели на сайта. Публикацията бе опит да се надникне в тайните на икономическите досиета на българския преход, за които президентът Първанов отвори пръв дума. След месец мълчание от страна на държавните институции, партиите и неправителствения сектор, Frognews.bg подновява дебата с двама икономисти – левия проф. Кръстьо Петков, ръководел синдиката КНСБ след падането на комунизма и десния - Рачо Петров, участвал в изпълнителната власт на първите демократични правителства и внук на българския премиер, генерал Рачо Петров, оглавявал кабинети през периода 1901-1906 г.

Съществуват ли икономическите досиета?

Рачо Петров: Аз не мисля, аз съм убеден, че икономически досиета няма и никога не е имало. Ако съществуваха, просто щяха да бъдат кауза – пердута за хората, които достигнаха до икономически мощности, до производствени мощности, от които те не разбираха даже и една десета от процента на получените възможности.

Проф. Кръстьо Петков: Рачо Петров е бил вътре в машината на изпълнителната власт и може да говори с факти. А в нашето говорене факти, които са проверими често липсват. Но основната идея, от която тръгва разговорът ни е може ли докладът „Добрев”, както го наричат вече, да бъде началото за разкриването на тези досиета. Така в рамките на един обозрим период да се отварят всички скрити по рафтове, каси, мазета и т.н. аналитични архивни и документални източници. Ако това стане, тогава отговорът на въпроса има ли икономически досиета трябва да бъде по-скоро „да, има” , само че трябва да ги намерим, отворим и прочетем, да ги систематизираме и да ги превърнем от информационни източници пръснати на различни места в нещо, което е подредено и което може да се ползва, за да има резултати.

Кръглата маса 1990 г. – заговорът за разграбването на страната?

Р. П.: Поставих лично въпроса на Андрей Луканов през 1990 г.: „Кой избра хората за участие на Кръглата маса, по какви критерии? Какво решиха те за икономиката на страната?” Оставам на страна въпроса с политиката, която се е вършила на тези срещи, защото това е отделен и много дебел роман. Но Луканов избегна, или забрави да ми отговори на тези въпроси.

К. П.: Аз съм участник в Кръглата маса като представител на КНСБ. На нея колкото пъти поставихме икономическия въпрос, толкова пъти ни казваха – „Това не влиза в предмета на дейност и дебатите”. По време на Великото народно събрание и изработването на Конституция, КНСБ настояваше незабавно след основния закон веднага да бъдат приети закони за икономическа трансформация, приватизация и т.н. Вместо това цяла година и нещо политиците в парламента се занимаваха с какво ли не, караха се, демонстрираха, че правят Конституция. А през това време някои кръгове не са стояли със скръстени ръце. Част от проблемите, които са описани в доклада „Добрев” са станали точно през тези златни, пропуснати 2-3 години. Тогава други страни като Полша, Чехия и т.н. правеха болезнени реформи, а България се занимаваше кой ще управлява. Точно тогава са се родили онези мрежи, които и до сега съществуват в различни конфигурации.

Но за участниците на Кръглата маса бе ясно, че има 5-6 души представители на различите политически формации, които се събират паралелно, дискутират нещата и след това за парлама ги спускат за приемане на Кръглата маса. От началото хората гледаха по телевизията, какво се дискутира на тези събирания и много се радваха, защото имаше гласност, прозрачност, но после се усетиха и започнаха да ни псуват. Хората, които паралелно се събираха и решаваха нещата бяха Луканов, Пирински, Лилов, Желев, Луджев... Така че може да се спори дали още тогава не е договорено и разграбването на държавата, по начина по който стана.

Мит ли са куфарчетата с червени пари?

Р. П.: Не, куфарчетата не са мит, Йордан Йотов призна, а и нямаше как да не го направи. Има цифри и отчети, които могат да се видят много лесно.
Т. нар. процес на перестройката в България имаше своите лично емоционални моменти на Тодор Живков. Той, Чаушеску и германският лидер Хоникер разработваха собствени варианти на перестройката на Горбачов. Практически обаче те нямаше как да се откажат от приетата общо практическа система и програма, която се развиваше. В резултат на това се появи и проектът „Нева” през 1985-1986 година, за да реши проблемите от ембарго срещу социалистическите икономики. Такива опити са стотици. В това време България изгражда редица смесени предприятия в чужбина и външнотърговски предприятия, които към края на 90-та година са около 350. Много от тях са водени от офицери, служили в Първо и Второ главно управление на Държавна сигурност. Тези предприятия са представлявали възможност за пренасяне на капитали.

К. П.: Когато говорим за куфарчетата, според мен, връзката трябва да се търси по друг начин. Аз два пъти слушам Йотов по тази тема, а и съм говорил с други хора, но това раздаване на куфарчета не е ставало всички да се явят в даден момент в кварталния партиен клуб или някъде другаде, дават му куфарче и той си заминава. Тези 400 или колкото са били там бенефициенти са определени и назначени като новите собственици, новите капиталисти на базата не на хрумване на някой, а на базата на Указ 56. Тоест трябва да се търси личност, фирма, начало на дейността, парите, които е получил и след това какво се случва от тук на сетне. Получателят на парите никога не ги е върнал на онзи, който му ги е дал, за да ги ползва и да ги умножи.


Кръстьо Петков и Рачо Петров по време на дебата

Разграбването на държавата – фалстарт на прехода

Р. П.: След 1990-1991-ва година, след падането на Лукановото правителство, никой на никого не е предал информация и документация за задграничните дружества. В България по принцип с всяко ново правителство започва Христовото летоброене. Положението в началото на прехода беше трагично. Никой не е получил изчерпателна информация към онзи момент какво реално е притежавала България и къде се намира. Ще дам няколко отправни точки за това безхаберие: До 10 ноември 1989 година в България съществуваше фонд „РТУ”, фонд „СБКМ” и фонд „ТНТМ”. Тези три фонда никой повече, никъде не ги видя. Никой не знае какво се случи, къде отидоха пари, акумулирани в тях. Това бяха фондове, в които се правиха задължителни очисления от заплатите, но парите в тези фондове потънаха незнайно къде. Макар че СБКМ е чисто социален фонд и той трябваше като първа точка да застане под контрола и вниманието на тогавашните синдикати, „Подкрепа” и КНСБ.

Друг момент в този преходен етап, за който никой не иска да говори - до 1990 г. какво ставаше с износа на оръжие, който не можеше да бъде платен с реални пари. Плащанията се извършиха съответно по друг начин ,със стокови ресурси, които намериха реализация чрез мафията и след това парите се връщаха от офицери с автомобили на Държавна сигурност, за да влезнат в банките и след това да се появят съвсем нормално на банковия пазар. За много от тези куфарчета никой не знае колко и кога са заминали.

Но аз самият се сблъсках с един друг парадокс. През 1992 година, през месец юни 2 милиарда и 200 милиона бяха източени от резерва на държавата и нямаше вече нищо от тях в американската „Ситибанк”. От там на татък никой не можеше да каже за какво става въпрос. Никой не казва и какво се случи с резервите на Главното командване на Варшавския договор, с Главния команден пункт, който се намираше на територията на България.
По-късно, както поех като главен секретар Комитета за пощите и далекосъобщенията в състава му влизаха два полка, единия се нарича Полк за държавна тайна, другият - Специално звено, което касае правителствената радиовръзка и свръзка. В системата за управление на държавата тогава никой не знаеше за какво става въпрос при тези два полка, какви пари има при тях. Един ден при мен се появи началникът на Полка за държавна тайна и казва - нас ни използваха да разнасяме бюлетините за изборите и понеже другите не знаеха, а само БСП беше в час, за какво е този полк и изпълнявахме така да се каже техни задачи.

Искам да кажа и дебело го подчертавам - в България липсва написани правила за национални цели и за задължения, които биха били задължителни независимо дали на власт са десни, прави, леви и така нататък.

К. П.: Не е случайно, че липсват правилата, за които говори Рачо Петров. Проблемът е свързан с друго нещо, всеки като че ли е бедуин в пустинята. Днеска и за момента аз съм цар и феодал, утре кой знае какво ще съм и не ми пука.
Но ако на това поведение не се сложи край действително държавата България ще бъде погребана.
Преди да си задаваме въпроси как се е стигнало да разграбването преди 1990-1996 година, трябва да се изясни как е станало дирижираното разпределение от края на 80 – те години на миналия век до началото на Прехода. И тук няма как да се пренебрегне въпросът за 40 – те банки, за задграничните дружества, за втория пакет от досиета и за мораториума върху външния дълг. Много от тези теми в доклада „Добрев” практически не се анализират. Акцентирам върху мораториума върху плащането на външния дълг, който наложи Луканов. За плащането на дълга и за плащането на мораториума са правени най-различни банкови и външни дългови операции, но темата е бяло петно. Много от тези процеси са свързани и с периода на късния Живков. Само че разликата между това, което беше при Тодор Живков и това, което е ставало между 1990 и 1996 година, а и до сега е, че до падането на БКП от власт нищо не можеше да се случи без знанието на Тодор Живков. Имаше и действаше върховна централизация. Еднопартийното управление и едноличната диктатура са паравана, зад който управляващите можеха да си правят каквото си искат. После механизмът се смени. Нямаше вече такъв човек, който да покрива всички останали, да ги контролира и за това бяха измислени другите механизми - да хвърлим на публиката залъгалките, да се концентрират те върху несъществени шумотевици, а другите да преразпределят и да крадат.

Р. П.: До сега нито едно управление не е дало отговор защо беше направена масовата приватизация, кой е идеологът й какъв е замисълът? Подтекстът е замазване на хорските очи и прехвърляне и реализиране на производствени мощности в ръцете на тесен кръг от хора. Какви са загубите на страната?

Много хора обвиняват екс главния прокурор Никола Филчев, но за едно нещо съм съгласен с него - България притежаваше, според разчета, който имах при себе си към 1993 г., преди приватизацията, около 50 млрд. долара основни мощности, включително в държавния и частния сектор. Погледнато към 2010 г. сме пропилели 50 млрд. долара основни мощности и 50 млрд. дълг. И вместо да имаме 250 млрд. годишен бюджет сега, реално не можем да съберем и 60.
Ето и един пример - когато се появи съобщение при мен от Националната служба за сигурност, че заводът в Ботевград, който струва на държавата 68 млн. долара, а е продаден за 30 000 долара щях да припадна. Сделката стана при правителството на Любен Беров.

Докладът „Добрев”

Р. П.: Докладът на МВР, за разграбването на българските банки показва, че специалните служби са следили процесите и знаят всичко. Проблемът обаче е в това, кой и по каква причина държи управлението на страната.
Между премиера Филип Димитров, при когото бях зам.-министър на промишлеността, и Жан Виденов, при когото подадох оставката си, разлика няма. Това са хора от пионерската организация „Септемврийче” без каквато и да е представа за пазарна икономика. Но и двамата не могат да бъдат обвинени в едно нещо – не са корумпирани, не са правили нищо за своето собствено обогатяване, или да стават асове в бизнеса. Онова, което до голяма степен ги приравнява, са купищата съветници около тях, чиято задача беше много по-сериозна от колкото на министър-председателите. Но и от кръга на съветниците започна цялата история с разграбването на държавата. И ако се отворят икономическите досиета на прехода, имената на тези хора няма да останат незабелязани.

България получи първия удар по времето на управлението на Филип Димитров, но той реално беше подготвен още през 1985-1989 г., тоест по времето на Живков. Става дума за така наречената форма на предаване на собствеността на работниците и селяните у нас, със създаването на отделни търговски банки от клоновете на БНБ и т.н. Основоположници на тази стратегия бяха Огнян Дойнов, Луканов, Стоян Марков, Атанас Попов и много други изтъкнати членове на ЦК на БКП. Това беше тяхната формула на модернизация на социализма. Такова нещо се опитваха да правят и в СССР, като отговор на големия финансов и икономически натиск, който западните страни оказаха.

К. П.: Най-напред няколко думи за доклада „Добрев”, тъй като от фактологична гледна точка, от гледна точка на добросъвестност, на системно излагане на фактите, позоваване на конкретни структури, фирми, лица и т.н. трудно може да изтърпи някаква критика и претенция и не би трябвало. Тоест. аз съм съгласен с казаното от Рачо Петров, че това е професионално и перфектно свършена работа. Но в него липсват няколко неща, които би трябвало да се подчертаят, защото иначе банковото икономическо досие няма да е пълно. Ако си представим един период от около 30 години от когато започва подготовката за Прехода към това, което ще се случи след Перестройката. Имат три периода, които са интересни, за да се разбере как България е била разграбена като материални и парични активи чрез банковите институции и банковия инструментариум. Първият е до 90 – та година, за това в доклада „Добрев” намираме 5 реда, но все пак те фиксират децентрализацията така наречената на БНБ и създаване на 44 банки. Но никой до ден днешен не е проследил пътя на парите от Централния трезор до тези банки и от там към онези, които са ги управлявали, ползвали и т.н. Тази констатация увисва във въздуха. Изведнъж читателят започва да мисли, че нещата се случват след 90 – та година, но не е така. Второто, което липсва, но тук не може никакъв упрек да се направи към авторите на доклада е какво се случва след 1996 година до сега.

Значи средният период 90–96 година е покрит пълно, прецизно и той трябва да се ползва от едно силно национално и отговорно правителство и парламент, за да се потърси сметка и да се опитаме да възстановим справедливостта такава каквато е. Някой може да каже, че било каквото било. А Нюрнберг? Има и други процеси, когато със задна дата, и връщане на историята се търсят виновните хора и се търси начин не само за лично възмездие, но и за компенсиране на материалните щети, защото вътре има изумителни факти, а два от тях са изведени в предговора към доклада „Добрев”, публикуван от Frognews.bg: 70 милиарда за нула време извадени от ДСК, където се казва, че това са пари на държавата и на гражданите, но са били източени и са били вкарани в новообразувани частни банки. 345 милиарда мисля , че беше съвкупният дефицит по това време, значи това е едното. Второто, което искам да изтъкна е, че в периода от 1986 година, когато се зароди идеята за Указ 56, аз поне тогава за първи път чух, че се готви такава нещо, до 1990 година, може и да е имало някаква такава глобална схема за каквато говори Рачо Петров, съгласувана в рамките на соцлагера с търсене на индивидуални решения за Румъния, Германия и България, но у нас една групичка хора, вътре в рамките на Централния комитет на БКП и Политбюро и то не цялото, готви Указ 56 като инструмент за инжектиране на капитализъм в условията на икономическата социалистическа система, казано на право.

Р. П.: Вижте кои банки участват като финансиращи органи, и как беше направен моделът за приватизацията – те са посочени в доклада „Добрев”. Тяхното рухване засяга 25 фонда. Тогава се извърши сливането на банковия и другия капитал. Само банките с откраднатите и чуждите пари можеха да отговорят на изискванията на закона, това е друга форма на превъртане.

К. П.: За да се съставят, прочетат и ползват икономическите досиета на прехода мисля, че може да се приложи следният метод: Фактите трябва да бъдат подредени по хронологичен ред, по дати, а не по теми както е тука , по дати – кога и какво се е случило и срещу тях да се сложат онези политически събития, които са ангажирали вниманието на елита и на обществото през дадения период. Паралелно са текли двата процеса, едните се занимават със зрелища, а другите - с разграбване и обогатяване.

Аз смятам, че много внимателно се е следило какво се е случвало в страната, защото приближавайки до края на доклада „Добрев”, тогава имах повече възможност да се срещам с премиера Виденов, с премиера Костов след това и със Стефан Софиянски, виждам как ликвидната криза в България, предизвикана изкуствено от 95-96 година набира скорост. Как е напомпвано вътре в нея, очевидно не случайно, а по договаряне между групи хора и така нататък, как е напомпвано напрежение и българската финансова и банкова система е била обезкостена. А в същото време пред обществото стоеше въпросът, какво прави Жан Виденов, в състояние ли е той да управлява страната, защо не предприема определени стъпки, ще въведе ли валутен борд и т.н. Все неща, които принципно може да са важни, но те нямат пряко отношение към извършващия се през това време процес на обезкостяване на банковата система и ограбване на депозитите и на авоарите в тези банки. Анализите, за които говоря някой трябва да ги направи, но това трябва да са икономисти и финансисти, които се занимават със сигурността на страната, от икономическа и финансова гледна точка, те могат да направят този паралел.

Мълчанието на вълците?

К. П.: Стигаме до най-важното – защо след като президентът поиска отваряне на икономическите досиета, а Frognews.bg открехна мъничко врата, публикувайки доклада на МВР за банките – всички мълчат! Знае се кога мълчат вълците, когато си охраняват плячката.
Следват логичните въпроси: Защо не е реагирал премиерът Жан Виденов, след като е имал този доклад? Той би трябвало да бъде питан и да обясни.

Р.П.: Анализът за банките е направен в края на мандата му, месец по-късно даде властта.

К. П.: Може, но Виденов има мнение. Защо обаче не са реагирали и по същия този доклад Софиянски и Костов? Аз съм сигурен, че господин Сакскобургготски също го е чел, ако не го е чел, това е непростимо. След това Станишев и сега знае ли г-н Борисов за тази информация и какво би казал, тъй като той си е поставил една благородна цел - да излови всички престъпници, включително и най-едрите. Въпросът е какво смята да направи?
Всички поредни правителства носят отговорност по отношение на констатациите, имали са картината, дадена много обективно, национално отговорно и право куме в очи.

Защо Първанов сложи пръст в раната, как да затворим дебата?

К. П.: Президентът постави темата за икономическите досиета защото му трябваше аргумент, с който да се противопостави на системните атаки срещу него лично. Ако тази тема тръгне да се разнищва, кой знае какво срещу партийния лидер Първанов и президента Първанов, от гледна точка на участие в разграбването на държавата, няма да излезе. Проблемът е друг, защо президентът, особено след завършилия с гаф импийчмънт, не продължи да настоява за действие по темата. Аз нямам отговор на този въпрос. Щом е казал „А”, трябва да каже и „Б”, инак нещата увисват във въздуха. Пораждат се съмнения, че понеже в доклада Добрев доминират хора от социалистическата партия или свързани с управлението на Тодор Живков, след това мимикрирали и сменили 2-3 пъти боята си, финансирали СДС и връщането на бившия цар, ще го питат и за тях, и ще бъде неудобно политически. Дошло е време за държавнически кураж и мъжко отношение. Нека Първанов да си носи кръста и да върви напред, остават му 1,5 година от мандата.

Що се отнася до доклада „Добрев” не допускам президентът да не е знаел за него. Убеден съм, че след министър на МВР, Първанов също е разполагал с информацията.
Но трябва да е ясно, че българският президент няма тези възможности, които би могъл да има в друга страна. Той би трябвало да може да проведе разговор с този или с онзи министър-председател, с министъра на вътрешните работи, но по същество президентът пряко не може да излезе с подобен доклад за икономическите досиета, тъй като той е доклад на изпълнителната власт.

Но Първанов можеше да изиграе своята роля по друг начин – да се създаде примерно граждански комитет, или някакъв вид експертен съвет. Без да се пренебрегва изпълнителната власт, да му се възложи да събере в някаква форма коректно цялата информация около икономическите досиета.

Р. П.: Може да се изготви и един допълнителен доклад, без да се очакват чудеса, на да се потърси развитие на проблема, ако изобщо има желание у някого в тази страна по тази тема да се работи.
Няма какво да се заблуждаваме, темата с икономическите досиета засяга между 100 и 5000 души, но конкретно около 1000. Те могат да бъдат изброени поименно.

К. П.: Подобен тип досиета вече са правени, не е нужно да се тръгва от нулата. Доколкото знам има Бяла книга по задграничните дружества. Аз лично съм участвал в дебата по приватизацията и създаването на така наречените досиета за незаконната и криминалната приватизация, това е подкомисията „Ламбовски”, създадена по времето на кабинета „Сакскобургготски”. Докладът е малък, нещата са синтезирани в около 30-тина страници, но за него и досега в Народното събрание се пази огромен архив. Тогава се стигна за първи път до цитиране на конкретно число – от приватизациите се губят около 30 млрд. лева.

Рачо Петров е прав, че трябва да се търси някаква възможност да се създаде оторизиран орган, който да започне тази работа. Самодейното разучаване на криминалните случаи не води към добро. Ако бяхме САЩ, със сигурност до сега щеше да има специализирана комисия в Конгреса. Там прошка няма. Но наблюдавайки родната действителност се питам: Кое ще е онова управляващо мнозинство, което ще й даде пълни права у нас и паритетно участие, защото никой не трябва да доминира политически. Тук е и отговорът на въпроса, защо мълчат вълците – защото всички са свързани по някакъв начин като правителства с онова, което е станало през 1990-2010 г.

Има и още един вариант за действие – формация да сложи на знамето си за следващите избори каузата за създаване на нова Конституция, промяна в държавното устройство, и изваждане на икономическите досиета. Едно гражданско движение също може да свърши тази работа, но всичко в него трябва да бъде на чисто. В него не трябва да има нито един човек, свързан по права или по косвена линия с когото и да било от старите групи или формация, които са били на власт. Ще бъдат необходими между 5-7 години, но нещата ще се изчистят, а това ще върне доверието на обществото в държавата.

Този разговор не изчерпва сериозната тема за икономическите досиета на прехода. Кредитните милионери, работническо мениджърските приватизации, втората вълна от създаването на банките, контрабандните канали на митниците, управлението на външния дълг, мутринските групировки, обществените поръчки, партиите покровители и т.н. са също важни части от икономическия грабеж на държавата.
Frognews.bg остава отворен за дебат по темата, готов да публикува документи и различни експертни мнения.