”Медиана”: Само 35% от избирателите ще гласуват на 2 октомври, прагът от 4% пада

Така, от гласувалите на предходните избори (2,67 млн. избиратели) по-малко от 80 % заявяват, че твърдо ще гласуват отново. Същевременно не се наблюдава активизация сред тези, които преди не гласуваха. Може да се очаква, че пред урните на тези избори ще застанат около 2,2 - 2.3 милиона избиратели (около 35 % от избирателите по списък).

Прагът за преминаване на 4% - ната бариера ще падне значително - до около 88 - 90 хил. избиратели.

Ниската изборна активност в страната ще повиши силно тежестта на гласовете от чужбина. Същевременно тя е предпоставка за значителни "изненади" - доколкото малки разлики в реалния брой избиратели ще доведат до значителна разлика в процентно изражение. Като цяло, ниската избирателна активност ще даде на всички партии по-голяма "тежест" в процентно отношение (при относително нисък брой реални избиратели).

Въз основа на тези наблюдения, може да се предположи, че в следващия парламент ще влязат 8 партии - всички, които бяха досега плюс "Български възход".

Най-голяма е подкрепата за ГЕРБ-СДС - 25.9% Такова бе предположението и на "Галъп" на 13 септември.

Засега ГЕРБ определено доминира като води пред "Продължаваме Промяната" (ПП). Въпросът за второто място в предстоящите избори далеч не е решен. Засега, "Продължаваме Промяната" са втори, но на малка дистанция от три партии - БСП, ДПС и "Възраждане" (за последните две се предполага, че имат значителен скрит от изследванията вот и значителен брой избиратели в чужбина- нещо, което не е отразено в настоящето изследване).

На практика битката за от второ до пето място предстои и зависи от мобилизацията на тези партии. "Демократична България" и "Български Възход" са стабилно над 4%-ната бариера за влизане в народното събрание. Въпреки че при "Има такъв народ" (ИТН) продължава отливът на избиратели, засега те запазват възможностите си за представителство в парламента.

Партията на Мая Манолова засега е близо, но все още остава под чертата за влизане в парламента, като запазва известни шансове за новия парламент.

Данните засега показват, че ще е много трудно съставянето на парламентарно мнозинство.

Резултатите от изборите неизненадващо ще се определят от икономическите сътресения в обществото. Наблюдава се изключително засилена тревожност по отношение на личното материално благосъстояние, перспективите пред страната и страхове за предстоящата зима и непосредственото бъдеще. 12 % от запитаните се опасяват не от обедняване, а от възможността да изпаднат в крайна мизерия.

Заедно с това нарастват и опасенията от война в непосредствено бъдеще. Само за три седмици броят на хората виждащи опасност от война в близко бъдеще се е увеличил с 9 процента.

Инфлационният шок и страхът от въвличане на страната във война засилват антиевропейските и анти-НАТО настроения в обществото. 40% от запитаните са убедени, че е добре, че България е член на НАТО и само 21% смятат за допустимо разполагане на военни съоръжения на НАТО у нас; 23% считат, че не е добре за България да е член на ЕС, а против приемането на еврото са 55 процента.

Сред политиците с най-висок рейтинг е президентът Румен Радев - 52%, следван от Бойко Борисов с 25% и Корнелия Нинова с 22%.