Миков: Това, което пише Борисов на Туск, ние го говорим от месеци – и тук, и в Брюксел

По думите му социалистите настояват за европейска солидарност по преодоляването на кризата за най-бедната страна в Евросъюза, която охранява 1300-километрова европейска граница за собствена сметка.  

„По кризата с бежанците много беше казано – и тук, и в Европа. Нашите представители в Европейския парламент много често имат по-активна позиция в защита на българските интереси, отколкото позицията, която би трябвало да отстояват правителствените представители в колективните органи на ЕС. След срещата ЕС-Турция не чухме каква е позицията на правителството по предложените от турска страна параметри на сделката”, посочи Миков. Той отбеляза изпратеното в последните дни писмо, с което България също настоява да бъде третирана подобаващо като гранична страна и да получи част от европейската солидарност, но подчерта, че този въпрос е трябвало да бъде поставен още на срещата между държавните и правителствени ръководители, а не седмица след това – за вътрешна консумация.

„Темите и искането в писмото от премиера Борисов до Доналд Туск ние ги поставяме от няколко месеца – и тук, и в Брюксел. Смятаме, че тази стъпка в правилната посока заслужава подкрепа, но тя трябваше да бъде направена отдавна. България трябва да бъде защитена като равноправен участник в решенията за бежанците в ЕС, още повече, че страната ни охранява 1300-километрова външна европейска граница за своя сметка, за сметка на българските данъкоплатци”, категоричен бе лидерът на социалистите. Той добави, че „много въпроси се поставят във връзка с обсъжданията в Брюксел, но няма ясен отговор от управляващите – какъв ще е приносът на България за 6-те млрд. евро, които ще получи Турция, не е ли по-правилно да се инвестират пари и директно в засегнатите от сирийския конфликт територии, за да се спре притокът на бежанци.

„Още по-наложителен е този въпрос с оглед на уговорката „1 на 1” по отношение на реадмисията на бежанците. Има ли гаранция, че за един върнат от Германия бежанец, изпратеният от Турция ще отиде отново в Германия, както и това кой и как ще контролира подбора на бежанци, които Анкара ще изпраща в Европа”, отбеляза Михаил Миков. По думите му на фона на тези въпроси отсъствието на ясен отговор от българските власти и плахото писмо до Туск са притеснително признание за липса на воля и безсилие да се формулира и защити национален интерес.

„Нашата алтернатива на това поведение е ясна – искаме европейска солидарност за най-бедната страна в ЕС. Искаме проблемите на България и на Балканите да бъдат много ясно артикулирани и в Брюксел, включително и за европейското обществено мнение. Защото европейският гражданин много слабо познава проблемите в тази част на Европа – където има три страни-членки извън Шенген – България, Румъния и Хърватия, и където има няколко страни от Западните Балкани, подложени на невероятен натиск и хуманитарна криза”, каза още Миков.

Липсва воля за овладяване на престъпността, акцията с лъскавите коли е „дежавю”

Председателят на БСП коментира и ситуацията с вътрешната сигурност. По думите му очевидна е невъзможността и липсата на политическа вола за овладяване на разрастващата се престъпност в страната.

„Последните акции с жандармерията и спирането на лъскавите коли са „дежавю” на мероприятия, които се провеждат винаги, когато обществото има засилено усещане за разгул на престъпността. Но особеното сега е и демотивацията на състава на полицията. Тези дни започват отново протести на полицаите”, отбеляза лидерът на социалистите.

Според Миков очевидно е, че предложените промени в Закона за МВР няма да бъдат приети от състава на министерството. В тази връзка председателят на БСП припомни за провелата се тази седмица среща на представителите на левицата в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с представителите на полицейските синдикати.

БСП трябва да се утвърди като опозиционна, но и като алтернативна на днешно статукво и управление сила. Това заяви лидерът на левицата Михаил Миков в доклад на заседание на Националния съвет на партията. „Смятам, че е дошло време, събрана е критична маса, да се заявим като единствената възможна алтернатива на това управление. Това по естествен път ни превръща в център на лява алтернативна политика, от която България има нужда, превръща ни в алтернатива на неолибералното статукво, което се отрича във все повече страни – и в Европа, и по света”, категоричен бе председателят на БСП.

По думите на Миков на партията е необходима една по-голяма мобилизация, за която отчетно-изборната кампания и предстоящият Конгрес са подходяща среда. „Нека има дискусия за кандидатурите, на всички равнища, но нека тя не измества големите въпроси, които хората очакват ние да решаваме – критиките към управлението, но и възможните предложения, които правим в замяна на дясната политика”, подчерта лидерът на социалистите.

„Трябва да имаме много повече самочувствие, не само защото сме 125-годишна партия, но и заради това, че в днешните политически условия сме партията, която може да даде друго развитие на страната. Дано да има по-малко личностни битки, макар състезанието винаги да включва междуличностни напрежения и сътресения”, призова председателят на БСП.

Дясното се фрагментира, рои се и заради президентските избори

„Модерно е днес да се говори много за фрагментацията на лявото – Първанов, Дончева, Кадиев... Друг въпрос е дали това е фрагментация на лявото или отделяне на дясното от лявото. Самата Дончева определя себе си като центрист, а останалите градят политика около класическото неолиберално схващане, че няма разлика между ляво и дясно”, коментира още Михаил Миков. По думите му, докато всички анализатори насила са се вторачили вляво, те услужливо изпускат онова, което се случва вдясно:

„А там текат интензивни процеси на ерозия, които дестабилизират управляващите. Наред с вътрешните проблеми на участващите в управлението, буквално всяка седмица никнат нови десни проекти – заявени и още незаявени публично. Сред първите са например ДОСТ, партията „14 юни” и партията на Кадиев „Нормална България”. А сред вторите – неясната политическа заявка за нов политически субект на Радан Кънев, както и латентните проекти на Трифонов, Марешки, авторите на „Манифест за Републиката”... сигурно има и други”, отбеляза лидерът на левицата.

Според Миков дясното се рои и по повод на приближаващите президентски избори. „Засега всеки от участниците в управлението е заявил намерение да участва самостоятелно в тях. Почти всеки десен политик над 40 години търси своя партньор-вицепрезидент, с когото да се яви на тези избори” отбеляза той.

Лидерът на социалистите коментира, че се появяват и атаки срещу конституционния модел на страната. По думите ми те идват от хора, които са го отричали през последните 25 години. „Или които по-скоро, търсейки своя политическа платформа, говорят отново за Републиката, сякаш тя не е от 1947 година и сякаш зад тази Република не стои БСП през всичките тези години, включително и при създаването на новата Конституция и отстояването на правовата и демократичната държава през последния четвърт век. Апологетите на дясното се опитват индиректно да поставят тази дискусия в дясно”, подчерта Михаил Миков.

Подмяната на историята цели премахване на обществената памет

В изказването си пред Националния съвет председателят на БСП обърна внимание на опитите за подмяна на историята в периода 1944 – 1989 г. Той даде за пример антикомунистическа пропаганда по всички възможни канали – „инициативи на народни представители за разрушаване на паметници, инициативи за безумни законодателни решения, да не говорим за здравеопазването, за образованието, за доходите на хората или за това как се развива потреблението и икономиката в България”.

„Всичко това цели премахване на обществената памет за един период и епоха, за които хората таят все по-голяма носталгия и не защото паметниците са от тогава, а защото те си спомнят и могат да предадат какво беше образованието, здравеопазването, как се развиваше България, икономиката й, как растеше нацията. Струва ми се, че е доста примитивно да рушиш паметници, защото били построение в даден период. Това много напомня на онези действия, които „Ислямска държава” реализираше в завладени от нея територии. Онези са крайно увлечени в исляма, а нашите тук – в антикомунизма”, заяви Михаил Миков.

„Какъв е смисълът от тази пропаганда – има страх на управляващите от знанието за миналото, защото миналото доказва, че много от нещата, които ние отстояваме днес, са били възможни тогава”, поясни Миков. „Никой не иска да мислим ретро, никой не изпитва носталгия, но има модели и решения в България, които са били прилагани, модели и решения, които показват една много по-засилена роля на държавата, но не само като регулатор, а и като участник в икономическите процеси”, завърши председателят на БСП.